Буре с барут върху планина от скъпоценности
Един гърмеж и дълъг лист от тежки закани бяха задоволителни, с цел да бъде премахнат всичкият прогрес, реализиран през последните години в "опитомяването " на Северна Корея. Вероятно и на най-наивните наблюдаващи им е станало ясно, че подобен състезател като водача й Ким Чен Ун не може да бъде вкаран в непознати схеми. Стихийността му обаче е привидна, тъй като добре си е направил сметката и тя е за трилиони долари.
Кулминацията на ескалиращите от месеци закани, сигнализиращи за края на оповестената от Сеул и Пхенян през 2018-а "нова епоха на мир ", бе взривяването на 16 юни на офиса за връзки на Северна с Южна Корея. Построената с южнокорейски пари постройка, намираща се единствено на десетина километра северно от демилитаризираната зона, бе първият непрекъснат информационен канал сред двете страни и де факто изпълняваше роля на посолство сред тях (формално те още са във война, тъй като не са сключили мир след края на Корейската война през 1953-а).
Взривът бе съпроводен от опасност за вкарване на севернокорейски войски в демилитаризираната зона, което би могло да докара до военна борба.
Основна роля изигра сестрата
на Ким Чен Ун. Ким Йо Чен, която е най-малкото дете на починалия водач Ким Чен Ир, към този момент беше заплашила да взриви офиса, само че предизвестието й неправилно бе възприемано като алегорично. В послание, публикувано от севернокорейската новинарска организация КЦНА, тя дефинира Южна Корея като "враг ". По-малката сестра подсказа, че може да последват и други военни дейности, а това, че реализира заканата си със взривяването, прави заканите й още по-смущаващи.
Последните събития са сериозен удар за южнокорейския президент Мун Дже Ин, който през целия си мандат до момента полагаше старания за насърчаване на връзките със Севера. Всъщност Мун играеше ролята на медиатор в персоналната дипломация сред Ким Чен Ун и американския президент Доналд Тръмп.
Непосредствената причина за севернокорейският яд беше неуспехът на Южна Корея да попречи на деятели от своята страна на границата да пуснат балони с пропагандни листовки, които да отлетят на север. Но яростта на реакцията подсказва, че
зад привидния мотив се крие нещо друго.
Вероятността всичко да е маневра с желанието Вашингтон да отслаби икономическите си наказания е прекомерно огромна, с цел да бъде подценявана. В момента Пхенян се бори с последствията от пандемията, провокирана от ковид. Въпреки че публично в Северна Корея няма заболели, тя е затворила границата си с Китай, което е унищожителен удар за стопанската система й, тъй като оттова на процедура минава цялата й търговия. През март и април севернокорейският експорт за Китай се е свил с 90 % по отношение на 2019-та, демонстрират данни от китайските митници. Според организация "Фич " севернокорейската стопанска система е застрашена от стесняване с 6% тази година – което ще е най-тежката криза от 1997-а, когато в страната имаше апетит.
Колкото и противен да е този процес за Мун Дже Ин, за Доналд Тръмп той надали би могъл да пристигна в по-неподходящ миг. В последните години, обратно на препоръките на специалистите си, американският президент даде опция на Ким да реализира голям агитационен удар – персонална среща с водача на Съединените щати. Предишните американски администрации избраха многостранните договаряния, само че правилен на стила си, Тръмп реши, че ще може персонално да убеди севернокорейския началник да сключат договорка, стига да предложи привлекателни условия.
Тръмп се опита да изкуши Ким с оптимистични прогнози какви пари ще завоюва страната му, в случай че се отвори за задгранични вложения. А това ще стане допустимо, в случай че се откаже от нуклеарната си стратегия. В метод му обаче липсваше нещо значително – че за Ким икономическите вероятности са на второ място след оцеляването на неговата власт. Севернокорейският водач несъмнено е осведомен със
ориста на либийския деспот Муамар Кадафи,
който през 2003-а се отхвърли от нуклеарната си стратегия против унищожаване на глобите единствено с цел да бъде свален благодарение на НАТО през 2011-а и позорно погубен.
Неуспехът на договарянията с Ким Чен Ун не беше прелестен за Тръмп, само че настъпилият след тях застой най-малко му даваше късмет тази тематика да е надалеч от мислите на гласоподавателите преди идните през ноември президентски избори в Съединени американски щати. А в този момент, посред вихрушката от домашни политически рецесии, едвам пет месеца преди изборния ден, американският държавен глава е изправен пред вероятността най-забележителната му външнополитическа самодейност да се срине с гръм.
Освен директните политически последствия има още един фактор, който във Вашингтон не могат да си разрешат да подценен. Неотдавнашни изследвания демонстрират, че Северна Корея евентуално има
най-големите в света ресурси от редки метали
– които сега не могат да бъдат употребявани поради ниското търсене вкъщи и икономическите наказания. Смята се, че в региона на Джонджу има находища от близо 216,2 милиона тона оксиди на редки метали – което е двойно повече от известните находища в останалия свят. Ако тези преценки са правилни, съгласно Южна Корея цената на ресурсите на северния й комшия възлиза на 2.8 трилиона $. За съпоставяне – южнокорейският БВП за 2019-а е 1.63 трилиона $.
Ербий, тулий, церий, самарий, литий, тербий – всички те за незаменими за софтуерния прогрес от последните десетилетия. Търсенето им за смарт телефони, полупроводници и сходни артикули непрекъснато пораства. Ролята им е незаменима и за военните промишлености на Съединените щати, Русия и Китай. Без тях не би могла да съществува нито американската противоракетна система THAAD, нито съветските С-400 и С-500. Бомби, лазери, радари, сонари – всички те съдържат такива детайли.
Нищо не би могло да деблокира използването им за международните потребности с изключение на съглашения, премахващи глобите за Северна Корея. Но съгласно южнокорейски разбор Пхенян към този момент е подписал към
четиридесет капиталови съглашения
с 90% китайско присъединяване макар наложените наказания.
Южнокорейски политици сигнализират за китайския прогрес и приканват държавното управление си да предприеме ограничения, тъй че и страната им да може да се възползва от големите запаси. Как би могло обаче това да стане на фона на взривяването на връзките посред им?
Така че отново всичко опира до Вашингтон. Ако Съединени американски щати не подхващат нужните дейности, с цел да станат налични за тях севернокорейските находища, тогава спечелилият ще е Пекин. Москва също ще завоюва от тази обстановка, защото Китай пък се нуждае от достъп до съветските енергийни запаси, както и до съветските военни технологии.
Кулминацията на ескалиращите от месеци закани, сигнализиращи за края на оповестената от Сеул и Пхенян през 2018-а "нова епоха на мир ", бе взривяването на 16 юни на офиса за връзки на Северна с Южна Корея. Построената с южнокорейски пари постройка, намираща се единствено на десетина километра северно от демилитаризираната зона, бе първият непрекъснат информационен канал сред двете страни и де факто изпълняваше роля на посолство сред тях (формално те още са във война, тъй като не са сключили мир след края на Корейската война през 1953-а).
Взривът бе съпроводен от опасност за вкарване на севернокорейски войски в демилитаризираната зона, което би могло да докара до военна борба.
Основна роля изигра сестрата
на Ким Чен Ун. Ким Йо Чен, която е най-малкото дете на починалия водач Ким Чен Ир, към този момент беше заплашила да взриви офиса, само че предизвестието й неправилно бе възприемано като алегорично. В послание, публикувано от севернокорейската новинарска организация КЦНА, тя дефинира Южна Корея като "враг ". По-малката сестра подсказа, че може да последват и други военни дейности, а това, че реализира заканата си със взривяването, прави заканите й още по-смущаващи.
Последните събития са сериозен удар за южнокорейския президент Мун Дже Ин, който през целия си мандат до момента полагаше старания за насърчаване на връзките със Севера. Всъщност Мун играеше ролята на медиатор в персоналната дипломация сред Ким Чен Ун и американския президент Доналд Тръмп.
Непосредствената причина за севернокорейският яд беше неуспехът на Южна Корея да попречи на деятели от своята страна на границата да пуснат балони с пропагандни листовки, които да отлетят на север. Но яростта на реакцията подсказва, че
зад привидния мотив се крие нещо друго.
Вероятността всичко да е маневра с желанието Вашингтон да отслаби икономическите си наказания е прекомерно огромна, с цел да бъде подценявана. В момента Пхенян се бори с последствията от пандемията, провокирана от ковид. Въпреки че публично в Северна Корея няма заболели, тя е затворила границата си с Китай, което е унищожителен удар за стопанската система й, тъй като оттова на процедура минава цялата й търговия. През март и април севернокорейският експорт за Китай се е свил с 90 % по отношение на 2019-та, демонстрират данни от китайските митници. Според организация "Фич " севернокорейската стопанска система е застрашена от стесняване с 6% тази година – което ще е най-тежката криза от 1997-а, когато в страната имаше апетит.
Колкото и противен да е този процес за Мун Дже Ин, за Доналд Тръмп той надали би могъл да пристигна в по-неподходящ миг. В последните години, обратно на препоръките на специалистите си, американският президент даде опция на Ким да реализира голям агитационен удар – персонална среща с водача на Съединените щати. Предишните американски администрации избраха многостранните договаряния, само че правилен на стила си, Тръмп реши, че ще може персонално да убеди севернокорейския началник да сключат договорка, стига да предложи привлекателни условия.
Тръмп се опита да изкуши Ким с оптимистични прогнози какви пари ще завоюва страната му, в случай че се отвори за задгранични вложения. А това ще стане допустимо, в случай че се откаже от нуклеарната си стратегия. В метод му обаче липсваше нещо значително – че за Ким икономическите вероятности са на второ място след оцеляването на неговата власт. Севернокорейският водач несъмнено е осведомен със
ориста на либийския деспот Муамар Кадафи,
който през 2003-а се отхвърли от нуклеарната си стратегия против унищожаване на глобите единствено с цел да бъде свален благодарение на НАТО през 2011-а и позорно погубен.
Неуспехът на договарянията с Ким Чен Ун не беше прелестен за Тръмп, само че настъпилият след тях застой най-малко му даваше късмет тази тематика да е надалеч от мислите на гласоподавателите преди идните през ноември президентски избори в Съединени американски щати. А в този момент, посред вихрушката от домашни политически рецесии, едвам пет месеца преди изборния ден, американският държавен глава е изправен пред вероятността най-забележителната му външнополитическа самодейност да се срине с гръм.
Освен директните политически последствия има още един фактор, който във Вашингтон не могат да си разрешат да подценен. Неотдавнашни изследвания демонстрират, че Северна Корея евентуално има
най-големите в света ресурси от редки метали
– които сега не могат да бъдат употребявани поради ниското търсене вкъщи и икономическите наказания. Смята се, че в региона на Джонджу има находища от близо 216,2 милиона тона оксиди на редки метали – което е двойно повече от известните находища в останалия свят. Ако тези преценки са правилни, съгласно Южна Корея цената на ресурсите на северния й комшия възлиза на 2.8 трилиона $. За съпоставяне – южнокорейският БВП за 2019-а е 1.63 трилиона $.
Ербий, тулий, церий, самарий, литий, тербий – всички те за незаменими за софтуерния прогрес от последните десетилетия. Търсенето им за смарт телефони, полупроводници и сходни артикули непрекъснато пораства. Ролята им е незаменима и за военните промишлености на Съединените щати, Русия и Китай. Без тях не би могла да съществува нито американската противоракетна система THAAD, нито съветските С-400 и С-500. Бомби, лазери, радари, сонари – всички те съдържат такива детайли.
Нищо не би могло да деблокира използването им за международните потребности с изключение на съглашения, премахващи глобите за Северна Корея. Но съгласно южнокорейски разбор Пхенян към този момент е подписал към
четиридесет капиталови съглашения
с 90% китайско присъединяване макар наложените наказания.
Южнокорейски политици сигнализират за китайския прогрес и приканват държавното управление си да предприеме ограничения, тъй че и страната им да може да се възползва от големите запаси. Как би могло обаче това да стане на фона на взривяването на връзките посред им?
Така че отново всичко опира до Вашингтон. Ако Съединени американски щати не подхващат нужните дейности, с цел да станат налични за тях севернокорейските находища, тогава спечелилият ще е Пекин. Москва също ще завоюва от тази обстановка, защото Китай пък се нуждае от достъп до съветските енергийни запаси, както и до съветските военни технологии.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ