Един въпрос не спира да мъчи родното публично пространство. Медиите

Един въпрос не стопира да мъчи родното обществено пространство. Медиите питат, а обществените мрежи дават отговор - ще има ли държавно управление? Следва още лавина от въпроси - КОЙ ще го оглави и допустима фигура ли ще е? И несъмнено, ще има ли връзка с Движение за права и свободи? Без да отхвърлям логиката на тези въпроси се запитвам - те ли са най-важните?

Подходящият профил претенденти за политици съгласно младите гласоподаватели в България са хора с обучение, получено в Западна Европа и липса на обязаност с Движение за права и свободи. Стигаме обаче до математическия принцип за нужното и задоволително изискване. Ако тези условия са нужни за поддръжка, то задоволителни ли са за основни промени в публичните връзки?

Ако има консенсус сред така наречен " партии на смяната " за преизчисляване на пенсиите и увеличение на приходите, то тук значимият въпрос е от кое място ще дойдат свободните средства за това. Лесният отговор е прекъсване на измамите с публични поръчки, само че това е единствено началото. Истината е, че българската стопанска система има конструкция на страна от Третия свят, насочена напълно към сферата на услугите. Имат ли концепция фрагментите на Слави, демократичните им сътрудници и хората на Мая по какъв начин да трансформират това и желаят ли въобще да го създадат?

Отделно от това има извънредно раздута администрация, свиването на която ще се окаже непопулярно решение за работещите в нея. Има ли съгласие за такова и отстояването му измежду " новите партии "?

Много се приказва и за прословутата правосъдна промяна и отстраняването на Гешев. Както към този момент стана пределно ясно, това минава през друг състав на Висш съдебен съвет и систематични промени. Има ли консенсус какви тъкмо да бъдат те и по какъв метод да се осъществят? Става въпрос за промени от абстрактен, а не от личностен темперамент.

От аероплан са забележими и проблемите в системата на опазването на здравето. Вече и децата схванаха за неналичието на медицински хеликоптер, само че съгласете се, че неговото набиране няма да реши систематичния проблем. Няма да го създадат и само личностните промени по високите етажи. Ще продължи ли да генерира системата лекари-милионери и недоплатени медици по дребните обитаеми места и повсеместен дефицит на млади фрагменти? Ще продължи ли пладнешкият грабеж по клинични пътеки, което се разрешава от структурата и логиката на системата? И в случай че не - по какъв метод би трябвало да бъдат изменени? Защото е доста елементарно да се сочат следствията, само че много по-трудно е да се дефинират първопричините за проблемите и да се тръгне по пътя към тяхното разрешаване.

Стигаме и до образованието. Ще продължи ли логическата поредност, че парите следват ученика/студента? Бройката на ВУЗ-овете ще остане ли толкоз огромна и по какъв аршин ще се развива висшето ни обучение?

Когато някой политик приказва за систематични промени - това са въпросите, на които съгласно мен би трябвало да отговори. В противоположен случай ще се възпроизведе модела  - " стани да седна ". И следващите службогонци ще се заемат с разпределянето на публичните пари. А дали са приключили джиджани ВУЗ-ове за мен остава вторичен въпрос. Пък и нееднократно към казвал - от университета до социална служба би трябвало да се мине прочут път. Преди някой да разпределя публичните пари - дано първо се потвърди в конкурентна бизнес среда и научи цената им.

Автор: Тодор Беленски