БСП имаше работа в парламента!
„ Едноличната власт в България е реалност, тъй като един човек ръководи народа и неговите пари ”. Така реагира лидерът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова на падналия като гръм от ясно небе коментар на премиера Борисов за „ пълзящата тирания ” на опозицията. Думите й звучат също толкоз пресилено, колкото и обърканите приказки на водача на ГЕРБ. Но в случай че съдържат и капка истина, в случай че у нас фактически има първи проблясъци на авторитаризъм, тогава самата Нинова също носи отговорност за това състояние.
И повода за това е, че изведе своята партия от Народното събрание. Парламентът е центърът на политическия, публичния и държавен живот в България – за положително или неприятно това е неоспорим факт. Всичко значително, което се случва в тази страна, най-често стартира и приключва в тази институция. И законите, и политическите конфликти, и свадите, и аферите. В този смисъл България остава парламентарна република – даже и когато конците й се дърпат от Министерския съвет, Боянските сараи и нечии частни офиси.
Затова би трябвало да има съпротива в Народното събрание. Управляващите с техните корупционни домогвания би трябвало да бъдат конфронтирани – незабавно, на място, щом възникне и най-малкото съмнение, че се пробват да натъкмят следващата скица. Понякога медиите могат да свършат това, както се случи с „ Апартаментгейт ”. Силите обаче са неравни, както се видя от приемането на законовите промени, налагащи държавен контрол над медийните изявления, които ръководещите утвърдиха на инат на ожесточената опозиция на публицистите и гражданските сдружения. В този извънредно значим миг даже и силата на президентското несъгласие, която президентът Румен Радев употребява, бързо се стопи – тъй като липсваше политическата поддръжка на опозицията, която да застане зад него в пленарната зала.
А такива моменти не са един и два,
откогато Българска социалистическа партия се изнесе от Народното събрание в средата на февруари. Направо е удивително, че левицата изобщо не се появи в Народното събрание, до момента в който течеше абсурдът с данъчната прошка на вероизповеданията, която ГЕРБ и Движение за права и свободи взаимно замислиха. Вярно, Нинова беше индивидът, който първи разгласи обществено, че Главното мюфтийство ще се облагодетелства от мярката поради висящите на врата му милиони левове неплатени обществени отговорности. Къде обаче бяха нейните депутати, когато въпросът се обсъждаше в парламентарната комисия по вероизповеданията, а по-късно и в пленарната зала? За разисквания в тази ситуация приказваме напълно условно, защото неналичието на съпротива разреши на герберско-депесарския алианс да прокара законопроекта без особени главоболия. И повода, заради която най-после двете партии разписаха в закона, че ще има отлагане на отговорностите, а не цялостна прошка, беше гневната реакция на скандализираната общност, която е изключително сензитивна, стане ли въпрос за мюсюлманското вероизповедание. А моментът беше толкоз подобаващ да се натрият обществено носовете на ГЕРБ и Движение за права и свободи в личните им мръсни подмолни сделки! Ама като няма кой...
Българска социалистическа партия пропусна и финала на двойкаджийското законодателно упражнение
на ГЕРБ върху Изборния кодекс. Толкова парадокси насътвориха хората на Бойко Борисов, предвождани от новопроизведения правосъден министър Данаил Кирилов, че социалистите имаха опция да ги жилят не всеки ден, а безусловно всеки час. Само историята с ветото на президента заслужаваше цялостен обособен скандал. Това беше нещо неповторимо: под натиска на премиера герберите се втурнаха да възстановят по-ниския предел на преференциите, който бяха отменили дружно с ДСП; от бързане обаче изпревариха ветото; по този начин се вкараха в налудничавата обстановка първо да поддържат още веднъж високия предел на преференцията, с цел да отхвърлят ветото, а по-късно се захванаха с възобновяване на ниския предел. Българска социалистическа партия можеше да насолва герберите колкото си желае за калпавата им и полукриминална законодателна активност. Гласът на Нинова обаче се чуваше единствено от залата за конференции на „ Позитано ” 20, където е много по-слаб, в сравнение с парламентарната естрада.
Осезаемо е отсъствието на левицата и във връзка с „ Апартаментгейт ”. Тук самите социалисти направиха нещо напълно неуместно: внесоха предложение да бъде отхвърлен от поста му Пламен Георгиев – шефът на държавната антикорупционна комисия (КПКОНПИ), който е намесен в аферата. И когато пристигна моментът самодейността им да бъде прегледана от отрасловата парламентарна комисия, даже не се появиха на съвещанието. Междувременно останалите парламентарни обединения – ГЕРБ, „ Обединени патриоти ”, Движение за права и свободи и „ Воля ”, явно се бяха наговорили и представителите им повтаряха една и съща имитация – дано да завърши инспекцията на прокуратурата и тогава ще забележим. А можеше най-малко един соцдепутат да пристигна и да каже пред многочислените тв камери: „ Абе не можем да го оставим този човек просто да излезе в отпуск ”. Впрочем алените не пристигнаха в пленарната зала и за разглеждането на отчета на КПКОНПИ за 2018 година Отчетът беше утвърден в средата на март с цялостно единогласие – единствено аплодисменти нямаше за компрометиралите се антикорупционни комисари.
И да не забравяме, несъмнено, че Нинова и хората й ги нямаше в Народното събрание, когато
беше определено новото управление на Комисията за финансов контрол (КФН)
Това беше подобаващият миг, в който да се изкажат от парламентарната естрада тези неприятни неща, които всички мислим за този извънредно подозрителен регулатор – от срутва на КТБ през 2014 година до абсурда с банкрутиралия кипърски осигурител „ Олимпик ” през 2018 година Е, нищо сходно не стана. А предходната година социалистите ревяха против надзорния орган поради рецесията около „ Олимпик ”, от която пострадаха стотици хиляди български консуматори. Сега обаче ръководещите изпратиха по живо, по крепко някогашната шефка на комисията Карина Караиванова като представител на България в борда на Европейската банка за възобновяване и развиване.
От мненията на Нинова до момента стана ясно, че парламентарният протест на Българска социалистическа партия ще изтрае до европейските избори. Очевидно вярата й е, че партията ще изкара по-добри резултати от ГЕРБ и това ще оправдае бягството от Народното събрание като остроумен тактически маньовър. Дали сметките й ще излязат, не е значимо. Същественото е, че негативните последици за Народното събрание от неналичието на дейна и нападателна съпротива към този момент са налице. Трябва да има някой вътре, който да се конфронтира с ръководещите ежедневно. Такава е работата на опозицията и Нинова трябваше да се върне в Народното събрание и най-сетне да стартира да я прави. На 26 април публично стартира предизборната акция, очевидно, че до 26 май няма да се върне. Това, което Народното събрание извърши в неявяване на опозицията, няма да бъде поправено.
И повода за това е, че изведе своята партия от Народното събрание. Парламентът е центърът на политическия, публичния и държавен живот в България – за положително или неприятно това е неоспорим факт. Всичко значително, което се случва в тази страна, най-често стартира и приключва в тази институция. И законите, и политическите конфликти, и свадите, и аферите. В този смисъл България остава парламентарна република – даже и когато конците й се дърпат от Министерския съвет, Боянските сараи и нечии частни офиси.
Затова би трябвало да има съпротива в Народното събрание. Управляващите с техните корупционни домогвания би трябвало да бъдат конфронтирани – незабавно, на място, щом възникне и най-малкото съмнение, че се пробват да натъкмят следващата скица. Понякога медиите могат да свършат това, както се случи с „ Апартаментгейт ”. Силите обаче са неравни, както се видя от приемането на законовите промени, налагащи държавен контрол над медийните изявления, които ръководещите утвърдиха на инат на ожесточената опозиция на публицистите и гражданските сдружения. В този извънредно значим миг даже и силата на президентското несъгласие, която президентът Румен Радев употребява, бързо се стопи – тъй като липсваше политическата поддръжка на опозицията, която да застане зад него в пленарната зала.
А такива моменти не са един и два,
откогато Българска социалистическа партия се изнесе от Народното събрание в средата на февруари. Направо е удивително, че левицата изобщо не се появи в Народното събрание, до момента в който течеше абсурдът с данъчната прошка на вероизповеданията, която ГЕРБ и Движение за права и свободи взаимно замислиха. Вярно, Нинова беше индивидът, който първи разгласи обществено, че Главното мюфтийство ще се облагодетелства от мярката поради висящите на врата му милиони левове неплатени обществени отговорности. Къде обаче бяха нейните депутати, когато въпросът се обсъждаше в парламентарната комисия по вероизповеданията, а по-късно и в пленарната зала? За разисквания в тази ситуация приказваме напълно условно, защото неналичието на съпротива разреши на герберско-депесарския алианс да прокара законопроекта без особени главоболия. И повода, заради която най-после двете партии разписаха в закона, че ще има отлагане на отговорностите, а не цялостна прошка, беше гневната реакция на скандализираната общност, която е изключително сензитивна, стане ли въпрос за мюсюлманското вероизповедание. А моментът беше толкоз подобаващ да се натрият обществено носовете на ГЕРБ и Движение за права и свободи в личните им мръсни подмолни сделки! Ама като няма кой...
Българска социалистическа партия пропусна и финала на двойкаджийското законодателно упражнение
на ГЕРБ върху Изборния кодекс. Толкова парадокси насътвориха хората на Бойко Борисов, предвождани от новопроизведения правосъден министър Данаил Кирилов, че социалистите имаха опция да ги жилят не всеки ден, а безусловно всеки час. Само историята с ветото на президента заслужаваше цялостен обособен скандал. Това беше нещо неповторимо: под натиска на премиера герберите се втурнаха да възстановят по-ниския предел на преференциите, който бяха отменили дружно с ДСП; от бързане обаче изпревариха ветото; по този начин се вкараха в налудничавата обстановка първо да поддържат още веднъж високия предел на преференцията, с цел да отхвърлят ветото, а по-късно се захванаха с възобновяване на ниския предел. Българска социалистическа партия можеше да насолва герберите колкото си желае за калпавата им и полукриминална законодателна активност. Гласът на Нинова обаче се чуваше единствено от залата за конференции на „ Позитано ” 20, където е много по-слаб, в сравнение с парламентарната естрада.
Осезаемо е отсъствието на левицата и във връзка с „ Апартаментгейт ”. Тук самите социалисти направиха нещо напълно неуместно: внесоха предложение да бъде отхвърлен от поста му Пламен Георгиев – шефът на държавната антикорупционна комисия (КПКОНПИ), който е намесен в аферата. И когато пристигна моментът самодейността им да бъде прегледана от отрасловата парламентарна комисия, даже не се появиха на съвещанието. Междувременно останалите парламентарни обединения – ГЕРБ, „ Обединени патриоти ”, Движение за права и свободи и „ Воля ”, явно се бяха наговорили и представителите им повтаряха една и съща имитация – дано да завърши инспекцията на прокуратурата и тогава ще забележим. А можеше най-малко един соцдепутат да пристигна и да каже пред многочислените тв камери: „ Абе не можем да го оставим този човек просто да излезе в отпуск ”. Впрочем алените не пристигнаха в пленарната зала и за разглеждането на отчета на КПКОНПИ за 2018 година Отчетът беше утвърден в средата на март с цялостно единогласие – единствено аплодисменти нямаше за компрометиралите се антикорупционни комисари.
И да не забравяме, несъмнено, че Нинова и хората й ги нямаше в Народното събрание, когато
беше определено новото управление на Комисията за финансов контрол (КФН)
Това беше подобаващият миг, в който да се изкажат от парламентарната естрада тези неприятни неща, които всички мислим за този извънредно подозрителен регулатор – от срутва на КТБ през 2014 година до абсурда с банкрутиралия кипърски осигурител „ Олимпик ” през 2018 година Е, нищо сходно не стана. А предходната година социалистите ревяха против надзорния орган поради рецесията около „ Олимпик ”, от която пострадаха стотици хиляди български консуматори. Сега обаче ръководещите изпратиха по живо, по крепко някогашната шефка на комисията Карина Караиванова като представител на България в борда на Европейската банка за възобновяване и развиване.
От мненията на Нинова до момента стана ясно, че парламентарният протест на Българска социалистическа партия ще изтрае до европейските избори. Очевидно вярата й е, че партията ще изкара по-добри резултати от ГЕРБ и това ще оправдае бягството от Народното събрание като остроумен тактически маньовър. Дали сметките й ще излязат, не е значимо. Същественото е, че негативните последици за Народното събрание от неналичието на дейна и нападателна съпротива към този момент са налице. Трябва да има някой вътре, който да се конфронтира с ръководещите ежедневно. Такава е работата на опозицията и Нинова трябваше да се върне в Народното събрание и най-сетне да стартира да я прави. На 26 април публично стартира предизборната акция, очевидно, че до 26 май няма да се върне. Това, което Народното събрание извърши в неявяване на опозицията, няма да бъде поправено.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ