Един от най-почитаните светии в България е Свети Георги Победоносец.

Един от най-почитаните светии в България е Свети Георги Победоносец. На този ден Българската православна черква празнува деня на св. Георги – страдалец за християнската религия. Според християнското му житие Свети Георги живее в края на III в. Като наследник на богати християни, получава ослепително за времето си обучение и става буен последовател на Христовата религия.

 Едва на 20 години, той получава висока военна купа като надарен военачалник и прочут боен пълководец, олицетворяващ идеалния боец, настойник на войската. През 288 година е подложен на жестоки изтезания и е обезглавен по времето на римския император Диоклециан поради вярата и убежденията си. Мненията във връзка с произхода на този празник са разнообразни. Според едни създатели той е с тракийски корени, съгласно други има славянски генезис, трети пък го свързват с далечното минало на прабългарите от Азия. Едно е несъмнено - че Гергьовден води началото си от античен езически празник, обвързван с пасищното развъждане на овце и кози, и с тяхното първо задояване.

 Името на светеца произлиза от гръцкото „ Георгиос “, което значи земеделец. Младият Георги следва пътя на татко си и постъпва на работа в армията, където се демонстрира като добър боец и бързо се издига във военната подчиненост. По това време е разпределен в Никомедия и служи в персоналната армия на император Диоклециан. Според житието му, през 303 година Диоклециан издава едикт за систематично гонене на християните в цялата империя. Счита се, че неговият съимператор Галерий е основният виновен за това решение. На Георги е заповядано да вземе присъединяване в преследванията, само че вместо това той се открива като християнин и подлага на критика решението на императора. Разяреният Диоклециан подрежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като изменник.

 Преданието споделя, че когато го повели към тъмницата, едно от копията на бойците омекнало и се превило на две, щом се докоснало до светията. Така Георги се уверил, че Господ го пази в отстояването на вярата му. Когато го отвели в тъмницата, го оковали разпънат на земята и поставили тежък камък върху гърдите му. Последвали разнообразни мъчения, на които подложили младия боец. Императорът, като го помислил за мъртъв, отишъл да принесе жертва в храма на Аполон, само че тогава станало знамение: появил се ангел, който излекувал и освободил мъченика.

 Това знамение предиздвикало двама от съдиите, Анатолий и Проталеон, също да изповядат Христа обществено, за което били обезглавени. Последвала заповед да хвърлят светеца в яма с негасена вар за три дни. Св. Георги самичък влезнал в ямата с молитва на уста и излязъл незасегнат. Подир това знамение доста народ повярвал в Господа, който вършел такива чудеса. На другия ден, един популярен на времето си вълшебник Атанасий бил извикан от Диоклециан със заповед да пречупи вярата на Христовия мъченик, за която цел той приготвил мощна отрова, само че св. Георги я изпил без боязън и все проповядвал Божието име и разобличавал вярата в идолите.

 Магьосникът Атанасий, като не знаел какво повече да направи, обяснил на мъчителя, че Иисус Христос възкресявал доста мъртви, та дано накарат и Георги да възкреси някой със силата на Бога, който изповядва. Така завели мъченика при един нов гроб отвън града. Там, след гореща молитва, св. Георги възкресил мъртвеца, който излязъл от гроба, паднал в краката му и почнал да слави Бога. В този час голям брой от тълпата повярвали и очевидно популяризирали Христа, за което били убити на място. Били посечени още възкресеният и Атанасий, който при типа на чудното дело също се обърнал и не спирал да слави същинския Бог. Светецът вълшебник бил хвърлен още веднъж в тъмницата, само че там той не преставал да прави чудеса и да осветява с вярата си всички край него.

 След дните в тъмницата, през последната нощ, самият Христос се явил в светлина на мъченика и утешавайки и подкрепяйки го, сложил венец на главата му, с заричане да цари дружно с него в Небесното царство. На сутринта Св. Георги бил заведен в храма на Аполон, с цел да му се поклони, само че вместо това той с дума изгонил голям брой бесове от идолите, а статуите им паднали и се разрушили на земята. При това знамение кралица Александра се притекла и паднала в краката на св. Георги, поради което с него била окована и поведена на гибел. По пътя към лобното място, царицата склонила глава на един камък и предала душата си на Бога, след което и св. Георги бил посечен пред стените на Никомидия.

 Мощите на свети Георги са заровени в палестинския град Лида (дн. Лод, Израел). Скоро по-късно християните стартират да го почитат като мъченик за многото чудеса, които направил след гибелта си като небесен боец и покровител.

 Едно от най-известните чудеса, осъществено от Св. Георги и поради което постоянно е изобразяван на иконите като конник, убиващ дракон, е чудото, станало покрай град Вирит, днешен Бейрут, близо до град Лида, където лежало тялото на светеца. Близо до град Вирит имало огромно езеро, в което живеел заплашителен дракон. Той постоянно излизал и доста хора ставали негова жертва. Когато пък доближавал градските стени, дъхът му отравял тези, които били наоколо и го вдишвали. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра нееднократно, само че нямали триумф. Така един ден те решили да помолят техния държател за помощ, той пък от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата си и така да се спасят останалите.

Издавайки тази заповед той уверил хората, че когато пристигна неговия ред, и той ще съобщи щерка си на чудовището. И по този начин всеки ден отвеждали на брега на езерото по едно от децата, до момента в който не пристигнал ред на дъщерята на шефа. Когато това станало, жителите поискали от бащата да извърши думата си. Той заповядал на детето си да облече най-хубавата си одеждa и да отиде на брега на езерото. Когато змеят излязъл, се появил Св. Георги яхнал бял кон и отишъл при девойката. Попитал я за какво стои там и плаче, а тя като му обяснила за какво е там, викала към него да бяга.

 В този час светецът-воин препуснал към змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да върже змея с пояса си и да го завлече в града. Народът, като видял това, се разбягал от боязън, само че св. Георги им заговорил, да не се опасяват, тъй като Господ Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, с цел да повярват в Него. Подир тези думи светият боец отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили. На това място по-късно била съградена огромна черква на името на Божията Майка и друга една на името на св. Георги Победоносец. Тук точно станало и друго знамение. При освещаването на този храм избликнал извор с жива вода, която лекувала доста душевно и телесно заболели.

Празникът в България

 Някъде подготовката за празника стартира още от предния ден, когато моми и деца събират билки и цветя по околните поляни и ливади – гергьовче, здравец, коприва и чесън, срещу „ неприятни очи “. С тях вършат пъстри китки, свиват венци, с които след това окичват жертвеното агне, първата обагнила се овца и котлето за обредното доене, един венец и за светеца, също – за декорация на дома и хората. На самия Гергьовден, рано сутринта, преди първи петли, моми и младежи отиват на морава или поляна край селото, където се търкалят по три пъти в утринната роса.

 Св. Георги е настойник на земеделските стопани. В деня преди Гергьовден селяните забиват в средата на нивите си раззеленил се клон от бук, с цел да шумят и изкласят житните класове и другите посеви да дадат добра годишна продукция. На вратата на всяка къща се закачват букови клончета, цъфтящ глог, люляк или други цъфнали шубраци. На Гергьовден домакините окичват чешмите и кладенците със зеленина и пускат в котлите с вода филиз коприва за здраве.

 Гергьовден е също по този начин празникът на скотовъдите. По традиция на този ден овчарите водят в църковния двор агне с венче на рогцата. Свещеникът прочита празнична молитва за здраве на хората и животните, и за добра годишна продукция от нивите. По традиция на празничната софра на Гергьовден във всеки български дом участва печено агне или ядене от агнешко месо.

 Днес, на Гергьовден, когато имен ден честват доста българи, дано си пожелаем: постоянно да бъдем здрави и усмихнати. Да пазим традициите и да бъдем сплотени, тъй като единствено по този начин сме същински мощни и можем да реализираме всичко.

Инфо: www.sanovnika.at