Кризата със сезонните работници остава
Един от секторите на английската промишленост, който бе най-сериозно обиден от новите правила след Брекзит, е селското стопанство. И тази година се повдигат въпроси дали част от реколтата няма да остане неприбрана след огромния отлив на сезонни работници от страните от Европейски Съюз и най-много от България и Румъния поради ограничението на свободата на придвижване.
Андрей Иванов, който е управител на фермата на огромна английска компания, производител на конфитюри, сладка и мармалади, както и на свежа продукция, е пристигнал на Острова да бере ягоди като студент преди 23 години.
" Пролетта малко ни изненада. Беше студено и реколтата закъснява ", показа той пред БНР. И означи, че за момента имат премного хора :
" Имаме доста българи. По-голямата част от служащите във фермата са българи. /.../ Работници идват от целия свят. В момента в нашата плантация имаме служащи от Южна Африка, предходната година имахме от Непал, Казахстан, Киргизстан. Тази стратегия има 5 утвърдени компании, които могат да вкарат служащи. В взаимозависимост от това къде тези компании имат офиси - по този начин и ние получаваме служащи. Понеже България и Румъния бяха от най-вече служащи през всичките тези години след 2007 година до новата стратегия, по тази причина най-вече са служащите от там ".
Имаме 13 души на цялостен работен ден, всички останали са сезонни служащи, уточни Иванов. По думите му в случай че човек живее в Англия и е локален, то той има потребност от непрекъсната работа, с цел да може да си покрива разноските, което няма по какъв начин да стане със сезонната работа .
Андрей Иванов акцентира, че визите стават доста елементарно, а условията са минимални . Но служащите не могат да дойдат да работят без виза.
По думите му има квоти за сезонните служащи. За цялата промишленост са 45 000 души за година, като има още 10 000 утвърдени в допълнение, в случай че промишлеността има потребност, изясни той.
Роботизацията има бъдеще в сектора , безапелационен бе Иванов.
" Трябва да се движим с времето. Най-големият ни разход е брането на ягоди. Това е най-трудоемката работа в нашето произвеждане. Опитваме се, работим с локалния университет трета година по план за бране - роботът към този момент е там, работи, бере, само че скоростта на брането не може да усъвършенства това, което един служащ може да направи. Скоростта е сред 3 и 5 кг. Работникът - най-бързите могат да съберат до 45 кг. според от продукцията. Средно сред 25 - 30 кг. един служащ може да набере на час ".
Андрей Иванов, който е управител на фермата на огромна английска компания, производител на конфитюри, сладка и мармалади, както и на свежа продукция, е пристигнал на Острова да бере ягоди като студент преди 23 години.
" Пролетта малко ни изненада. Беше студено и реколтата закъснява ", показа той пред БНР. И означи, че за момента имат премного хора :
" Имаме доста българи. По-голямата част от служащите във фермата са българи. /.../ Работници идват от целия свят. В момента в нашата плантация имаме служащи от Южна Африка, предходната година имахме от Непал, Казахстан, Киргизстан. Тази стратегия има 5 утвърдени компании, които могат да вкарат служащи. В взаимозависимост от това къде тези компании имат офиси - по този начин и ние получаваме служащи. Понеже България и Румъния бяха от най-вече служащи през всичките тези години след 2007 година до новата стратегия, по тази причина най-вече са служащите от там ".
Имаме 13 души на цялостен работен ден, всички останали са сезонни служащи, уточни Иванов. По думите му в случай че човек живее в Англия и е локален, то той има потребност от непрекъсната работа, с цел да може да си покрива разноските, което няма по какъв начин да стане със сезонната работа .
Андрей Иванов акцентира, че визите стават доста елементарно, а условията са минимални . Но служащите не могат да дойдат да работят без виза.
По думите му има квоти за сезонните служащи. За цялата промишленост са 45 000 души за година, като има още 10 000 утвърдени в допълнение, в случай че промишлеността има потребност, изясни той.
Роботизацията има бъдеще в сектора , безапелационен бе Иванов.
" Трябва да се движим с времето. Най-големият ни разход е брането на ягоди. Това е най-трудоемката работа в нашето произвеждане. Опитваме се, работим с локалния университет трета година по план за бране - роботът към този момент е там, работи, бере, само че скоростта на брането не може да усъвършенства това, което един служащ може да направи. Скоростта е сред 3 и 5 кг. Работникът - най-бързите могат да съберат до 45 кг. според от продукцията. Средно сред 25 - 30 кг. един служащ може да набере на час ".
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ