Едно време Аржентина е сред най-богатите страни в света. Толкова

Едно време Аржентина е измежду най-богатите страни в света. Толкова богата, че се ражда даже крилатата фраза " богат като аржентинец ". След това обаче идват цели осем държавни банкрута. Как се стига до това безподобно проваляне?

В края на 19 век икономистите вещаят блестящо бъдеще на Аржентина, а изразът " богат като аржентинец " се трансформира в крилата фраза. Но от елитния клуб на най-богатите Аржентина стигна до невиждано икономическо дъно. Какви са аргументите?

Оазисът Аржентина

До средата на 20 век упадъкът наподобява невъобразим: до момента в който в целия свят бушуват международни войни, аржентинската висша класа живее пищно. Строят се обилни вили и огромни заводи, богаташите яздят породисти коне и прекарват летата в Париж, с цел да са в крайник с последния вик на модата. Икономиката на Аржентина пораства с по 5 % годишно, страната реализира най-високите приходи на глава от популацията в света, а запасите от естествени благосъстояния наподобяват безкрайни. Допълнителен, зърнени култури и кожи в раздираната от рецесии Европа.

След Втората международна война Буенос Айрес притегля като магнит емигрантите от Европа

В края на Втората международна война песото е най-стабилната валута паралелно с $ и паунда. Аржентина е най-богатата и най-влиятелна страна в района, надалеч пред Бразилия. На този декор не е по никакъв начин учудващо, че бързо се трансформира в магнит за търсещи работа чужденци, най-много за италианците и испанците. В Аржентина има повече коли на глава от популацията, в сравнение с във Франция, повече телефонни връзки, в сравнение с в Япония, а чак до 1950-те години междинният приход е доста по-висок, в сравнение с в Германия.
Редакцията предлага
Началото на упадъка

Но зад блестящите фасади сривът към този момент е почнал. И той е надълбоко обвързван с един политик, който печели президентските избори през 1946 година - Хуан Доминго Перон. Бившият военачалник дава обещание нов път, друг и от капитализма, и от социализма, само че в действителност поставя основите на бъдещата бедност.

Основният принцип на Перон, следван и от всички негови наследници на поста, гласи: харчи повече, в сравнение с печелиш. И в случай че това към този момент е невероятно, взимай задължения, печатай пари и най-после остави инфлацията да галопира. До 1949 година държавните разноски се утрояват, а до 1955 се удвоява броят на държавните чиновници.

Съпругата му Евита - " ангелът на бедните ", пръска с лека ръка постъпленията от продажбата на говеждо месо и зърнени култури: средствата за обществените помощи, за които Евита и Перон и до през днешния ден са на респект в страната си, не са обезпечени, а корупцията трайно се настанява в обществото.

Мотото е " Аржентина преди всичко ": слабата локална индустрия е предпазена с митнически бариери, заплащат се по-високи заплати и обществени помощи, влага се в електрически компании и в телефонната мрежа, учредени са голям брой неефективни държавни предприятия. Освен това Перон взема решение да изкупи железниците от Англия. 150 милиона паунда се дават за безценен скрап и разрушена железопътна мрежа с дължина 43 000 километра. Като народен успех се чества едно решение, което вкарва страната в първата ѝ тежка икономическа рецесия.

Евита и Хуан Перон

По време на военната тирания сред 1976 и 1983 година външният дълг на страната доближава рекордни размери, в това число поради нелепата Фолкландска война, която Аржентина губи през 1982 година и която събаря хунтата. Хиперинфлация се трансформира в новата " вълшебна дума " в Аржентина, а президентът Раул Алфонсин се разделя с поста си.

На дъното

Неолибералът-перонист Карлос Менем започва така наречен " епоха на пицата и шампанското ". Следва приватизационна вълна, облагите от която потъват в незнайни направления. Хиперинфлацията е сменена с валутен ръб - песото е обвързано с американския $ и се търгува 1:1. Като по знамение аржентинците внезапно разполагат с долари, любуват се на почивки в Маями и си купуват коли, създадени в Германия. Менем редуцира обществените разноски и реприватизира железниците. Между 1992 и 1999 година държавните разноски нарастват с цели 50 %, а през 2001 година дългът доближава зашеметяващите 160 милиарда $, което води до държавен банкрут.

Оттогава насам Аржентина по този начин и не се възвръща. Рецептите на Международния валутен фонд постоянно са по-скоро нездравословни, в сравнение с потребни, Буенос Айрес е зарязан от вложителите. Страната е ръководена от президенти, които от фискална позиция вършат тъкмо противоположното на това, което са предприемали техните прародители. И е населявана от хора, които постоянно гледат на страната единствено като на дойна крава. А става дума за една страна, която в действителност има всичко належащо, с цел да просперира.

*****

Разгледайте и тази фотогалерия от архива ни: