Единият е националният празник на освобождението от османска власт. В

Единият е националният празник на освобождението от османска власт. В храмовете с изключение на богослуженията за деня се отслужва помен за всички, отдали живота си за свободата на Отечеството ни. След това се отслужва и молебен за мир, здраве и избавление на целия народ .

Второто празнично свещенодействие е в чест на света Богородица. В късния следобяд се отслужва специфична прослава в чест на Божията майка, наричана " акатист " ( " неседален ", тъй като богомолците стоят прави). Този Богородичен акатист се отслужва всеки петък вечер през Великия пост и християните се събират в черква за него.

И трето, по църковния календар през днешния ден се празнува и паметта на светите мъченици Евтропий, Клеоник и Василиск . Тримата мъченици били млади християни, бойци в град Амасия в малоазийската област Понт, и живели в края на III и началото на IV век. Освен съратници във войската те били и сподвижници във вярата на свети Теодор Тирон (чиято памет е на 17 февруари, само че се уважава и на следващия ден, в първата събота на Великия пост). Скоро след мъченическата гибел на свети Теодор пристигнал нов шеф на региона, който траял преследването на християните, разпоредено от източния римски император Галерий. Управителят схванал за тримата затворени християни Евтропий, Клеоник и Василиск, извикал ги на разпит и се постарал по всевъзможен начин - обещания за независимост, пари и постове, както и със закани - да се откажат от вярата си в Иисус Христос. Той разчитал по този начин да се даде образец и на другите християни да се върнат към езическата вяра. Но опитите му се оказали напразни. Същевременно тримата млади християни съумели да привлекат към вярата и други пандизчии. Затова шефът заповядал Евтропий и Клеоник да бъдат разпънати на кръст. Това станало в 305 година, а Василиск останал в пандиза, където умрял в 308 г.