Видях всички хора зад техните маски - видях през тях и видях страдание ~ Едвард МУНК
Едвард Мунк се ражда на 12 декември 1863 година в Норвегия. В ранната му детска възраст гибелта отнася някои от най-близките му хора – майка му и сестричката, към която е мощно завързан, прекарвания, които по-късно ще оставят своя мощен отпечатък върху творчеството му. Баща му има грижата да получи извънредно положително обучение, което оказва помощ на Едвард да се трансформира в един от най-значимите художници за времето си. Всеобщо приет е за създател на експресионизма в живописта. Желанието му е да изобразява нова форма на действителността – не образната, а психическата, тази, която е обвързвана с душевните прекарвания на създателя, дават на изкуството едно ново направление и нов взор върху смисъла на работата на художника. Психологическият свят е това, което вълнува Мунк, по тази причина постоянно показва човешка фигура в центъра на картините си, а протичащи се събития на назад във времето.
Най-известната му картина несъмнено е „ Викът “. В началото я озаглавява „ Отчаяние “ и това е изцяло обосновано – тази картина се трансформира в икона на екзестенциалното страдалчество. Мунк записва следните слова по отношение на зараждането на този шедьовър в дневника си: „ Вървях по пътя с двама другари – слънцето залязваше – внезапно небето стана кърваво-червено – спрях, почувствал изнемога и се опрях на парапета – кръв и огнени езици стояха над синьо-черния залив и града - моите другари отминаха напред, а аз стоях там, трептящ от паника – и усещах един безконечен зов, рязък природата. ”
(The Scream, 1893)
Когато неразбиращите го питат за смисъла на картината с въпроса: „ Защо крещи? “, Мунк избира да се майтапи и дава отговор: „ Изгубила си е чантичката “. Рисува доста версии на тази картина, както прави това и с останалите си творби, в които постоянно съществени тематики са любовта, страха, гибелта, тревогата, меланхолията, отчуждението и самотата.
Най-известните разновидности на „ Викът “ се намират в международни музеи, а единствената версия, която се намира в частни ръце, бе продадена през 2012 за сумата от 119 922 500 $, което е към този момент връх за произведение на изкуството.
Мунк е един от тези, които биват застигнати от славата още приживе и това е, което задълго го задържа в Германия. Влиза в обществото на писатели, художници и интелектуалци, измежду които има и доста представители от скандинавските страни. Но все пак вътрешната му болежка, персоналните му спорове и любовни проблеми, както и привързаността му към алкохола го водят до психиатрична клиника, в която престоява половин година. Там продължава да рисува картини, отличаващи се с грубата си и внезапна контрасност на цветовете.
Краят на живота си прекарва в родината си, в изолираност, заобиколен от картините си, рисувайки досега, в който не получава тежко очно заболяване и това поставя завършек на художествените му изяви. Задълбочава се маниакално-депресиваната му неуравновесеност, само че за сметка на това получава все по-широко самопризнание за творчеството си по целия свят, като изложения с негови картини се организират из всички огромни европейски градове. Умира 80-годишен в норвежката столица.
Edvard Munch, 1907
1930, Self-Portrait in front of Death of Marat I, Ekely
Death in the Sickroom, 1893
Four Girls in Asgardstrand, 1903
Ashes, 1894
Jealousy, 1907
Puberty, 1894-95
Portrait of Friedrich Nietzsche, 1906
Separation, 1896
The Kiss, 1897
Inheritance, 1897-99
The Sick Child, 1907
The Voice / Summer Night, 1896
Workers on their Way Home, 1913-14
Galloping Horse, 1910-12
At the Roulette Table in Monte Carlo, 1892
Death of Marat I, 1907
Anxiety, 1894
Red and White, 1899-1900
Naked model by the wicker chair, 1919
Madonna, 1894
Weeping Nude, 1913-14
On the Sofa, 1913
Vampire, 1895
Golgotha, 1900
Train Smoke, 1900
The Seine at Saint-Cloud, 1890
Starry Night, 1893
Self-Portrait with a Bottle of Wine, 1906
Self-Portrait, 1882
Self-Portrait in Hell, 1903
Edvard Munch, 1902
Edvard Munch, 1929
Edvard Munch, 1908-09
Снимки и картини: en.wikipedia.org