Една икона на 79!
Едсон Арантес до Нашименто. Или, както целия свят го познава – Пеле. Днес той чества 79-я си рожден ден. Бразилецът е роден на 23 октомври 1940 година в Треш Корасоеш, югоизточна Бразилия.
Още на 15-годишна възраст стартира да играе за локалния Сантош, а на 16 към този момент е и национал на страната си.
Само 2 години по-късно към този момент е международен първенец, откакто Бразилия печели мондиала през 1958 година в Швеция против домакините в най-резултатния край на международно състезание – 5:2. В него самият Пеле вкарва 2 гола. По това време той е най-младият състезател (17 години), взел участие на международен шампионат, както и най-младият създател на хеттрик (срещу Франция на 1/2-финал). Приключва шампионата с шест попадения в 4 мача след голмайстора на форума – Жюст Фонтен, който забива колосалните 13!
4 години по-късно в Чили, Бразилия пази купата си след триумф против Чехословакия на финала с 3:1. Там обаче Пеле изиграва единствено 2 мача, откакто във втория се контузва съществено след опит за отдалечен изтрел във втория дуел от груповата фаза против бъдещия им противник на финала – Чехословакия. Все отново именитата десятка приключва мондиала с гол и асистенция.
На шампионата в Англия през 1966 година бразилците отпадат в груповата фаза след единствено 3 изиграни мача. Кошмарът за тях е цялостен, откакто Пеле е контузен в първия дуел от груповата фаза против не кого да е, а България. Той въпреки всичко съумява да се разпише в срещата от директен свободен удар, с което се трансформира в първия футболист, вкарал гол на три международни шампионати. Травмата му обаче не му разрешава да играе против Унгария и международните първенци губят. В последния мач южноамериканците се изправят против Португалия. Нападателят е вдигнат на крайници, с цел да помогне на тима си в сериозната обстановка, в която са изпаднали. „ Мореплавателите “ обаче имат явен проект и не престават да го фаулират през целия мач, като най-деен в това е бранителят - Жоао Мораиш, който го контузва, само че съдията Джордж Маккейб не му демонстрира червен картон. Това решение се смята за едно от най-скандалните и най-дискусионните в цялата история на международните шампионати. Перлата на „ Селесао “ е заставен, накуцвайки да довърши мача, защото по това време е нямало смени. Сблъсъкът завършва 3:1 за португалците, а Пеле декларира, че повече няма да играе на международно състезание. Решението, което след това трансформира.
3 години по-късно той е извикан още веднъж в националния тим за квалификациите за мондиала в Мексико през 1970 година. Първоначално той отхвърля, само че след това размисля и се завръща. В последна сметка играе в 6 дуела и забива 6 гола.
Предстоящото международно се обрисува като последното за него, а в състава има много промени, по отношение на този от Англия. Ключови фигури като Гаринча, Нилтон Сантош, Валдир Перейра, Джалма Сантош и Жилмар са се отказали. Въпреки това тимът е построен от фантастична сплав, където блестят имената на Ривелиньо, Жаирзиньо, Гершон, Карлос Алберто Торес, Тостао, Клодоалдо и самият Пеле. Според някои хора това е най-великият тим на всички времена.
Бразилците са безапелационни и подвигат третата си международна купа в историята след безапелационна победа над Италия с 4:1, където Пеле открива резултата, с което се трансформира в създателя на гол №100 за „ Селесао “ на международни шампионати. След попадението той се хвърля в ръцете на Жаирзиньо, а мигът е уловен от хилядите фотографи и се трансформира в един от най-емблематичните моменти в историята на мондиалите. По-късно във финала асистира за третия гол, дело точно на Жаирзиньо и на четвъртия, вкаран от Карлос Алберто. Легендата се регистрира общо с 4 попадения в Мексико, а по време на награждаването му е връчена и Златната топка за Играч на шампионата.
Последният път, в който Едсон Арантес до Нашименто облича националната фланелка е в другарска среща на 18 юли 1971 година против Югославия в Рио де Жанейро. Мачът приключва 2:2, а при излизането му от игра, Пеле прави почетна обиколка към „ Маракана “ пред 138 575 души, в символ на признателност към целия бразилски народ за дългогодишната поддръжка и безпрекословна обич, която му дават.
На клубно равнище играе главно за Сантош сред 1956 и 1974 година. Изиграва 638 мача и вкарва 619 гола. Едва в края на кариерата си взема решение да смени тима и минава в Ню Йорк Космос, където се подвизава 2 години (56 мача и 31 попадения) и окачва бутонките на стената през 1977 година.
За националния тим дебютира 1957 и в границите на 14 години се разписва 77 пъти в 92 дуела.
Ако се прибавят неофициланите срещи, в които е играл, сметката му набъбва до 1281 гола в 1363 мача, което е непостижим връх и до през днешния ден и попада в достиженията на Гинес.
През 1999 година е определен за Играч на века от Международната федерация за футболна история и статистика и е един от двамата с премията на ФИФА за състезател на века. Същата година бразилецът е почетен и с наградата на Международния олимпийски комитет за спортист на века.
През 2012 година имаше достойнството да взе участие в закриващата гала на Летните олимпийски игри в Лондон, където знамето на Игрите бе предадено на идващия хазаин, а точно Рио де Жанейро. Там той трябваше да бъде част от откриването и да донесе олимпийския огън на „ Маракана “, само че заради здравословни аргументи това не се случи. Все отново бразилецът е държал в ръцете си олимпийския факел. Това се случва в Атина през 2004 година.
На церемонията по връчването на Златната топка през 2014-а Пеле се трансформира в първия и единствен досега състезател, който получава най-ценното самостоятелно отличие за един футболист. Никога преди този момент в кариерата си не е бил награждаван самостоятелно от ФИФА. По този метод международната футболна централа изрече възхищението си от изумителните три международни купи, за които той е съдействал на бразилския народ.
През годините Пеле се е срещал с най-различни митове на спорта, взел участие е в благотворителни акции, футболни церемонии, награждавал е разнообразни спортисти със значими оценки и е най-големият дипломат на футбола в световен мащаб. Заветът му може да бъде разказан в хиляди страници и стотици фотоси, само че все пак те в никакъв случай няма да стигнат за феновете на сантименталния футбол от предишния век.
Още на 15-годишна възраст стартира да играе за локалния Сантош, а на 16 към този момент е и национал на страната си.
Само 2 години по-късно към този момент е международен първенец, откакто Бразилия печели мондиала през 1958 година в Швеция против домакините в най-резултатния край на международно състезание – 5:2. В него самият Пеле вкарва 2 гола. По това време той е най-младият състезател (17 години), взел участие на международен шампионат, както и най-младият създател на хеттрик (срещу Франция на 1/2-финал). Приключва шампионата с шест попадения в 4 мача след голмайстора на форума – Жюст Фонтен, който забива колосалните 13!
4 години по-късно в Чили, Бразилия пази купата си след триумф против Чехословакия на финала с 3:1. Там обаче Пеле изиграва единствено 2 мача, откакто във втория се контузва съществено след опит за отдалечен изтрел във втория дуел от груповата фаза против бъдещия им противник на финала – Чехословакия. Все отново именитата десятка приключва мондиала с гол и асистенция.
На шампионата в Англия през 1966 година бразилците отпадат в груповата фаза след единствено 3 изиграни мача. Кошмарът за тях е цялостен, откакто Пеле е контузен в първия дуел от груповата фаза против не кого да е, а България. Той въпреки всичко съумява да се разпише в срещата от директен свободен удар, с което се трансформира в първия футболист, вкарал гол на три международни шампионати. Травмата му обаче не му разрешава да играе против Унгария и международните първенци губят. В последния мач южноамериканците се изправят против Португалия. Нападателят е вдигнат на крайници, с цел да помогне на тима си в сериозната обстановка, в която са изпаднали. „ Мореплавателите “ обаче имат явен проект и не престават да го фаулират през целия мач, като най-деен в това е бранителят - Жоао Мораиш, който го контузва, само че съдията Джордж Маккейб не му демонстрира червен картон. Това решение се смята за едно от най-скандалните и най-дискусионните в цялата история на международните шампионати. Перлата на „ Селесао “ е заставен, накуцвайки да довърши мача, защото по това време е нямало смени. Сблъсъкът завършва 3:1 за португалците, а Пеле декларира, че повече няма да играе на международно състезание. Решението, което след това трансформира.
3 години по-късно той е извикан още веднъж в националния тим за квалификациите за мондиала в Мексико през 1970 година. Първоначално той отхвърля, само че след това размисля и се завръща. В последна сметка играе в 6 дуела и забива 6 гола.
Предстоящото международно се обрисува като последното за него, а в състава има много промени, по отношение на този от Англия. Ключови фигури като Гаринча, Нилтон Сантош, Валдир Перейра, Джалма Сантош и Жилмар са се отказали. Въпреки това тимът е построен от фантастична сплав, където блестят имената на Ривелиньо, Жаирзиньо, Гершон, Карлос Алберто Торес, Тостао, Клодоалдо и самият Пеле. Според някои хора това е най-великият тим на всички времена.
Бразилците са безапелационни и подвигат третата си международна купа в историята след безапелационна победа над Италия с 4:1, където Пеле открива резултата, с което се трансформира в създателя на гол №100 за „ Селесао “ на международни шампионати. След попадението той се хвърля в ръцете на Жаирзиньо, а мигът е уловен от хилядите фотографи и се трансформира в един от най-емблематичните моменти в историята на мондиалите. По-късно във финала асистира за третия гол, дело точно на Жаирзиньо и на четвъртия, вкаран от Карлос Алберто. Легендата се регистрира общо с 4 попадения в Мексико, а по време на награждаването му е връчена и Златната топка за Играч на шампионата.
Последният път, в който Едсон Арантес до Нашименто облича националната фланелка е в другарска среща на 18 юли 1971 година против Югославия в Рио де Жанейро. Мачът приключва 2:2, а при излизането му от игра, Пеле прави почетна обиколка към „ Маракана “ пред 138 575 души, в символ на признателност към целия бразилски народ за дългогодишната поддръжка и безпрекословна обич, която му дават.
На клубно равнище играе главно за Сантош сред 1956 и 1974 година. Изиграва 638 мача и вкарва 619 гола. Едва в края на кариерата си взема решение да смени тима и минава в Ню Йорк Космос, където се подвизава 2 години (56 мача и 31 попадения) и окачва бутонките на стената през 1977 година.
За националния тим дебютира 1957 и в границите на 14 години се разписва 77 пъти в 92 дуела.
Ако се прибавят неофициланите срещи, в които е играл, сметката му набъбва до 1281 гола в 1363 мача, което е непостижим връх и до през днешния ден и попада в достиженията на Гинес.
През 1999 година е определен за Играч на века от Международната федерация за футболна история и статистика и е един от двамата с премията на ФИФА за състезател на века. Същата година бразилецът е почетен и с наградата на Международния олимпийски комитет за спортист на века.
През 2012 година имаше достойнството да взе участие в закриващата гала на Летните олимпийски игри в Лондон, където знамето на Игрите бе предадено на идващия хазаин, а точно Рио де Жанейро. Там той трябваше да бъде част от откриването и да донесе олимпийския огън на „ Маракана “, само че заради здравословни аргументи това не се случи. Все отново бразилецът е държал в ръцете си олимпийския факел. Това се случва в Атина през 2004 година.
На церемонията по връчването на Златната топка през 2014-а Пеле се трансформира в първия и единствен досега състезател, който получава най-ценното самостоятелно отличие за един футболист. Никога преди този момент в кариерата си не е бил награждаван самостоятелно от ФИФА. По този метод международната футболна централа изрече възхищението си от изумителните три международни купи, за които той е съдействал на бразилския народ.
През годините Пеле се е срещал с най-различни митове на спорта, взел участие е в благотворителни акции, футболни церемонии, награждавал е разнообразни спортисти със значими оценки и е най-големият дипломат на футбола в световен мащаб. Заветът му може да бъде разказан в хиляди страници и стотици фотоси, само че все пак те в никакъв случай няма да стигнат за феновете на сантименталния футбол от предишния век.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ