Създадено със закон може да бъде закрито със закон
Една от главните тематики по устройството на правосъдната власт в България несъмнено е закриването на Специализирания углавен съд, неговата по-горна инстанция Апелативния профилиран углавен съд и съответните им две звена на прокуратурата.
Тази самодейност за малко не съумя по времето на късите два летни Народното събрание. Сега Министерство на правораздаването е показало нов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт, с който да бъде реализирана тази цел. Чуха се към този момент публични укори за забавянето на това начинание, само че актуалните текстове са концептуално разнообразни от летните такива. За страдание, триумфите на профилираното правораздаване се мерят най-вече в благоустрояването живота на работещите в неговите структури.
Като част от равнопоставената социална полемика (демокрацията към момента има това предимство) бяха изразени някои строги неодобрения. С такова обръщение се отличи другояче притихналият Граждански съвет към Висшия правосъден съвет. Създадената в миналото платформа за наблюдаване и сериозна оценка на работата на правосъдния съвет полека-лека се трансформира главно в място за одобрително наблюдаване на триумфите на самия Висш съдебен съвет, работата на прокуратурата, КПКОНПИ, а в последно време и на двете профилирани съдилища и прокуратура.
На свое преднамерено съвещание от предходната седмица болшинството от членовете на Горско стопанство на Висш съдебен съвет излязоха със становище-призив до всички депутати, ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и до основния прокурор с искане да сезират Конституционния съд за това дали Народното събрание може да закрива съдилища. Сезирането на Конституционния съд би трябвало да стане преди започването на процедурата по разискване на законопроекта съгласно Горско стопанство на Висш съдебен съвет.
Тази самобитна концепция Горско стопанство на Висш съдебен съвет отгледа по предложение на ръководителя на Апелативната профилирана прокуратура Ивайло Ангелов. Според Ангелов само Висшият правосъден съвет е способен да закрие спецовете. Аргументите за това са доста, съвсем колкото рецензиите против това да бъдат закрити спецовете.
И в този момент, уважаеми читателю, ти се надяваш да представим няколко страници ЗА или ПРОТИВ позицията на Ангелов, станала и позиция на Горско стопанство на Висш съдебен съвет. Но това надалеч не е належащо. Нужно е единствено да прочетем една наредба от българската Конституция, даже не цялата такава, а точно член 119, алинея 2 - със закон могат да се основават и профилирани съдилища.
Очевидно е, че каквото е било основано със закон доскоро повече от 10 година със закон може да бъде и закрито, изключително когато има за какво да бъде закрито. Към това можем да прибавим и незадължителния прочит на алинея 1 на член 119, в която категорично е посочено, че правораздаването се реализира от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. Спецовете ги няма посочени.
Иначе какъв брой му е Конституционният съд (КС) да изгледа още едно дело. Ясно е по какъв начин всичко би трябвало да се прави постепенно и погрешно за наставление на величието на правната мисъл.
Нали въпреки всичко концепцията да имаме Конституционен съд е да държи всяка една от трите управляващи в границите на техните пълномощия, без да им разреши един другиго да изземват от " паничката " си пълномощия.
У нас контролът за конституционосъобразност, реализиран от Конституционен съд е следващ - т.е. откакто един закон към този момент е обнародван в Държавен вестник и влезнал в действие. Това, което може да направи Конституционен съд е да даде наложително пояснение на Конституцията. Но би трябвало ли повече от ясните конституционни текстове да бъдат тълкувани и не граничи ли това с безспорното неведение на правото или потреблението му за персонални и политически цели?
Тази самодейност за малко не съумя по времето на късите два летни Народното събрание. Сега Министерство на правораздаването е показало нов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт, с който да бъде реализирана тази цел. Чуха се към този момент публични укори за забавянето на това начинание, само че актуалните текстове са концептуално разнообразни от летните такива. За страдание, триумфите на профилираното правораздаване се мерят най-вече в благоустрояването живота на работещите в неговите структури.
Като част от равнопоставената социална полемика (демокрацията към момента има това предимство) бяха изразени някои строги неодобрения. С такова обръщение се отличи другояче притихналият Граждански съвет към Висшия правосъден съвет. Създадената в миналото платформа за наблюдаване и сериозна оценка на работата на правосъдния съвет полека-лека се трансформира главно в място за одобрително наблюдаване на триумфите на самия Висш съдебен съвет, работата на прокуратурата, КПКОНПИ, а в последно време и на двете профилирани съдилища и прокуратура.
На свое преднамерено съвещание от предходната седмица болшинството от членовете на Горско стопанство на Висш съдебен съвет излязоха със становище-призив до всички депутати, ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и до основния прокурор с искане да сезират Конституционния съд за това дали Народното събрание може да закрива съдилища. Сезирането на Конституционния съд би трябвало да стане преди започването на процедурата по разискване на законопроекта съгласно Горско стопанство на Висш съдебен съвет.
Тази самобитна концепция Горско стопанство на Висш съдебен съвет отгледа по предложение на ръководителя на Апелативната профилирана прокуратура Ивайло Ангелов. Според Ангелов само Висшият правосъден съвет е способен да закрие спецовете. Аргументите за това са доста, съвсем колкото рецензиите против това да бъдат закрити спецовете.
И в този момент, уважаеми читателю, ти се надяваш да представим няколко страници ЗА или ПРОТИВ позицията на Ангелов, станала и позиция на Горско стопанство на Висш съдебен съвет. Но това надалеч не е належащо. Нужно е единствено да прочетем една наредба от българската Конституция, даже не цялата такава, а точно член 119, алинея 2 - със закон могат да се основават и профилирани съдилища.
Очевидно е, че каквото е било основано със закон доскоро повече от 10 година със закон може да бъде и закрито, изключително когато има за какво да бъде закрито. Към това можем да прибавим и незадължителния прочит на алинея 1 на член 119, в която категорично е посочено, че правораздаването се реализира от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. Спецовете ги няма посочени.
Иначе какъв брой му е Конституционният съд (КС) да изгледа още едно дело. Ясно е по какъв начин всичко би трябвало да се прави постепенно и погрешно за наставление на величието на правната мисъл.
Нали въпреки всичко концепцията да имаме Конституционен съд е да държи всяка една от трите управляващи в границите на техните пълномощия, без да им разреши един другиго да изземват от " паничката " си пълномощия.
У нас контролът за конституционосъобразност, реализиран от Конституционен съд е следващ - т.е. откакто един закон към този момент е обнародван в Държавен вестник и влезнал в действие. Това, което може да направи Конституционен съд е да даде наложително пояснение на Конституцията. Но би трябвало ли повече от ясните конституционни текстове да бъдат тълкувани и не граничи ли това с безспорното неведение на правото или потреблението му за персонални и политически цели?
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ