Паметникът, “държавният преврат“ и зануляването на България
Една нация може да преживее своите простаци, даже и амбициозните. Но не може да преживее измяната от вътрешната страна... тъй като предателят наподобява не е изменник... той разлага душата на нацията... заразява политическото й тяло по този начин, че то към този момент да не може да се съпротивлява.
Марк Тулий Цицерон
Варварското нарязване (уж за реставриране) на Паметника на Съветската войска, както бе открито - без координиране с Министерството на културата, без утвърдени планове, т.е. без всякакво правно съображение,както и оповестените фотоси на разчленени тела и ампутирани крака насъветския боец, на българската майка и дете, ми припомниха една фотография от далечната 1895г., оповестена в българския и европейския щемпел. В нея до обезобразеното тяло на някогашния министър-председател Стефан Стамболов бяха изложени ампутираните му китки, отрязани в този случай не с флекс, а с ятаган.
Сходството не завършва с ампутираните крака. Както през днешния ден, по този начин и по времето на убийството на Стамболов, България изживява конституционна рецесия, в гео-политически проект е раздрана сред великите сили от Изтока - Русия от Запада -Германия и Австро-Унгария. Не единствено това, заради неистовото предпочитание на Стамболов да изкорени един път вечно русофилството в страната, дипломатическите връзки сред Санкт Петербург и София са повече от ледени. Звучи познато…?
Но да се върнем към разчленяването с днешна дата. Отговорът на въпроса за какво точно по подобен безчовечен метод бе “преместен “ и “реставриран “ паметникът, е повече от явен. Това бе недвусмисленото обръщение до това, което сега е останало от българското гражданско общество, една ясна демонстративна поръчка, маркираща безспорната цялост, недостижимост на виновните лица зад този вандалски акт. Ерго, ние можем, ние сме над закона, кой въобще може да си намерения да ни спре. Зад нас е…посолството!
Другият изконен въпрос за какво точно в навечерието на най- светлия християнски празник Рождество Христово, стимулиращ към примирение и опрощаване, бе взето това решение, целящо тъкмо противоположното: радикализиране, в случай че не и взривяване на публичния мир (в очакване на Българския Майдан?). И не на последно място - де факто анулирането на духа на Коледните празненства. В тази връзка освен паметникът бе обект на сходна подигравка, само че и най-значимият православен храм в страната – „ Александър Невски “, който усърдно бе наобиколен с бъчви, скара-бира, услужливо сложени точно по време на великите Коледни пости.
Случайно?
Вероятно не, в случай че си напомним думите, изречени от един от основните архитекти за разпадането на Съюз на съветските социалистически републики - държавния секретар в администрацията на Картър Збигнев Бжежински, който в прав текст начерта траекторията на бъдещата тактиката на Съединени американски щати след приключването на Студената война:
“ След унищожаването на комунизма, би трябвало да унищожим православието! “
Или да си напомним рефрена, приближаващ от нашенския, балкански лексикон с думите на някогашния външен министър Соломон Паси: “Майната му на православието! “
В този подтекст също по този начин не е инцидентна по този начин наречената “Столична коледна декорация “, въодушевено дискутирана в обществените медии, като стартираме с Галапагоската костенурка, чиято акватория се намира единствено на 11 000 км от София, и преминем към различен обичаен християнски коледен знак - медузите (по някаква странна прилика от гръцката митология идва на разум изобразения от Караваджо Персей, държащ отрязана глава на Медуза, в чиито косите са към момента мърдат живи змии. Оставям на Софийската община да направи връзката с християнската символика.) Има и други хипотези в обществените медии, съгласно някои пъстроцветните с цветовете на дъгата медузи наподобяват сперматозоиди, по този начин тази декорация би била по-подходяща за някой изтънчен гей клуб, в сравнение с за обществено пространство в столичния град.
Зад тази много нескопосано прикрита подигравка с християнската коледна символика се откроиха и други още по-скандални пояснения, все за тази “Медуза “, този път не от гръцката митология, а от коридорите на властта, съгласно една от частните медии. “Медуза “ се оказва професионалното име на една/един от най-желания/желана трансджендър представител на най-старата специалност, задоволяващ(а) прищевките на депутати, известни с прекомерно “либерални “ си разбирания.
Галапагос, Персей, отрязана глава (отново!), змии - всичко друго, само че не и намек за Рождество Христово.
Ала това, съгласно мен, не бе главната причина за скрития произход за този тип откровени издевателства с Коледните празници.
160 депутати от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи гласоподаваха за тези промени, забележете, без референдум и без привикване на Велико национално заседание, т.е. без нужната съгласно Конституцията легитимност. Историята ще си каже тежката дума за вносителите на този законопроект – Кирил Петков, Асен Василев (ПП), Христо Иванов, Атанас Атанасов (ДБ), Делян Пеевски (ДПС) и Бойко Борисов (ГЕРБ), които би трябвало да осъзнават радикалните последици от приемането на конституционната промяна, съответно визираща двойното поданство.
Защо страни като Англия, Съединени американски щати, Германия, Австрия, Франция и така нататък не смеят даже да издигнат подобен обществен спор? Най-вероятно тъй като осъзнават глупостта и безспорната безсмислица на сходен опит.
На вносителите на този законопроект, както и на гласувалите за приемането му депутати, не им е минавала мисълта, че двойното поданство основава опция в Народното събрание и в държавното управление да влизат хора, които служат на ползи, разнообразни от тези на „ българския народ “. Не им ли е минавала мисълта, че притежателите на други, с изключение на български паспорти, биха могли да бъдат освен сътрудници на непознато въздействие, само че и свързани със службите на съответните страни? Не им ли е минавала мисълта, че българският Парламент ще бъде трансфорат в сцена на конфликтни ползи на Централно разузнавателно управление на САЩ, МИ6, Мосад, ГРУ, Разузнавателна служба на Турция?
В този смисъл за каква България можем да приказваме, в случай че примерно министърът на защита е с украински паспорт, външният министър с британски, министърът на Министерство на вътрешните работи с турски, а министърът на опазване на здравето с колумбийски?
Какви биха били последствията за българите с един паспорт? За България? България ще престане да бъде отъждествявана с Българската страна. Новозаселилите се с цялостно право ще се усещат вкъщи си, въпреки това възприятие, допускам, ще е ефимерно, защото те ще са просто краткотрайно командировани.
Емиграцията ще се ускори.
Демографската рецесия ще свърши останалото
Територията ще се зачисти.
С този акт преходът завършва.
Както и съществуването на политическата карта на 13-вековната страна България.
Марк Тулий Цицерон
Варварското нарязване (уж за реставриране) на Паметника на Съветската войска, както бе открито - без координиране с Министерството на културата, без утвърдени планове, т.е. без всякакво правно съображение,както и оповестените фотоси на разчленени тела и ампутирани крака насъветския боец, на българската майка и дете, ми припомниха една фотография от далечната 1895г., оповестена в българския и европейския щемпел. В нея до обезобразеното тяло на някогашния министър-председател Стефан Стамболов бяха изложени ампутираните му китки, отрязани в този случай не с флекс, а с ятаган.
Сходството не завършва с ампутираните крака. Както през днешния ден, по този начин и по времето на убийството на Стамболов, България изживява конституционна рецесия, в гео-политически проект е раздрана сред великите сили от Изтока - Русия от Запада -Германия и Австро-Унгария. Не единствено това, заради неистовото предпочитание на Стамболов да изкорени един път вечно русофилството в страната, дипломатическите връзки сред Санкт Петербург и София са повече от ледени. Звучи познато…?
Но да се върнем към разчленяването с днешна дата. Отговорът на въпроса за какво точно по подобен безчовечен метод бе “преместен “ и “реставриран “ паметникът, е повече от явен. Това бе недвусмисленото обръщение до това, което сега е останало от българското гражданско общество, една ясна демонстративна поръчка, маркираща безспорната цялост, недостижимост на виновните лица зад този вандалски акт. Ерго, ние можем, ние сме над закона, кой въобще може да си намерения да ни спре. Зад нас е…посолството!
Другият изконен въпрос за какво точно в навечерието на най- светлия християнски празник Рождество Христово, стимулиращ към примирение и опрощаване, бе взето това решение, целящо тъкмо противоположното: радикализиране, в случай че не и взривяване на публичния мир (в очакване на Българския Майдан?). И не на последно място - де факто анулирането на духа на Коледните празненства. В тази връзка освен паметникът бе обект на сходна подигравка, само че и най-значимият православен храм в страната – „ Александър Невски “, който усърдно бе наобиколен с бъчви, скара-бира, услужливо сложени точно по време на великите Коледни пости.
Случайно?
Вероятно не, в случай че си напомним думите, изречени от един от основните архитекти за разпадането на Съюз на съветските социалистически републики - държавния секретар в администрацията на Картър Збигнев Бжежински, който в прав текст начерта траекторията на бъдещата тактиката на Съединени американски щати след приключването на Студената война:
“ След унищожаването на комунизма, би трябвало да унищожим православието! “
Или да си напомним рефрена, приближаващ от нашенския, балкански лексикон с думите на някогашния външен министър Соломон Паси: “Майната му на православието! “
В този подтекст също по този начин не е инцидентна по този начин наречената “Столична коледна декорация “, въодушевено дискутирана в обществените медии, като стартираме с Галапагоската костенурка, чиято акватория се намира единствено на 11 000 км от София, и преминем към различен обичаен християнски коледен знак - медузите (по някаква странна прилика от гръцката митология идва на разум изобразения от Караваджо Персей, държащ отрязана глава на Медуза, в чиито косите са към момента мърдат живи змии. Оставям на Софийската община да направи връзката с християнската символика.) Има и други хипотези в обществените медии, съгласно някои пъстроцветните с цветовете на дъгата медузи наподобяват сперматозоиди, по този начин тази декорация би била по-подходяща за някой изтънчен гей клуб, в сравнение с за обществено пространство в столичния град.
Зад тази много нескопосано прикрита подигравка с християнската коледна символика се откроиха и други още по-скандални пояснения, все за тази “Медуза “, този път не от гръцката митология, а от коридорите на властта, съгласно една от частните медии. “Медуза “ се оказва професионалното име на една/един от най-желания/желана трансджендър представител на най-старата специалност, задоволяващ(а) прищевките на депутати, известни с прекомерно “либерални “ си разбирания.
Галапагос, Персей, отрязана глава (отново!), змии - всичко друго, само че не и намек за Рождество Христово.
Ала това, съгласно мен, не бе главната причина за скрития произход за този тип откровени издевателства с Коледните празници.
160 депутати от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи гласоподаваха за тези промени, забележете, без референдум и без привикване на Велико национално заседание, т.е. без нужната съгласно Конституцията легитимност. Историята ще си каже тежката дума за вносителите на този законопроект – Кирил Петков, Асен Василев (ПП), Христо Иванов, Атанас Атанасов (ДБ), Делян Пеевски (ДПС) и Бойко Борисов (ГЕРБ), които би трябвало да осъзнават радикалните последици от приемането на конституционната промяна, съответно визираща двойното поданство.
Защо страни като Англия, Съединени американски щати, Германия, Австрия, Франция и така нататък не смеят даже да издигнат подобен обществен спор? Най-вероятно тъй като осъзнават глупостта и безспорната безсмислица на сходен опит.
На вносителите на този законопроект, както и на гласувалите за приемането му депутати, не им е минавала мисълта, че двойното поданство основава опция в Народното събрание и в държавното управление да влизат хора, които служат на ползи, разнообразни от тези на „ българския народ “. Не им ли е минавала мисълта, че притежателите на други, с изключение на български паспорти, биха могли да бъдат освен сътрудници на непознато въздействие, само че и свързани със службите на съответните страни? Не им ли е минавала мисълта, че българският Парламент ще бъде трансфорат в сцена на конфликтни ползи на Централно разузнавателно управление на САЩ, МИ6, Мосад, ГРУ, Разузнавателна служба на Турция?
В този смисъл за каква България можем да приказваме, в случай че примерно министърът на защита е с украински паспорт, външният министър с британски, министърът на Министерство на вътрешните работи с турски, а министърът на опазване на здравето с колумбийски?
Какви биха били последствията за българите с един паспорт? За България? България ще престане да бъде отъждествявана с Българската страна. Новозаселилите се с цялостно право ще се усещат вкъщи си, въпреки това възприятие, допускам, ще е ефимерно, защото те ще са просто краткотрайно командировани.
Емиграцията ще се ускори.
Демографската рецесия ще свърши останалото
Територията ще се зачисти.
С този акт преходът завършва.
Както и съществуването на политическата карта на 13-вековната страна България.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ