Как робството лека-полека си се върна…
„ Ех, какъв брой е крепко да не си в България “, е мисъл, която виждам все по-често да владее мозъците на българи, които някак са попаднали ИЗВЪН България. Пък било то и на отмора и за малко.
И, не ме разбирайте неправилно, става дума и за хора, които през множеството време се гордеят с родината си. Просто, както с болен родственик, за който се грижиш – обичаш си го, само че си признаваш, че ти е по-спокойно и прелестно, когато не е в близост и се откъснеш най-малко за малко, че да си починеш.
Как, по дяволите, стигнахме до тук – е тематика на толкоз доста диалози и разбори, че размерът на енциклопедия Британика няма да е задоволителен, че да го заключи и побере. Но да пробваме с една троха най-малко от казуса. Банките и любовта им към теб.
За да може една банкова система да те постави на колене и да те притисне, ѝ е нужен огромен запас от законодатели, които да основат закони и правила, които да са в твой ущърб и напълно в интерес на банките. Понеже сме в България, това е елементарно – тук е родината на евтините корумпирани законодатели.
В Англия, да вземем за пример, банките (колкото и мощни да са като цяло) са подчинени от обществото дотам, че на рекламите им за заеми има големи надписи (като на кутиите с цигари), които те предизвестяват, че вземайки пари от тях може да си изгубиш жилището при ипотека, автомобила и друга благосъстоятелност. Това е просто обикновен образец, който рисува линията на разликите. Нищо повече. Просто за съпоставяне – да си го предъвквате, до момента в който четете идващите редове.
Ето за какво някои хора, да вземем за пример, не желаят да има оставка и служебно държавно управление:
Защото (и това към този момент е „ играно “) следва застои във всички процедури. Да вземем за образец министерството на стопанската система. През десетилетията обратно е потвърдено, че служителите и министърът не постоянно имат пресечни точки в работата си. И, с цел да не задълбочавам повече в това, ще го обясня по този начин: министърът не е тъкмо фигурант, несъмнено, само че неговата работа не въздейства по този начин мощно, както си го представяме, на доста от нещата. Той нормално урежда, подрежда и подрежда своите си каузи и делата на „ огромните играчи “, които зависят от него и му благодарят, както намерят за добре.
Малките компании, „ дребните играчи “, аз, ти, ние сме в ръцете на служителите, които са непроменяемо в министерството при който и да е министър.
Те си бутат работата и, съгласно съвестта си, „ подреждат “ процедурите или ги организират почтено. И там има клики, кликички, племена и дружинки, които постоянно се ненавиждат между тях, само че са се научили да не си пречат. Много.
Когато компанията Х кандидатства за средства по европроект, тя в множеството случаи оставя финансирането си от Брюксел като залог за пред банката, тъй като има съфинансиране, както и има потребност от пари, с които да започва, пък след това да ѝ се възстановят от евросредствата. Тоест банката би трябвало да даде пари, само че тя желае гаранции. Иска залог. Освен, че парите, които вероятно ще спечелиш, ти ги обещаваш на банката, при положение, че се издъниш с заплащанията си към тях, в допълнение залагаш и техниката, която искаш да купиш с тези пари. Да кажем машините за произвеждане на обувки, в случай че си компания за обувки. Измисляш някаква страхотна иновация за подметки, които оказват помощ за плоски стъпала, да речем, концепция, която може да промени живота на милиони хора по света. Вземаш пари от банката, залагаш си финансирането, ипотекираш си и машините още ПРЕДИ да си ги купил и зад*икът ти е към този момент благосъстоятелност на банката.
В този миг в страната се случва разтърсване, държавното управление пада и назначават длъжностен министър. Негово величество чиновникът е непреклонен, само че пък процедурите се стопират и евросредствата си стоят замразени. От банката си желаят парите, само че те не са ти преведени от министерството. Ти се опитваш да го обясниш на банката, само че това е безсмислено. И даже да пристигна новият министър скоро и да проработи (като по чудо) незабавно, отново му би трябвало време „ да влезе в час “ и се рестартират процедурите. През това време банката си прибира дължимото. Ето по този начин доста компании банкрутират.
Разбирате за какво много (доста, много!) хора, които имат някакъв бизнес, както и техните чиновници, чиито животи зависят от този бизнес, освен че няма да стачкуват НИКОГА, само че и не са изключително прелестно сюрпризирани от обстоятелството, че някой изобщо стачкува.
За да съществуват обаче такива взаимоотношения сред клиенти (частни или фирми) и банките, е нужно, както споменахме към този момент, някои да им даде цялата тази власт в ръцете.
Робството през днешния ден се постанова от служителите и банките. И е напълно легално и законно, тъкмо както е било и преди. Предложено е, гласувано е, признато е. И лихвите, и разпоредбите, и отговорностите ти, всичко им е харизано от законодателя.
Колкото и грубо и нечовешко да ни се коства от днешна позиция, робството е било наложено със закони и правила
и продаването на човешки животи е било определяно като „ законно “. Да, морално, вярно и законно са три разнообразни неща. Но това, което вълнува чиновника е „ законното “.
Да, робството ти се постанова от банките и служителите – служителите в Парламента (чиновници по душа, това е толкоз жалко… и всичките пари на света няма да ме накарат да ви завиждам); и служители от министерствата. Едните заплащат на другите, с цел да те създадат теб дебитор. Ако не си дебитор пък, до момента в който си жив, би трябвало да се молиш негово светейшество преподобният служител да не напуща и да не го проверяват или гонят, тъй като таман си му привикнал и на „ ценоразписа “ с подкупите, и на капризите, и на графика, на всичко; молиш се и министърът да не се сменя, тъй като промяната е разтърсване с евентуални съдбовни последици…
Както виждаш 2 от трите страни излизат печеливши. Просто ти си едната трета карък.
И, не ме разбирайте неправилно, става дума и за хора, които през множеството време се гордеят с родината си. Просто, както с болен родственик, за който се грижиш – обичаш си го, само че си признаваш, че ти е по-спокойно и прелестно, когато не е в близост и се откъснеш най-малко за малко, че да си починеш.
Как, по дяволите, стигнахме до тук – е тематика на толкоз доста диалози и разбори, че размерът на енциклопедия Британика няма да е задоволителен, че да го заключи и побере. Но да пробваме с една троха най-малко от казуса. Банките и любовта им към теб.
За да може една банкова система да те постави на колене и да те притисне, ѝ е нужен огромен запас от законодатели, които да основат закони и правила, които да са в твой ущърб и напълно в интерес на банките. Понеже сме в България, това е елементарно – тук е родината на евтините корумпирани законодатели.
В Англия, да вземем за пример, банките (колкото и мощни да са като цяло) са подчинени от обществото дотам, че на рекламите им за заеми има големи надписи (като на кутиите с цигари), които те предизвестяват, че вземайки пари от тях може да си изгубиш жилището при ипотека, автомобила и друга благосъстоятелност. Това е просто обикновен образец, който рисува линията на разликите. Нищо повече. Просто за съпоставяне – да си го предъвквате, до момента в който четете идващите редове.
Ето за какво някои хора, да вземем за пример, не желаят да има оставка и служебно държавно управление:
Защото (и това към този момент е „ играно “) следва застои във всички процедури. Да вземем за образец министерството на стопанската система. През десетилетията обратно е потвърдено, че служителите и министърът не постоянно имат пресечни точки в работата си. И, с цел да не задълбочавам повече в това, ще го обясня по този начин: министърът не е тъкмо фигурант, несъмнено, само че неговата работа не въздейства по този начин мощно, както си го представяме, на доста от нещата. Той нормално урежда, подрежда и подрежда своите си каузи и делата на „ огромните играчи “, които зависят от него и му благодарят, както намерят за добре.
Малките компании, „ дребните играчи “, аз, ти, ние сме в ръцете на служителите, които са непроменяемо в министерството при който и да е министър.
Те си бутат работата и, съгласно съвестта си, „ подреждат “ процедурите или ги организират почтено. И там има клики, кликички, племена и дружинки, които постоянно се ненавиждат между тях, само че са се научили да не си пречат. Много.
Когато компанията Х кандидатства за средства по европроект, тя в множеството случаи оставя финансирането си от Брюксел като залог за пред банката, тъй като има съфинансиране, както и има потребност от пари, с които да започва, пък след това да ѝ се възстановят от евросредствата. Тоест банката би трябвало да даде пари, само че тя желае гаранции. Иска залог. Освен, че парите, които вероятно ще спечелиш, ти ги обещаваш на банката, при положение, че се издъниш с заплащанията си към тях, в допълнение залагаш и техниката, която искаш да купиш с тези пари. Да кажем машините за произвеждане на обувки, в случай че си компания за обувки. Измисляш някаква страхотна иновация за подметки, които оказват помощ за плоски стъпала, да речем, концепция, която може да промени живота на милиони хора по света. Вземаш пари от банката, залагаш си финансирането, ипотекираш си и машините още ПРЕДИ да си ги купил и зад*икът ти е към този момент благосъстоятелност на банката.
В този миг в страната се случва разтърсване, държавното управление пада и назначават длъжностен министър. Негово величество чиновникът е непреклонен, само че пък процедурите се стопират и евросредствата си стоят замразени. От банката си желаят парите, само че те не са ти преведени от министерството. Ти се опитваш да го обясниш на банката, само че това е безсмислено. И даже да пристигна новият министър скоро и да проработи (като по чудо) незабавно, отново му би трябвало време „ да влезе в час “ и се рестартират процедурите. През това време банката си прибира дължимото. Ето по този начин доста компании банкрутират.
Разбирате за какво много (доста, много!) хора, които имат някакъв бизнес, както и техните чиновници, чиито животи зависят от този бизнес, освен че няма да стачкуват НИКОГА, само че и не са изключително прелестно сюрпризирани от обстоятелството, че някой изобщо стачкува.
За да съществуват обаче такива взаимоотношения сред клиенти (частни или фирми) и банките, е нужно, както споменахме към този момент, някои да им даде цялата тази власт в ръцете.
Робството през днешния ден се постанова от служителите и банките. И е напълно легално и законно, тъкмо както е било и преди. Предложено е, гласувано е, признато е. И лихвите, и разпоредбите, и отговорностите ти, всичко им е харизано от законодателя.
Колкото и грубо и нечовешко да ни се коства от днешна позиция, робството е било наложено със закони и правила
и продаването на човешки животи е било определяно като „ законно “. Да, морално, вярно и законно са три разнообразни неща. Но това, което вълнува чиновника е „ законното “.
Да, робството ти се постанова от банките и служителите – служителите в Парламента (чиновници по душа, това е толкоз жалко… и всичките пари на света няма да ме накарат да ви завиждам); и служители от министерствата. Едните заплащат на другите, с цел да те създадат теб дебитор. Ако не си дебитор пък, до момента в който си жив, би трябвало да се молиш негово светейшество преподобният служител да не напуща и да не го проверяват или гонят, тъй като таман си му привикнал и на „ ценоразписа “ с подкупите, и на капризите, и на графика, на всичко; молиш се и министърът да не се сменя, тъй като промяната е разтърсване с евентуални съдбовни последици…
Както виждаш 2 от трите страни излизат печеливши. Просто ти си едната трета карък.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ