Единственият в България ориенталски затвор е построен през 1854 г.

Единственият в България ориенталски затвор е издигнат през 1854 година в Търново за потребностите на турската власт. От 1854 до 1954 година той е употребен по предопределение, като етапен. Тук са били довеждани, за малко време са престоявали и отвеждани за развой в Русе или София, голям брой български революционни дейци.
„ Първият опит за възстановяване на музея и основаване на музейна експозиция е изработен през 1960 година През 1985 година триетажната постройка е затворена, само че през 1989 година се прави преосмисляне на експозицията, и в настоящия ѝ вид тя съществува от 2006 година – споделя Пред БНР доцент Светла Атанасова, основен организатор на отдел „ История на България “ XV-XIX в. при РИМ-Велико Търново.

Тогава е възобновена възрожденската част на пандиза, а в приземието е експонирана зала за инквизиции и са показани уреди за мъчения, разказани са и най-често прилаганите изтезания. На втория етаж са реставрирани три килии с достоверна атмосфера на интериора, аксесоарите, пособията, употребявани от пандизчиите, както и карцер с 5 килии-единочки, функционирали по времето на битките за национално избавление.”

Революционерите Филип Тотю и Захари Стоянов, воеводата Стефан Караджа, участниците в Априлското въстание от 1876 година Тодор Каблешков, Тодор Кирков и други, са единствено част от поборниците за независимост, които са лежали в Търновския затвор.

„ Като нова част от експозицията е употребен коридорът на постройката. В тази изложба са показани портретите на всичките 399 персони, които са били затворени тук. При изработката на музея през 2006 година нашите експерти са издирили информация за всички тези хора – споделя доцент Атанасова. – В музея най-ценното нещо е достоверната атмосфера. Тук от 27 до 31 декември 1872 година в обособена килия до отвеждането му за процеса и гибелта му в София лежи и Васил Левски. Обстановката в килията, където е бил въдворен, също е непокътната.

Показана е и килията, в която е бил затворен Филип Тотю. Той е единственият български воевода и въстаник, който съумява да избяга от пандиза (1858 г.). Направена е възстановка: похлупак, под който той е прокопал проход към стената и е съумял да трансферира високите каменни зидове.”

Търново изиграва основна роля в битките за национално избавление. Градът е остарялата българска столица и последната столица преди османското завладяване в края на 14 век. В душата и сърцето на българина Търново постоянно е било безконечната столица на България, по тази причина първите опити за антиосманска опозиция се свързват с точно с него.

„ Тук се основават революционните комитети и се разпростира вътрешната революционна организация. Оттук е Стефан Стамболов, който играе дейна роля в национално-освободителните придвижвания. По време на Руско-турската война щаб-квартирата на военачалник Гурко е съсредоточена в едно село в Търновския район. Старата столица Търново е обвързвана с историческата последователност, с българската държавност. Не инцидентно тук се изковават законите на младото Княжество” – споделя доцент Светла Атанасова и прибавя:

„ В навечерието на националния празник 3 март поисквам на всички българи да са здрави, да обичат България и по-често да водят своите деца в българските музеи. Защото музеите съхраняват съкровищата на разсъдъка, на духа, на историческата памет.”