На кого трябва да благодарим за Лазанята?
Едва ли има стопанка, която най-малко един път да не е опитвала да сготви лазаня. Въпреки че мислим, че лазанята е класическо италианско ядене, и други нации имат искания към нея. В деня, когато в Съединени американски щати означават Деня на лазанята, дано поговорим малко повече за историята на тази кулинарна класика.
Класическата лазаня съставлява няколко пласта изсушено, а след това запържено или сварено пшенично тесто, сред което се поставя зеленчукова или локална плънка или рагу от гъби.
Наръсва се с настърган кашкавал или пармезан и се пече. Невинаги обаче лазанята е изглеждала по този метод. Първообраз на лазанята е кръглата питка от хлебно тесто. Такива питки били печени от гърците и били наричани лаганон.
Римляните взаимствали този самун от гърците и почнали да го режат на линии, които наричали лагани. И до момента в някои области на Италия назовават лагана необятната и плоска паста, позната като талиателе.
Макар че се счита, че лазанята е същинско италианско ядене, в действителност не е по този начин. За нейни основатели предявяват искания англичани, както и скандинавци. Англичаните я считат за свое създание, тъй като има сведения, че още по времето на Ричард II се приготвяло ядене, наречено loseyns.
Англичаните настояват, че една от първите предписания за лазаня е записана в първата британска готварска книга Forme of Cury, която и до през днешния ден се пази в Британския музей.
Това естествено ядосало италианците и те побързали да опровергаят англичаните с изказванието, че това британско ястие, колкото и да било вкусно, нямало нищо общо с италианския вид на лазанята.
Скандинавците настояват, че лазанята била приготвяна още по времето на викингите. Правели ги, като сред хлебни питки поставяли плънка от месо и настъргано сирене. Първото документално споменаване на италианската рецепта станало през XIV век, когато е бил открит неизвестен ръкопис в покрайнините на Неапол.
Според тази рецепта в междинните епохи лазанята била приготвяна по следният метод: във вряща вода се сварявали листа от тесто, сред които се нареждали накълцани лиса от подправки и кашкавал.
