Единственият българин, носител на най-престижната литературна награда в света Букър

Единственият българин, притежател на най-престижната литературна премия в света " Букър " даде изявление пред Ню Йорк Таймс . В него Георги Господинов описа за носталгията по предишното и за вдъхновението зад " Времеубежище " .

Оказва се, че писателят е бил много сериозен към елементи от книгата, която стана бестселър в България през 2020 година

В романа няколко носталгично настроени европейски страни провеждат огромни възстановки на минали събития. Господинов споделя, че се е колебаел дали да не отстрани сцената, в която една съответна страна пресъздава Втората международна война, нахлувайки в своя съседка. Това, което го е убедило да не го прави, е експанзията на Русия в Украйна през февруари предходната година.

Господинов назовава събитието от 24 февруари " не война единствено за територия, само че и за време, война за минало ". А по отношение на претекстовете на Путин , писателят си изяснява решението му като предпочитание да върне Русия в интервала на Съветския съюз, когато тя е имала по-голямо интернационално въздействие.

Война за минало

Aмериканското издание напомня, че и България е била държава-сателит на Съветския съюз , ауправляващия комунистически режим в интервала 1946-1990 година е забранявал сериозната литература. След рухването на комунизма Господинов взе участие интензивно в избухналите тогава демократични избори, като редом с това редактира авторитетен вестник и съосновава литературна група, която иронизира творчеството на " утвърдените " български писатели. Въпреки предишното си на деятел, създателят признава, че не желае да се занимава с политика, макар че тя е в центъра на романа му.

За първи път концепцията за книга за носталгията по предишното идва, откакто вижда възходящия брой българи, облечени в обичайни, фолклорни носии, и разпространяващото се увлечение по историческите възстановки.

" Това се правеше по този малоумен, кичозен метод " , споделя той, като прибавя съгласно него това предпочитание да се преживее още веднъж предишното е подбудено от безнадеждността на доста българи във връзка с бъдещето, подтикната от разочарованието от прехода на страната към посткомунистическа народна власт.

Господинов си изяснява тези усеща на българското общество посредством наклонността популистки политици " да обличат предишното като бъдеще " . Подкрепя тезата си като дава за образец гласуването на Брекзит през 2016 година и избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединени американски щати.

" Това възприятие на горест, се популяризира по целия свят. То е обвързвано с недостига на бъдеще. "

Нарастващият шовинизъм и съветска експанзия пък провокират по-голям интерес към източноевропейските създатели, счита Господинов. След десетилетията живот в тоталитарно общество, " може би хората имат тази концепция, че ние знаем нещо, което е прикрито за другите и нашият опит може да бъде потребен за разбирането на това, което се случва ", добавя той.

С това 55-годишният българин прави отпратка към други създатели от Източна Европа, печелили влиятелни награди. Такива са да вземем за пример Олга Токарчук от Полша и Светлана Алексиевич от Беларус, и двете носители на Нобелова премия.

Наградата на Господинов концентрира вниманието на интернационалната общественост върху българската литература

Преводачката на Господинов от британски, Анджела Родел , която е носителка на премия " Букър " дружно с създателя, също разяснява триумфа на " Времеубежище ". Според нея писателят се отличава от другите български създатели със своя " особен " звук, както и с интернационалната устременост на творбите му като " Естествен разказ " и " Физика на тъгата ".

" Това е самопризнание за един дребен език и една дребна просвета на международната сцена. И е закъсняло. "