Държавата иска деца като бройка, но не като отговорност
Една майка, нейното умиращо от подла болест дете, незаслужило тази орис и в профил – държавицата, която сякаш подтиква раждаемостта, само че когато трява да помогне се скрива в ъгълчето и си пуши цигарата. Обичайна каритна.
Погребаха Мими, тъй като нямаше 14 000 лв. за нея, само че за сметка на това имаше 118 млн. лева бонуси за служителите. (Хей, ще се забележим на Слънчака, бюрократи) Но Мими не е просто Мими, тя е всяко едно дете, нуждаещо се от помощ и уловено в клопката на опазването на здравето, борещо се със сетни сили да оживее. А всеки служител и общественик имитира национализъм и грижа за другите, единствено когато може да получи полза от това, само че не и когато би трябвало да ги прояви.
И до момента в който ние си мислим, че сме господари на себе си и на тялото си, се обажда скритата в ъгъла страна, събрала нови сили и подготвена да ни убеди в това, че би трябвало да родим най-малко едно дете. Чувстваме се длъжни към нашата Родина и го раждаме, само че до такава степен. Държавата го желае като численост, само че не и като отговорност, не и като дълг. Държавата съществува, когато тя реши и работи както тя реши. Според последните хрумвания на Сидеров, би трябвало да забраним абортите, тъй като животът е заветен. Но не толкоз заветен, колкото страната да се грижи за него.
От всичко казано досега, излиза наяве, че страната се разпорежда с нас и нашия живот, както изнасилвач с жертвата си – прелъстява я, прави белята и хоп - когато детето се роди, него към този момент го няма. Принципът е: „ Оправяйте се, не мога да се занимавам “.
Поредното дете, което беше убито от системата. Няма никакво значение какъв брой сложна е била обстановката. Мария към този момент няма да е задължение за скапаната си страна. “Държавата ” няма да харчи повече пари за нея и по този начин ще има повече пари за къщи за посетители на основни прокурори и вип жилища с асансьори за ръководещи задници. Важното в този момент е да спасим идващите генерации от тези безобразия и да спрем парите към тези сребролюбци. Но от доста години е значимо и от доста години не става.
Автор: Илиана Симеонова
Погребаха Мими, тъй като нямаше 14 000 лв. за нея, само че за сметка на това имаше 118 млн. лева бонуси за служителите. (Хей, ще се забележим на Слънчака, бюрократи) Но Мими не е просто Мими, тя е всяко едно дете, нуждаещо се от помощ и уловено в клопката на опазването на здравето, борещо се със сетни сили да оживее. А всеки служител и общественик имитира национализъм и грижа за другите, единствено когато може да получи полза от това, само че не и когато би трябвало да ги прояви.
И до момента в който ние си мислим, че сме господари на себе си и на тялото си, се обажда скритата в ъгъла страна, събрала нови сили и подготвена да ни убеди в това, че би трябвало да родим най-малко едно дете. Чувстваме се длъжни към нашата Родина и го раждаме, само че до такава степен. Държавата го желае като численост, само че не и като отговорност, не и като дълг. Държавата съществува, когато тя реши и работи както тя реши. Според последните хрумвания на Сидеров, би трябвало да забраним абортите, тъй като животът е заветен. Но не толкоз заветен, колкото страната да се грижи за него.
От всичко казано досега, излиза наяве, че страната се разпорежда с нас и нашия живот, както изнасилвач с жертвата си – прелъстява я, прави белята и хоп - когато детето се роди, него към този момент го няма. Принципът е: „ Оправяйте се, не мога да се занимавам “.
Поредното дете, което беше убито от системата. Няма никакво значение какъв брой сложна е била обстановката. Мария към този момент няма да е задължение за скапаната си страна. “Държавата ” няма да харчи повече пари за нея и по този начин ще има повече пари за къщи за посетители на основни прокурори и вип жилища с асансьори за ръководещи задници. Важното в този момент е да спасим идващите генерации от тези безобразия и да спрем парите към тези сребролюбци. Но от доста години е значимо и от доста години не става.
Автор: Илиана Симеонова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ