В действителност само тъгата ти дава дълбочина - ОШО
Единственият проблем с тъгата, отчаянието, гневът, безнадеждността, паниката, мощната болежка, нещастието е, че искаш да се отървеш от тях. Това е единствената спънка.
Ти ще би трябвало да живееш с тях. Не може просто да избягаш. Именно те са обстановката, в която животът би трябвало да бъде интегриран и да израсте. Те са провокациите на живота.
Приеми ги. Те са скрити благословии. Ако искаш да избягаш от тях, в случай че искаш по някакъв метод да се освободиш от тях, тогава казусът ще поражда – тъй като в случай че искаш да се освободиш от нещо, ти в никакъв случай не го поглеждаш непосредствено.
И тогава нещата стартират да се крият от теб, тъй като ти си осъждащ; тогава нещото отива все по-надълбоко и дълбоко в несъзнаваното, скрива се в най-тъмния ъгъл на твоето създание, където не може да го откриеш.
То отива в основата на съществото ти и се крие там.
И, несъмнено, колкото по-надълбоко то отива, толкоз повече проблеми основава – тъй като тогава то стартира да действа от чужд ъгъл на твоето създание и ти си изцяло беззащитен.
Така че първото нещо е: в никакъв случай не потискай. Първото нещо е: какъвто и да е казусът, това е казусът. Приеми го и му разреши да пристигна – дано да застане пред теб. Всъщност, просто да се каже „ Не потискай “, не е задоволително. Ако ми позволиш, аз избирам да кажа: „ Стани другар с него “.
Чувстваш се печален? Стани другар с това, имай съчувствие към него. Позволи го, прегърни го, поседни с него, подръж му ръцете. Бъди в обич с него.
Тъгата е красива! Няма нещо неправилно в нея. Кой ти е споделил, че има нещо неправилно в това да си печален?
В реалност единствено тъгата ти дава дълбочина.
Смехът е плитък; щастието не отива по-надълбоко от кожата ти. Тъгата отива в самите ти кости, до костния ти мозък.
Нищо не отива толкоз надълбоко, колкото тъгата.
Така че не се тревожи. Остани с нея и тъгата ще те води до твоята най-вътрешна същина. Ти ще може да се спуснеш с нея и по този начин ще узнаеш неща за себе си, които в никакъв случай преди този момент не си знаел.
Тези неща могат да се разкрият единствено, когато си в положение на горест, те в никакъв случай не могат да ти се разкрият в положение на наслада.
Тъмнината също е добра и тъмнината също е божествена.
Денят не е единственият, който принадлежи на съществуванието, нощта също му принадлежи. Аз назовавам тази настройка религиозна…
Човекът, който може търпеливо да бъде печален, ще открие внезапно, че една заран щастието е почнало да извира в сърцето му от някакъв чужд източник. Този чужд източник е божественото.
Ти си си го спечелил, тъй като си бил същински тъжен; в случай че си бил същински трагичен, обезсърчителен, обезверен, измъчен, в случай че си живял в пъкъла, ти си си спечелил парадайса. Ти си платил цената….
Погледни непосредствено живота! Посрещни го!
Трудните моменти ще бъдат там, само че един ден ще откриеш, че тези сложни моменти са ти дали мощ, тъй като си ги посрещнал. Те са били предопределени за това.
Тези сложни моменти са сложни, когато преминаваш през тях, само че по-късно ще видиш, че са те създали по-интегриран. Без тях в никакъв случай ни би бил центриран, заземен.
Никога няма да загубиш. Това страдалчество ще те направи от ден на ден и повече кадърен да се наслаждаваш на живота, на насладата в живота.
Из „ Изкуството на умирането “
