Манастири и църкви в България: Рилски манастир
Един от най-ярките български знаци, Рилският манастир съставлява ставропигиален манастир, разполагащ се в Югозападна България, област Кюстендил, община Рила. Днес той се намира покрай село Пастра – съвсем до мястото, където е бил издигнат в началото.
Съществуващите здания на манастира са строени след 1834 година, а тогава са важели османските закони за височината на църковните здания, и за това, въпреки Рилския манастир да е от 5 етажа, то се виждат единствено 4, а петият етаж е подземен. Когато посетите манастира, може да намерите музея, построен на партерния етаж.
Основан е през първата половина на Х век от първият български аскет св. Иван Рилски. Преди да бъде издигнат манастирът „ Свети Иван Рилски “ на мястото се е намирала остаряла постница. През 1335 година в манастирския двор била издигната отбранителна кула и дребна еднокорабна църква от протосеваст Хрельо – локалния средновековен държател. Кулата е най-старата непокътната постройка в манастирския комплекс. Стилът на архитектурата е по Търновската художествена школа. На върха на кулата се разполага параклисът „ Свето Преображение “, където са изрисувани скъпи стенописи от интервала на 30-те години на 14 век.
На 21 септември 1378 година е издадена Рилската грамота на цар Иван Шишман (1371 – 1393 г.). Грамотата е подписана и подпечатана със златен щемпел и с нея се дават на манастира 20 села, които стават негови феодални владения дружно със землищата им.
Още от основаването си Рилският манастир се трансформирал в образован, литературен, нравствен и културен център на България. Неофит Рилски, основава килийно учебно заведение в манастира през Възраждането. Манастирът е бил избавление за доста велики българи като Васил Левски, Гоце Делчев, Ильо челник, Пейо Яворов и други По време на Възраждането (XVIII – XIX в.) Рилският манастир е разкрил към 50 метоха в най-големите български селища.
През 1784 година Алекси Рилец възобновява манастирът „ Св. Иван Рилски “, потърпевш от бурен пожар през 1778 година През 1816 – 1819 година, той проектира и строи северното, източното и западното крило. През 1833 година, манастирът още веднъж става жертва на пожар като огромна част от него е опожарена. Отново е възобновен от Алекси Рилец, който работи под управлението на тогавашния свещеник Йосиф Строителя. През 1840 година Рилският манастир се снабдява с нов иконостас на църквата, направен от Антон Станишев, Петър Филипов и Димитър Станишев.
Съборният манастирски храм „ Рождество Богородично “ в Рилският манастир. Снимка: Уикипедия
Тъй като манастирът не е изключително укрепен, постоянно става жертва на нападения, за което приказва и оставеното изложение: „ … и мъчително било веке да се увардят такива пустинни монастире от основните и частните слодейства, от които и на сегашньото време еще страдат, а колми паче тогава “.
На 16 август 1778 година манастирът е унищожен от разбойници. „ В лето от Христа 1778, месеца августа, 16 ден, освитающу четвертку, третий пут оплениха святий монастир преклетий арнаути 30 души, и изгориха до учредения все здание, кроме пирга и церкве. Тогда бяше стенание и жал, игоре и уви! Во время царя агарянскаго султан Хамида… ”
По време на църковни празници в манастирът се събират доста хора, за което приказва и оставеното изложение на група американски мисионери, посетили го през 1862 година Те описват, че в него има 350 монаси, а в навечерието на Великден се събират и 400 посетители.
Манастирът обгръща територия от 8800 m², 5500 m² от които е застроена. 22 метрови, каменни, високи стени ограждат просторния манастирски двор, Хрельовата кула, храма „ Рождество Богородично ”, жилищните и икономически здания, музея. В манастира има към 300 пространства, от които 100 са монашески килии. На 4 и 5 етаж по друго време са построени манастирските крила – те заобикалят отвред единствения двор във форма на погрешен пентагон.
Рилският манастир се състои от: Манастирски комплекс, Хрельовата кула с параклис „ Преображение Господне “, Църква „ Рождество Богородично “, Църква „ Въведение Богородично “, Стара постница с църквата „ Успение на свети Иван Рилски “, Нова постница – скит „ Свети Лука “ с църквите „ Свети Лука “ и „ Покров на света Богородица “, Постница „ Свети Теодосий Търновски “, Метох „ Орлица “ с църквата „ Свети свети Петър и Павел “, Метох „ Пчелина “ с църквата „ Успение Богородично “.
Хрельовата кула е издигната в чест на българския държател Хрельо Драговол. Запазена е дружно с параклиса „ Преображение Господне “, където се съхраняват скъпи фрески от ХІV век.
Църквата „ Рождество Богородично “ е централният храм, в който се организират съборите (католикон) на Рилския манастир. Днешната черква е издигната върху останките на средновековната черква назовавана Хрельова черква, която е просъществувала до 1834 година
Църквата „ Въведение Богородично “ се намира на юг от манастира и съставлява гробищната черква на Рилския манастир.
Старата постница с църквата „ Успение на свети Иван Рилски “ се намира на към 5 км източно от манастира. Там е построена църквата „ Успение на свети Йоан Рилски “.
Църквата „ Свети Лука “, издигната в края на ХVІІІ в. се намира на мястото на първичния параклис, който бил издигнат в памет на племенника на свети Иван Рилски. Сградата е едноапсидна, еднокорабна, с просторен притвор.
Ако тръгнете по пътя към Старата постница на 1,5 км. от манастира, ще видите костницата „ Свети Теодосий Търновски “ или Теодосиева постница, отдадена на св. Теодосий Търновски.
Метохът „ Орлица “ с църквата „ Свети свети Петър и Павел “ е ситуиран на десния бряг на река Рилска, на към 2,5 km източно от град Рила.
Рилският метох „ Пчелина “ с църквата „ Успение Богородично “ се намира на към 4 km също югозападно от манастира. Представлява комплекс, който се състои от черква, икономически и жилищни здания.
Рилският манастир е включен е в листата за международното завещание на ЮНЕСКО от 1983г. Също по този начин е народен исторически резерват от 1976 година Монашеският статут на Рилския манастир е възобновен с Постановление на Министерския съвет № 75 от 29 април 1991 година Включен е в Стоте национални туристически обекта на БТС. Това е една от забележителностите на България, която наложително би трябвало да посетите.
Автор: Божидара Иванова
