Животът, смъртта и чудатата аутопсия на испанския крал Карлос II, според която главата му била пълна с вода
Една от най-могъщите династии на Европа за интервала 15 – 20 век е династията на Хабсбургите. Управлението на тази мощна политическа и военна мощ, с нейните големи царства и колонии, е „ империя, където слънцето в никакъв случай не залязва “ и тя обгръща териториите на Бохемия, Хърватия, Унгария, Германия, Испания, Португалия и даже Америките през 16 век. Хабсбургите даже претендират за императорската корона на Свещената римска империя през 1452.
Като могъщи владетели, Хабсбургите не дефинират само европейската политическа и териториална конструкция, само че и историята на света. Те не са единствено най-влиятелните, само че и най-необикновените и завладяващи владетели, а евентуално най-запомнящият се измежду тях е Карлос II – кралят на Испания.
През живота си Карлос II управлявал голямо и могъщо царство, само че ще бъде запомнен като последния държател на Хабсбургска Испания и този с доста тежки здравословни проблеми, дължащи се на множеството бракове сред роднини от неговото кралско семейство.
Роден извънредно нежен, Карлос II се бори със здравословното си положение през цялото си детство. Като единствен легален правоприемник по това време, той сяда на трона, когато е единствено 4-годишно момче. Майка му става регент, защото Карлос II е прекомерно млад, с цел да ръководи кралството. Неговото неприятно здраве обаче пречело на способността му да се научи да чете и написа.
Карлос II бил човек с невисок разсъдък – факт, който попречил 30-годишното му ръководство, и мъж със съществени физически проблеми, които му пречат да има наследници, макар че подписва брак два пъти. Писателите Уил и Ариел Дюрант пишат в своята книга „ Историята на цивилизацията “, че Карлос II бил „ невисок, малоумен, епилептичен, изкуфял и изцяло плешив преди 35-годишна възраст “ . Те показват още, че той „ постоянно бил на ръба на гибелта “.
По време на ръководството му хората считали, че Карлос II е спънка за реализиране на държавните каузи и гледали на него като на незначителна фигура, която нямала съвсем никаква власт. Той се причислява към кралския двор с съвсем незначителни знания по политика и ръководство, и скрито бил осмиван за незнанието си. Въпреки това, на другите членове им било прелестно да живеят с крал, който елементарно можел да бъде манипулиран.
Здравето на Карлос II се утежнява още повече, както и умственото му положение, което довежда до непостоянно и извратено държание. Тогава той взема решение да се отдръпна и стартира да се вманиачава по трупове. Много историци считат, че по негово разпореждане са ексхумирани телата на негови родственици, с цел да може Карлос II да ги допира или гледа. „ Пенсионирането “ му не продължава дълго, защото кралят умира няколко дни преди 39-ия си рожден ден.
Тихата гибел на Карлос II оказва противен резултат, защото след нея стартира войната за наследството, която продължава до 1714 година и провокира рецесия в Европа. Въпреки тежкия политически излаз от обстановката, гибелта на краля е белязана от запаметяващи се документи от аутопсията му, които разказват неприятното му здраве по необикновен метод.
Лекарят, който организира аутопсията, Педро Гаргантилия, написа: „ Тялото му… не съдържа нито една капка кръв, сърцето му е с размер на семка, дробовете му са разядени, червата му са изгнили и гангренясали, той има един тестис, черен като въглен, а главата му е цялостна с вода “. Документ изцяло изумява даже актуалните медици, които изследват това изложение.
Професор Ван Кереброек от Европейската асоциация по урология изяснява: „ Можем да заключим, че Карлос II е страдал от хипоспадия и монорхизъм. Той най-вероятно е имал тежки проблеми с бъбреците, с камъни и инфекции. “
Това несъмнено не изяснява за какво лекарят от аутопсията твърди, че кралят не е имал нито капка кръв и за какво главата му е „ цялостна с вода “. Без подозрение животът на Карлос II е бил сложен и мъчителен.
