Черквата Св. Петка чества храмов празник
Една от най-старите църкви в града и монумент на културата - " Света Петка ", празнува през днешния ден храмовия си празник. В нея се отбивал Васил Левски, когато идвал в града. Той ходел да се черкува и даже пеел. В южната стена на църковния двор в миналото имало загадка врата, през която Левски влизал в храма и изчезвал неусетно.
Интересна е легендата за неговото изграждане. По османско време в Ени или Новата махала, имало повече турско население. Махалата се намирала сред основната улица ( " 9 септември " ), Марица и Софийското шосе (булевард " Александър Стамболийски " ). Тя била бедняшка, множеството от къщите - ниски и влажни. В южния край с изключение на Марица, минавал канал, който при наводнения заливал стотици домове. В такива случаи популацията бягало, понесло покъщнината си. Хората живеели със седмици и месеци при родственици или чартърен.
Затова шепа българи решили да построят собствен молитвен дом, с цел да има къде християните от махалата да потърсят разтуха и очакване. По това време да се вдигне храм не било елементарно. Първо трябвало да се получи ферман от турската власт.
Преданието гласи, че мястото, на което се извисява днешният храм " Света Петка ", било на бея на Татар Пазарджик. Неговата жена хванала болест на очите. Беят докарал всевъзможни знахари и лекари, с цел да я изцелят. Те обаче не могли да оказват помощ. Една вечер болната жена сънувала сън. В него се казвало, че тя би трябвало да направи храм на посоченото място, да изкопае бунар, чиято вода ще бъде свята. С нея дамата на бея трябвало да си измие очите, с цел да се излекува. Тя разказала съня на брачна половинка си. Тогава беят решил да подари мястото на християните от Ени махала. Те построили храм на него и го нарекли " Света Петка ". Изкопали и бунар, от който в действителност бликнала вода, както била в съня на дамата на бея. Те изпратили хабер в конака. Беят и брачната половинка му пристигнали на идващия ден. След като дамата измила очите си с водата, оздравяла.
Самият храм е осветена на 27 август 1853-а. " Света Петка " в началото е дребна еднокорабна черква с едно дървено кубе в средата на покрива. Размерите били 10 метра ширина и 24 метра дължина. Различавала се от тогавашните християнски храмове в града по това, че не била вкопана в земята. Инициаторите и майсторът, които я построили, са незнайни.
И до през днешния ден вярващите християни, посещаващи храма, си наливат от лечебната изворна вода от аязмото, което се намира вътре в храма.
Интересна е легендата за неговото изграждане. По османско време в Ени или Новата махала, имало повече турско население. Махалата се намирала сред основната улица ( " 9 септември " ), Марица и Софийското шосе (булевард " Александър Стамболийски " ). Тя била бедняшка, множеството от къщите - ниски и влажни. В южния край с изключение на Марица, минавал канал, който при наводнения заливал стотици домове. В такива случаи популацията бягало, понесло покъщнината си. Хората живеели със седмици и месеци при родственици или чартърен.
Затова шепа българи решили да построят собствен молитвен дом, с цел да има къде християните от махалата да потърсят разтуха и очакване. По това време да се вдигне храм не било елементарно. Първо трябвало да се получи ферман от турската власт.
Преданието гласи, че мястото, на което се извисява днешният храм " Света Петка ", било на бея на Татар Пазарджик. Неговата жена хванала болест на очите. Беят докарал всевъзможни знахари и лекари, с цел да я изцелят. Те обаче не могли да оказват помощ. Една вечер болната жена сънувала сън. В него се казвало, че тя би трябвало да направи храм на посоченото място, да изкопае бунар, чиято вода ще бъде свята. С нея дамата на бея трябвало да си измие очите, с цел да се излекува. Тя разказала съня на брачна половинка си. Тогава беят решил да подари мястото на християните от Ени махала. Те построили храм на него и го нарекли " Света Петка ". Изкопали и бунар, от който в действителност бликнала вода, както била в съня на дамата на бея. Те изпратили хабер в конака. Беят и брачната половинка му пристигнали на идващия ден. След като дамата измила очите си с водата, оздравяла.
Самият храм е осветена на 27 август 1853-а. " Света Петка " в началото е дребна еднокорабна черква с едно дървено кубе в средата на покрива. Размерите били 10 метра ширина и 24 метра дължина. Различавала се от тогавашните християнски храмове в града по това, че не била вкопана в земята. Инициаторите и майсторът, които я построили, са незнайни.
И до през днешния ден вярващите християни, посещаващи храма, си наливат от лечебната изворна вода от аязмото, което се намира вътре в храма.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ