Д-р Мишел Бакърджиев от САЩ пред Фрог: Ще трябва да включваме по двама пациенти към един респиратор и да правим тежки избори
”Един възрастен човек неотдавна беше пред болничното заведение под дъжда. Държеше високо една табела, с цел да ни благодари, че сме избавили живота на брачната половинка му. Стоеше там в продължение на часове, с цел да се увери, че всички от екипа ще го видят ”.
Мишел Бакърджиев е лекар по медицина в Ню Джързи, Съединени американски щати. От две години работи в незабавното поделение към медицинския център в Мористаун. Родителите й са българи и тя постоянно пътува до България - нейният втори дом. Мишел е съосновател и на Medipath International - неправителствена организация, която се занимава с осъществяване на конференции, уъркшопи, конгреси и то изцяло гратис, предопределени за студентите по медицина в България.
1. Каква е обстановката с коронавирусът все още?
Съединени американски щати публично е страната, който е с най-вече случаи на ковид в света. Слабо казано е, че лечебните заведения издишат. Ситуацията е изключително сериозна в североизточната част на страната, където се намирам и аз. Болницата, в която работя има отделени 7 етажа за пациенти с COVID-19. Много здравни заведения изчерпват наличните си респиратори. Има доста пациенти в сериозно положение. Поради тази причина властта в Ню Йорк разреши един обдишвател да се употребява за двама пациенти, в случай че се наложи.
Драстичните ограничения са нужни за спасяването на колкото се може повече човешки животи.
Най-големият проблем пред всички лечебни заведения е неналичието на защитни дрехи за лекарите. При един пациент в сериозно положение има доктор, сестра, респираторен терапевт, помощник, който оказва помощ при интубацията. Това са четирима души, с изключение на пациента. Предпазното облекло би трябвало да се хвърли неотложно, след овакантяване на стаята, в която се намира пациента. Запасите ни обаче стартират да свършват и сме стигнали до миг, в който използваме няколко пъти една и съща маска и я почистваме сред пациентите. Сякаш желаят от нас да жертваме живота си, с цел да спасим живота на пациентите - решение, което никой не би трябвало да взима. Обичаме работата си и осъзнаваме риска, само че обстановката е все едно да помолиш боец да влезе в борбата без бронежилетка или каска.
2. Какви ограничения предприе държавното управление и задоволителни ли са съгласно теб?
Правителството на Съединени американски щати се пробва да обезпечи повече защитни дрехи, само че би трябвало да се акцентира на вътрешното произвеждане. Фабриките в страната би трябвало да създават повече защитно съоръжение и да се концентрират върху доставките. Броят на инфектираните излиза отвън надзор доста бързо и трябав да защитим тези, които се грижат за тях. Ако здравните служащи пострадат, няма да има кой да оказва помощ.
Поздравявам държавното управление за решението да наложи карантина. Хората би трябвало да останат по домовете си, да работят единствено най-необходимите търговски обекти. Ограничава се нуждата да се излиза - единствено служащите напущат дома си, с цел да стигнат до работното си място. Струпванията на хора са неразрешени, би трябвало да се пази отдалеченост. Това обаче не е годно за всички щати. Мисля, че сходни ограничения би трябвало да има на всички места. Вирусът се популяризира като пожар и единствено ние можем да го спрем сега, като съблюдаваме по този начин наречената обществена отдалеченост. Ако не съблюдаваме възбраните, ще умрат хора, които не би трябвало да си отиват от този свят.
3. Защо коронавирусът се популяризира толкоз бързо?
Коронавирусът има доста висока степен на инфекциозност, което значи, че са нужни единствено няколко вириона, с цел да може човек да се болести. Не всеки схваща, че е преносител, обаче. Заради огромният инкубационен интервал хората стават преносители, без да подозират. Нямат признаци, само че могат да заразят различен човек.
Живеем в съвременни времена. Пътуването е по-лесно от когато и да било. Това значи, че преодоляването на сходен вирус също е по-трудно от всеки път. Затова непрекъснато се приказва за тази прословута обществена отдалеченост. Ограниченият човешки контакт е значим. Ако целият свят спре за 14 дни, всички, които имат вируса, ще проявят признаци и ще се възстановят. Активният вирус ще изчезне. Това, несъмнено е много идеалистична концепция и по никакъв метод не стъпва на действителността, само че въпреки всичко можем да ограничим човешките контакти.
Можем да забавим разпространяването и по този метод няма да се заразят толкоз хора. Болниците няма да са препълнени от внезапния брой на пациентите. Ако не го създадем, това ще пренатовари здравните заведения. Ще би трябвало да включваме по двама пациенти към един респиратор и да вършим тежки избори за това кого да интубираме и кого да оставим да почине. Това няма да е “новото нормално” вечно. Но ще продължи най-малко през идващите няколко месеца, до момента в който успеем да овладеем вируса.
Това е доста по-добре от това да се сбогуваме вечно с човек, който обичаме.
4. Как се промени твоят живот?
Работата ми като доктор по време на карантина е доста много по-специфична от естествения темп. Много от хората сега работят по домовете си. Семейството ми също си е у дома. При мен нещата са разнообразни - аз работя на “бойното поле”. Когато се прибирам от работа, би трябвало да се събличам в гаража, с цел да не разнеса ковид в дома си. Меря непрекъснато температурата си, шетам всичко, което нося вкъщи.
Колегите ми в болничното заведение се трансфораха във второто ми семейство. Подкрепяме се, опитваме се да разведряваме обтегнатата конюнктура с смешки.
5. Как си обясняваш всеобщата нервност в обществото?
Хората се опасяват от непознатото. Повечето от нас са привикнали да са свободни - да вървят от място на място. Много към този момент са изгубили работата си от неочакваното “спиране” на света. Никой от тях не знае от кое място ще дойдат идващите им приходи, по какъв начин ще се оправят. Инстинкт за самозапазване е да се презапасят със артикули, да се приготвят. За злощастие, обществото ни не е квалифицирано за нещо сходно. Много хора останаха без нужните им хранителни ресурси поради изпразнените магазини. Каква беше тази полуда с тоалетната хартия?! Коронавирусът не провокира стомашно неразположение… Ако купуваме всичко належащо, както сме правили до момента, няма да има дефицит, нямаше да има изпразнени щандове. Въпреки това, за благополучие даже по време на карантина магазините от първа нужда работят.
За страдание, с изключение на с храни, хората се запасяват и с оръжия. Това е изцяло излишно, само че както споделих - хората се опасяват от непознатото. Оръжията им дават подправено успокоение, чувство за сигурност. Коронавирусът е незабележим зложелател, от който не може да се предпазиш с револвер. Освен всичко, поради карантината доста хора са си у дома и е разумно обирите да спаднат. Полицията работи интензивно, с цел да защищити популацията и приканвам хората просто да оставят управляващите да си свършат работата, а не да вземат нещата в свои ръце.
6. Има ли позитив или поука, които можем да извлечем от тази обстановка? Ти какво научи?
Трябва да се потрудиш, с цел да видиш позитивните страни на епидемията и карантината. Лекарите се сплотиха. Хората от квартала ми също се сплотиха. Създадохме дружно онлайн блог, с цел да помогнем на хора в потребност - пазарим артикули от първа нужда и ги оставяме пред вратите на съседите. В болничното заведение ми постъпват дарения - защитни екипировки, храна, пари… Това ме радва - зад нашата общественост застават хора, обществени групи и надигат писък за нашите проблеми. Покриваме смени на сътрудници, в случай че се наложи. Всички здравни служащи са дружно в това.
Пациентите ми ме учат по какъв начин да съм по-добър доктор. Благодарна съм, че ми разрешават да съм част от живота им в такива сериозни времена. Млади и остарели падат под ударите на тази болест и всичко това ме смъкна на земята. В края на краищата ние имаме фамилиите си, приятелите си. Благодарна съм за своите. Ще преборим това и ще излезем от обстановката по-силни и по-мъдри.
Интервю на Джесика Вълчева
Мишел Бакърджиев е лекар по медицина в Ню Джързи, Съединени американски щати. От две години работи в незабавното поделение към медицинския център в Мористаун. Родителите й са българи и тя постоянно пътува до България - нейният втори дом. Мишел е съосновател и на Medipath International - неправителствена организация, която се занимава с осъществяване на конференции, уъркшопи, конгреси и то изцяло гратис, предопределени за студентите по медицина в България.
1. Каква е обстановката с коронавирусът все още?
Съединени американски щати публично е страната, който е с най-вече случаи на ковид в света. Слабо казано е, че лечебните заведения издишат. Ситуацията е изключително сериозна в североизточната част на страната, където се намирам и аз. Болницата, в която работя има отделени 7 етажа за пациенти с COVID-19. Много здравни заведения изчерпват наличните си респиратори. Има доста пациенти в сериозно положение. Поради тази причина властта в Ню Йорк разреши един обдишвател да се употребява за двама пациенти, в случай че се наложи.
Драстичните ограничения са нужни за спасяването на колкото се може повече човешки животи.
Най-големият проблем пред всички лечебни заведения е неналичието на защитни дрехи за лекарите. При един пациент в сериозно положение има доктор, сестра, респираторен терапевт, помощник, който оказва помощ при интубацията. Това са четирима души, с изключение на пациента. Предпазното облекло би трябвало да се хвърли неотложно, след овакантяване на стаята, в която се намира пациента. Запасите ни обаче стартират да свършват и сме стигнали до миг, в който използваме няколко пъти една и съща маска и я почистваме сред пациентите. Сякаш желаят от нас да жертваме живота си, с цел да спасим живота на пациентите - решение, което никой не би трябвало да взима. Обичаме работата си и осъзнаваме риска, само че обстановката е все едно да помолиш боец да влезе в борбата без бронежилетка или каска.
2. Какви ограничения предприе държавното управление и задоволителни ли са съгласно теб?
Правителството на Съединени американски щати се пробва да обезпечи повече защитни дрехи, само че би трябвало да се акцентира на вътрешното произвеждане. Фабриките в страната би трябвало да създават повече защитно съоръжение и да се концентрират върху доставките. Броят на инфектираните излиза отвън надзор доста бързо и трябав да защитим тези, които се грижат за тях. Ако здравните служащи пострадат, няма да има кой да оказва помощ.
Поздравявам държавното управление за решението да наложи карантина. Хората би трябвало да останат по домовете си, да работят единствено най-необходимите търговски обекти. Ограничава се нуждата да се излиза - единствено служащите напущат дома си, с цел да стигнат до работното си място. Струпванията на хора са неразрешени, би трябвало да се пази отдалеченост. Това обаче не е годно за всички щати. Мисля, че сходни ограничения би трябвало да има на всички места. Вирусът се популяризира като пожар и единствено ние можем да го спрем сега, като съблюдаваме по този начин наречената обществена отдалеченост. Ако не съблюдаваме възбраните, ще умрат хора, които не би трябвало да си отиват от този свят.
3. Защо коронавирусът се популяризира толкоз бързо?
Коронавирусът има доста висока степен на инфекциозност, което значи, че са нужни единствено няколко вириона, с цел да може човек да се болести. Не всеки схваща, че е преносител, обаче. Заради огромният инкубационен интервал хората стават преносители, без да подозират. Нямат признаци, само че могат да заразят различен човек.
Живеем в съвременни времена. Пътуването е по-лесно от когато и да било. Това значи, че преодоляването на сходен вирус също е по-трудно от всеки път. Затова непрекъснато се приказва за тази прословута обществена отдалеченост. Ограниченият човешки контакт е значим. Ако целият свят спре за 14 дни, всички, които имат вируса, ще проявят признаци и ще се възстановят. Активният вирус ще изчезне. Това, несъмнено е много идеалистична концепция и по никакъв метод не стъпва на действителността, само че въпреки всичко можем да ограничим човешките контакти.
Можем да забавим разпространяването и по този метод няма да се заразят толкоз хора. Болниците няма да са препълнени от внезапния брой на пациентите. Ако не го създадем, това ще пренатовари здравните заведения. Ще би трябвало да включваме по двама пациенти към един респиратор и да вършим тежки избори за това кого да интубираме и кого да оставим да почине. Това няма да е “новото нормално” вечно. Но ще продължи най-малко през идващите няколко месеца, до момента в който успеем да овладеем вируса.
Това е доста по-добре от това да се сбогуваме вечно с човек, който обичаме.
4. Как се промени твоят живот?
Работата ми като доктор по време на карантина е доста много по-специфична от естествения темп. Много от хората сега работят по домовете си. Семейството ми също си е у дома. При мен нещата са разнообразни - аз работя на “бойното поле”. Когато се прибирам от работа, би трябвало да се събличам в гаража, с цел да не разнеса ковид в дома си. Меря непрекъснато температурата си, шетам всичко, което нося вкъщи.
Колегите ми в болничното заведение се трансфораха във второто ми семейство. Подкрепяме се, опитваме се да разведряваме обтегнатата конюнктура с смешки.
5. Как си обясняваш всеобщата нервност в обществото?
Хората се опасяват от непознатото. Повечето от нас са привикнали да са свободни - да вървят от място на място. Много към този момент са изгубили работата си от неочакваното “спиране” на света. Никой от тях не знае от кое място ще дойдат идващите им приходи, по какъв начин ще се оправят. Инстинкт за самозапазване е да се презапасят със артикули, да се приготвят. За злощастие, обществото ни не е квалифицирано за нещо сходно. Много хора останаха без нужните им хранителни ресурси поради изпразнените магазини. Каква беше тази полуда с тоалетната хартия?! Коронавирусът не провокира стомашно неразположение… Ако купуваме всичко належащо, както сме правили до момента, няма да има дефицит, нямаше да има изпразнени щандове. Въпреки това, за благополучие даже по време на карантина магазините от първа нужда работят.
За страдание, с изключение на с храни, хората се запасяват и с оръжия. Това е изцяло излишно, само че както споделих - хората се опасяват от непознатото. Оръжията им дават подправено успокоение, чувство за сигурност. Коронавирусът е незабележим зложелател, от който не може да се предпазиш с револвер. Освен всичко, поради карантината доста хора са си у дома и е разумно обирите да спаднат. Полицията работи интензивно, с цел да защищити популацията и приканвам хората просто да оставят управляващите да си свършат работата, а не да вземат нещата в свои ръце.
6. Има ли позитив или поука, които можем да извлечем от тази обстановка? Ти какво научи?
Трябва да се потрудиш, с цел да видиш позитивните страни на епидемията и карантината. Лекарите се сплотиха. Хората от квартала ми също се сплотиха. Създадохме дружно онлайн блог, с цел да помогнем на хора в потребност - пазарим артикули от първа нужда и ги оставяме пред вратите на съседите. В болничното заведение ми постъпват дарения - защитни екипировки, храна, пари… Това ме радва - зад нашата общественост застават хора, обществени групи и надигат писък за нашите проблеми. Покриваме смени на сътрудници, в случай че се наложи. Всички здравни служащи са дружно в това.
Пациентите ми ме учат по какъв начин да съм по-добър доктор. Благодарна съм, че ми разрешават да съм част от живота им в такива сериозни времена. Млади и остарели падат под ударите на тази болест и всичко това ме смъкна на земята. В края на краищата ние имаме фамилиите си, приятелите си. Благодарна съм за своите. Ще преборим това и ще излезем от обстановката по-силни и по-мъдри.
Интервю на Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ