Едвард Мунк се ражда на 12 декември 1863 година в

Видях всички хора зад техните маски - видях през тях и видях страдание ~ Едвард МУНК

Едвард Мунк се ражда на 12 декември 1863 година в Норвегия. В ранната му детска възраст гибелта отнася някои от най-близките му хора – майка му и сестричката, към която е мощно завързан, прекарвания, които по-късно ще оставят своя мощен отпечатък върху творчеството му. Баща му има грижата да получи извънредно положително обучение, което оказва помощ на Едвард да се трансформира в един от най-значимите художници за времето си. Всеобщо приет е за създател на експресионизма в живописта. Желанието му е да изобразява нова форма на действителността – не образната, а психическата, тази, която е обвързвана с душевните прекарвания на създателя, дават на изкуството едно ново направление и нов взор върху смисъла на работата на художника. Психологическият свят е това, което вълнува Мунк, по тази причина постоянно показва човешка фигура в центъра на картините си, а протичащи се събития на назад във времето.

Най-известната му картина несъмнено е „ Викът “. В началото я озаглавява „ Отчаяние “ и това е изцяло обосновано – тази картина се трансформира в икона на екзестенциалното страдалчество. Мунк записва следните слова по отношение на зараждането на този шедьовър в дневника си: „ Вървях по пътя с двама другари – слънцето залязваше – внезапно небето стана кърваво-червено – спрях, почувствал изнемога и се опрях на парапета – кръв и огнени езици стояха над синьо-черния залив и града - моите другари отминаха напред, а аз стоях там, трептящ от паника – и усещах един безконечен зов, рязък природата. ”

(The Scream, 1893)

Когато неразбиращите го питат за смисъла на картината с въпроса: „ Защо крещи? “, Мунк избира да се майтапи и дава отговор: „ Изгубила си е чантичката “. Рисува доста версии на тази картина, както прави това и с останалите си творби, в които постоянно съществени тематики са любовта, страха, гибелта, тревогата, меланхолията, отчуждението и самотата.

Най-известните разновидности на „ Викът “ се намират в международни музеи, а единствената версия, която се намира в частни ръце, бе продадена през 2012 за сумата от 119 922 500 $, което е към този момент връх за произведение на изкуството.

Мунк е един от тези, които биват застигнати от славата още приживе и това е, което задълго го задържа в Германия. Влиза в обществото на писатели, художници и интелектуалци, измежду които има и доста представители от скандинавските страни. Но все пак вътрешната му болежка, персоналните му спорове и любовни проблеми, както и привързаността му към алкохола го водят до психиатрична клиника, в която престоява половин година. Там продължава да рисува картини, отличаващи се с грубата си и внезапна контрасност на цветовете.

Краят на живота си прекарва в родината си, в изолираност, заобиколен от картините си, рисувайки досега, в който не получава тежко очно заболяване и това поставя завършек на художествените му изяви. Задълбочава се маниакално-депресиваната му неуравновесеност, само че за сметка на това получава все по-широко самопризнание за творчеството си по целия свят, като изложения с негови картини се организират из всички огромни европейски градове. Умира 80-годишен в норвежката столица.

Edvard Munch, 1907