Цар Фердинанд стои непогребан в чужда държава вече 74 години!
Една от емблематичните персони в историята, цар Фердинанд, към момента не е намерил покой след гибелта си, тъй като тялото му по този начин и не е заровено в България, макар посмъртното му предпочитание. Вече цели 74 години тленните остатъци на българския държател се намират в саркофаг в Германия.
Фердинанд, министър председателят Александър Малинов и други публични лица при оповестяването на независимостта на България / Снимка: Димитър Русейски (1882-1948)
Тялото му е оставено до саркофазите на родителите му в черква в немския град Кобург
Тялото на цар Фердинанд стои непогребано в непозната страна към този момент 74 години.
Това удостовери пред вестника уважаваният историк проф. Пламен Павлов. В дните на печал и погребението на английската кралица Елизабет II родни историци зоват да върнем тленните остатъци на монарха от Германия в нашата страна и да организираме почтено заравяне на цар Фердинанд.Днес си спомняме за него и в деня, в който честваме 114 години от оповестяването на независимостта на България. На 22 септември 1908 година точно Фердинанд подписва манифеста за самостоятелност и е разгласен за цар на българите.
Монархът е отпред на България в продължение на 31 години
Монархът умира на преклонната 87-годишна възраст в дома си в центъра на немския град Кобург. Царят издъхва на 10 септември 1948 година, като по това време към този момент е надживял гибелта на двамата си синове – цар Борис III и княз Кирил Преславски, и края на династията в България.
След капитулацията на България в Първата международна война цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 година в интерес на сина си – княз Борис Търновски (цар Борис III), и напуща страната. Въпреки желанието му той в никакъв случай повече не е позволен да се завърне в България. А това е индивидът, който ръководи страната ни в продължение на 31 години и по този метод се трансформира в най-дълго управлявалия монарх в Третата българска страна.
На смъртния си одър Фердинанд насочва емблематични думи към адютанта си – военачалник Петър Ганчев: „ Кога отпътуваме за България? “. Въпросът му не е инцидентен, приживе царят е желал да бъде заровен в обичаната си България. Затова и ковчегът му е бил единствено краткотрайно положен в криптата на католическата черква „ Св. Августин “ в Кобург, директно до саркофазите на неговите родители – принц Август декор Сакс-Кобург-Гота и принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска.
Ковчегът на царя, положен в криптата на църквата „ Св. Августин “
Временното решение за тленните остатъци се трансформира в 74-годишното заточение. С идването на комунистическата власт в България преместването на тялото на монарха се трансформира в задача невъзможна. „ Истина е, че тялото на цар Фердинанд продължава да стои непогребано в черква в Германия. Едва ли някой има вяра, че след 1944 година е имало даже и минимална опция тленните останките на монарха да бъдат върнати у нас. През годините сходна концепция постоянно е била в риск да бъде политизирана и трябвало да се подхожда повече практично. Монархът е имал воля да бъде заровен в България, която мисля, че би трябвало да бъде изпълнена. И това се споделя от мои сътрудници историци. Първата опция е била след 1989 година, само че това не се е случило. За мен е мъчно обяснимо за какво по времето, когато Симеон Сакскобургготски (бел. ред. – внук на Фердинанд) беше министър председател, това също не се случи. Предполагам, че не е желал с сходно деяние да измести фокуса от ръководството си “, разяснява пред „ България Днес “ Павлов.
Историкът е безапелационен, че личността на Фердинанд не трябва да бъде демонизирана, като през комунизма е имало целенасочена агитация против него. „ Да, Фердинанд е имал грехове, само че и заслуга за страната ни. Включването на България в Първата международна война на страната на Тройния съюз (бел. ред. – военно-политически блок сред Германската империя, Австро-Унгария и Кралство Италия) се дължи най-вече на геополитиката. Страната ни безусловно не е имала избор. Фердинанд не е злобен дявол. Той чудесно е познавал възприятията на народа ни и е имал дейна позиция за освобождението на Македония. Един съвременно мислещ човек. И ориста на тленните му остатъци не трябва да бъде подценявана “, сподели още Павлов.
Професорът показа общото мнение, че остават незнайни огромна част от гробовете на българските владетели. Един от малцината е княз Александър I Български, който умира в Австрия на 23 октомври 1893 година след несполучлива интервенция на апандисит, само че съгласно желанието му останките му са пренесени в София. Погребан е с респект на 3 януари 1898 година в пантеон в центъра на столицата.
През 1972 година в църквата „ Свети Четиридесет мъченици “ във Велико Търново е открит гроб на върховен благородник от Второто българско царство. Въпреки нестихналите и до през днешния ден научни разногласия дали това заравяне може да се отнесе към личността на цар Калоян, мощите биват пренесени с държавни почести до реставрираната черква. Цар Калоян е тържествено заровен с държавни почести на 19 април 2007 година „ Спорът за гроба на Калоян продължава и до през днешния ден. Моето персонално мнение е, че това е Калоян, само че не царят, а върховен болярин със същото име. Затова и не мисля, че може да го посочим като гроб на български държател “, изрази позиция Павлов.
Съпругата му Мария-Луиза е положена в Пловдив Мария-Луиза Бурбон-Пармска e италианска принцеса и първа брачна половинка на цар Фердинанд. От брака си двамата имат 4 деца: цар Борис III (1894-1943), княз Кирил Преславски (1895-1945), княгиня Евдокия (1898-1985) и княгиня Надежда (1899-1958).
Мария-Луиза Бурбон-Пармска ражда 4 деца от Фердинанд
Мария Луиза умира на 30 януари 1899 година в резултат на разтърсеното си здраве, както и на пневмония, ден след раждането на четвъртото си дете – княгиня Надежда. Нейният саркофаг е дело на италианския ваятел Томазо Джентиле и под него са изписани последните й думи към Фердинанд: „ Умирам, само че от небето ще бодърствам над Вас, над децата ни и над България “. Саркофагът е положен в катедралния храм „ Свети Лудвиг “ в Пловдив.
Орнитолог, ботаник и фен на коли Фердинанд се интересува през целия си живот от орнитология и ботаника. Също по този начин той е фен филателист, както и буен ловджия, фен на локомотиви и коли. Многобройни са приносите му и откритията в орнитологията и ботаниката. Заради тях Фердинанд е бил определен за член на многочислени научни сдружения в Европа, както и почетен член на Германското орнитоложко сдружение.
Лобните места на хан Кубрат и цар Ивайло са в чужбина
Тленните остатъци на български владетели не престават до ден сегашен да лежат в непознати земи. „ Преди години дружно с починалия проф. Божидар Димитров имахме концепция да пренесем в България пръст от лобните места в чужбина на български владетели. Трябваше да ги съберем на едно място, само че не се случи “, разяснява Павлов.
Украинското село Мала Перешчепина в днешна Украйна се смята за последното земно място на хан Кубрат. През 1912 година край обитаемото място инцидентно е намерено огромно богатство, съдържащо към 800 предмета, доста от тях златни (25 кг) и сребърни (50 кг). Сред тях има два златни пръстена на името на Кубрат. Перешчепинското богатство сега е в Ермитажа в Санкт Петербург.
Лобното място на цар Ивайло е край днешния румънски град Исакча, който до XIX век носи остарялото българско име Облучица. Там той е посечен в двора на татарския хан Ногай. В борбата при Велбъжд на 28 юли 1330 година войската на Михаил Шишман претърпява проваляне, а самият цар е тежко ранен и умира 3 дни по-късно в плен. Погребан е по избор на велможите си в църквата „ Свети Георги “ в Старо Нагоричане – село, което през днешния ден се намира в Северна Македония.
Легенда споделя, че останките на Цар Георги-Тертер I (1280-1292) са в България, само че не са открити. В края на живота си се замонашил в една от килиите на Ивановските скални манастири и приключил там живота си.
Костите на Самуил гният в Гърция
Най-тежка за българите може би е ориста на цар Самуил. През 1969 година гръцкият археолог, професор Николаос Муцопулос, прави разкопки в базиликата „ Свети Ахил “ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро и в десния му край открива четири богати погребения, три от които ограбени още през Средновековието. Въпреки отсъствието на надписи Муцопулос допуска, че това са гробовете на Самуил, племенника му и финален държател на Първото българско царство Иван Владислав, шурей му Иван Владимир и сина му цар Гавраил Радомир.
Антропологичните проучвания на хипотетичните кости на Самуил демонстрират, че мъжът е бил висок към 1,60 метра и е умрял на почти 70 години. Антрополозите разкриват още, че лявата лакътна кост е била счупена и зараснала изкривено под ъгъл 140 градуса. Широко известна история гласи, че тленните остатъци на царя се намират в лабораторията на гръцкия професор в Солун. А Гърция е подготвена да направи замяна за костите, в случай че получи няколко остарели византийски ръкописа, които в този момент се намират в България.
Преди 7 години вестник „ България Днес “ поде акция „ Да си върнем цар Самуил “. В поредност изявления от страниците на вестника дадохме думата на хора, които от години работят за тази идея – проф. Николай Овчаров, двукратния олимпийски първенец Боян Радев, починалия шеф на Националния исторически музей Божидар Димитров, историка Пламен Павлов и други. Беше образуван предприемчив комитет от изявени в своята област българи. Те сложиха въпроса за връщането на Самуил в родината пред президентството, Народното събрание и Министерския съвет. Тези институции са длъжни и в този момент да потърсят подпомагане от управляващите в Гърция на най-високо равнище.
