Има двоен стандарт при храните, но не и двойно качество
Една четвърт от храните, които се оферират в Европейски Съюз, имат разлика в състава. Това е заключението на Европейската комисия, която разгласява повърхностни резултати от свое изследване. Проверката е обхванала 1400 хранителни продукта в 19 страни от Европейски Съюз - България, Германия, Гърция, Дания, Естония, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Нидерландия, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Франция, Хърватска и Чехия.
Анализът демонстрира, че 23% от продуктите били с идентична лицева страна на опаковката и еднообразно наличие, а при 27% от продуктите разликите в състава им в другите страни от Европейски Съюз били съпроводени от друга лицева страна на опаковката. Други 22% от продуктите, показани по подобен метод, имали друг състав, само че сходна лицева страна на опаковката. 9% от храните, показани като идентични в целия Европейски Съюз, имали друг състав, само че идентична лицева страна на опаковката.
Кои са обаче продуктите с друг състав, не се загатва. За сметка на това се акцентира, че в границите на изследването не е видяна тенденциозна дискриминация на географски принцип и че разликите в състава, открити в тестваните артикули, не значат безусловно разлики в качеството.
България е изпратила информация за 95 съпоставими продукта, открити на нашия пазар, за оценка на състава. Посочени са комерсиалната марка, наименованието, спомагателните данни, минималната продължителност, количеството и броят на единиците в опаковката, баркодът, ветеринарнорегистрационният номер на предприятието производител (за храни от скотски произход) и енергийна стойност. За етикетите и опаковките беше попълнена отчетна форма, създадена особено за задачата.
Проучванията за съществуването на двоен стандарт при храните стартират още през 2011 година, когато съпоставяне сред едни и същи артикули, закупени в седем европейски страни, демонстрира, че те са с много друг състав. Оттогава са направени редица изследвания, в това число и в България. Резултатът - потребителите постоянно са подведени.
Опаковката е идентична, наличието е друго, а цените, които плащаме у нас - повишени. Тези обстоятелства обаче Европа, в това число и България, дълго време не пожела да признае.
Миналата година някогашният земеделският министър Румен Порожанов обществено разгласи, че съвсем половината от вносните храни се продават двойно и тройно по-скъпо в България в съпоставяне със западните търговски вериги. Изводът бе на база мониторинг за двойния стандарт, осъществен от Българската организация по сигурността на храните. Тогава инспекцията обхвана търговски вериги на Източна и Западна Европа в интервала февруари - април 2018 година За първи път при тези инспекции се видя и нова наклонност - разминаване в качеството на продуктите, продавани в България и Румъния, с тези в Чехия да вземем за пример. Анализите демонстрираха, че в Чехия, Полша и Унгария наличието на главните съставки на продуктите са по-високи от тези, които се оферират у нас и в северната ни съседка.
Най-драстичният образец за разлики в ценообразуването бе с тип паста, продавана в Италия и България, която у нас коства със 150% над европейската.
Марка немски вурстчета пък в българските вериги се продава с 47% по-скъпо от тези в Германия. Същото се отнася за сок от ябълки, където нашенският консуматор заплаща с 57% повече, както и тип чай - с 83% по-скъп от този в западноевропейската верига. Независимо от обстоятелството, че при останалите над 50 % от тестваните артикули цените на стоките се оказаха под тези в европейските магазини, специалистите се убедиха в полюсния модел на пазарно позициониране, открито на другите пазари в общността.
В рамките на същата инспекция бяха открити и съществени разминавания при качеството на детските храни, моцарелата и други артикули, продавани във веригите на Запад и Изток. Проучванията регистрираха, че най-големи разлики има в шоколада, като в Източна Европа той е с 30% по-малко. И в случай че за Русия е целесъобразно да се предлага десерт с по-ниско наличие на какао, тъй като е отвън Европейския съюз и се въздейства от локалното законодателство, то в границите на Съюза би трябвало потребителите да са равни. На етикетите на известна марка шоколад, славеща се с алпийското мляко, бе открито,че потребителите от Австрия, Италия и Холандия употребяват сладкото с най-малко 30 на 100 какао, до момента в който ние и руснаците се храним с какаова маса.
През април тази година Европейският парламент одобри нов търговски механизъм за потребителите, съгласно който предлагането на храни от една и съща марка, само че с разнообразни съставки и качество, е нелоялна комерсиална процедура. Това би трябвало да постави завършек на така наречен " двоен стандарт ". Докладът бе признат с 474 гласа „ за “, 163 „ срещу “ и 14 „ въздържал се “.
Анализът демонстрира, че 23% от продуктите били с идентична лицева страна на опаковката и еднообразно наличие, а при 27% от продуктите разликите в състава им в другите страни от Европейски Съюз били съпроводени от друга лицева страна на опаковката. Други 22% от продуктите, показани по подобен метод, имали друг състав, само че сходна лицева страна на опаковката. 9% от храните, показани като идентични в целия Европейски Съюз, имали друг състав, само че идентична лицева страна на опаковката.
Кои са обаче продуктите с друг състав, не се загатва. За сметка на това се акцентира, че в границите на изследването не е видяна тенденциозна дискриминация на географски принцип и че разликите в състава, открити в тестваните артикули, не значат безусловно разлики в качеството.
България е изпратила информация за 95 съпоставими продукта, открити на нашия пазар, за оценка на състава. Посочени са комерсиалната марка, наименованието, спомагателните данни, минималната продължителност, количеството и броят на единиците в опаковката, баркодът, ветеринарнорегистрационният номер на предприятието производител (за храни от скотски произход) и енергийна стойност. За етикетите и опаковките беше попълнена отчетна форма, създадена особено за задачата.
Проучванията за съществуването на двоен стандарт при храните стартират още през 2011 година, когато съпоставяне сред едни и същи артикули, закупени в седем европейски страни, демонстрира, че те са с много друг състав. Оттогава са направени редица изследвания, в това число и в България. Резултатът - потребителите постоянно са подведени.
Опаковката е идентична, наличието е друго, а цените, които плащаме у нас - повишени. Тези обстоятелства обаче Европа, в това число и България, дълго време не пожела да признае.
Миналата година някогашният земеделският министър Румен Порожанов обществено разгласи, че съвсем половината от вносните храни се продават двойно и тройно по-скъпо в България в съпоставяне със западните търговски вериги. Изводът бе на база мониторинг за двойния стандарт, осъществен от Българската организация по сигурността на храните. Тогава инспекцията обхвана търговски вериги на Източна и Западна Европа в интервала февруари - април 2018 година За първи път при тези инспекции се видя и нова наклонност - разминаване в качеството на продуктите, продавани в България и Румъния, с тези в Чехия да вземем за пример. Анализите демонстрираха, че в Чехия, Полша и Унгария наличието на главните съставки на продуктите са по-високи от тези, които се оферират у нас и в северната ни съседка.
Най-драстичният образец за разлики в ценообразуването бе с тип паста, продавана в Италия и България, която у нас коства със 150% над европейската.
Марка немски вурстчета пък в българските вериги се продава с 47% по-скъпо от тези в Германия. Същото се отнася за сок от ябълки, където нашенският консуматор заплаща с 57% повече, както и тип чай - с 83% по-скъп от този в западноевропейската верига. Независимо от обстоятелството, че при останалите над 50 % от тестваните артикули цените на стоките се оказаха под тези в европейските магазини, специалистите се убедиха в полюсния модел на пазарно позициониране, открито на другите пазари в общността.
В рамките на същата инспекция бяха открити и съществени разминавания при качеството на детските храни, моцарелата и други артикули, продавани във веригите на Запад и Изток. Проучванията регистрираха, че най-големи разлики има в шоколада, като в Източна Европа той е с 30% по-малко. И в случай че за Русия е целесъобразно да се предлага десерт с по-ниско наличие на какао, тъй като е отвън Европейския съюз и се въздейства от локалното законодателство, то в границите на Съюза би трябвало потребителите да са равни. На етикетите на известна марка шоколад, славеща се с алпийското мляко, бе открито,че потребителите от Австрия, Италия и Холандия употребяват сладкото с най-малко 30 на 100 какао, до момента в който ние и руснаците се храним с какаова маса.
През април тази година Европейският парламент одобри нов търговски механизъм за потребителите, съгласно който предлагането на храни от една и съща марка, само че с разнообразни съставки и качество, е нелоялна комерсиална процедура. Това би трябвало да постави завършек на така наречен " двоен стандарт ". Докладът бе признат с 474 гласа „ за “, 163 „ срещу “ и 14 „ въздържал се “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ