Как и кога е краят на света според ацтекския слънчев камък
Един от най-известните и значими оживели артефакти от империята на ацтеките разкрива по какъв начин те са очаквали да протече апокалипсисът. Както и много подлия метод, по който са измислили по какъв начин да го избегнат.
Ако има единствено едно нещо, което знаете за класическите мезоамерикански легенди за апокалипсиса, то евентуално е следното..
Светът е приключил през 2012 година и маите са го предсказали.
Разбира се, както археолозите побързаха да посочат, това в никакъв случай не е било правилно – маите даже не са имали същински мит за края на света. Няколко хиляди километра по на север обаче имало друга цивилизация, която несъмнено се тормозила за идния апокалипсис – ацтеките.
Всъщност те били толкоз обезпокоени, че постоянно предложили човешки жертви с вярата да отсрочат края с още една година. Поне това разчита Сюзън Милбрат, куратор по латиноамериканско изкуство и археология в Природонаучния музей на Флорида, в гигантската светиня, известна като Слънчев камък.
24-тонен кръговиден базалтов камък-календар, който съгласно нея от епохи не разбираме вярно.
Макар че специалистите от дълго време считат, че централното изображение в камъка демонстрира Тонатиух, ацтекското провидение на слънцето, Милбрат допуска, че изображението може да е по-нюансирано. Вместо просто да изобразява лицето на господ, поглъщащ сърце, тя интерпретира изображението като показващо гибелта на ацтеките по време на затъмнение.
Събитие, което съгласно цивилизацията ще докара до световен и разтърсващ земята апокалипсис.
Виждат се рисунки към Тонатиу – нокти, стискащи човешки сърца, намекващи за чудовище-затъмнение Има кръг от знаци, символизиращи 260-дневния календар, употребен от жреците за предсказание на бъдещи събития. Има огнени змии, представляващи съзвездие, тясно обвързвано със Слънцето през сухия сезон. Изследвайки ги, актуалните учени са в положение да схванат по кое време тъкмо съгласно ацтеките светът е трябвало да се разтресе в небитието.
И това е 4 Олин.
В подтекста на това е все едно през днешния ден всички да знаем, че светът ще свърши, да речем, на 19 август. Това е просто дата. Тя се появява всяка година – и в случай че не желаеме тази да е последната, която виждаме, евентуално би трябвало да създадем нещо, с цел да спрем идната си крах по средата на лятната почивка.
За ацтеките, може би няма да се изненадате да научите, това нещо е било човешкото жертвоприношение.
Слънчевият камък е бил като сцена за обществен обред.
На всеки 4 Олин доста значим пандизчия е бил принасян в жертва на слънчевото провидение. В обезверен опит да се спре затъмнението и светът да продължи да съществува още една година.
Звучи ужасяващо, само че за ужасеното население това би трябвало да е имало смисъл.
Бременните дами са оставали на закрито по време на затъмнения, тъй като са считали, че децата им ще се родят с ужасни деформации. Повечето от детайлностите за това по какъв начин ацтеките са се справяли със слънчевите затъмнения не са добре известни, само че те несъмнено са се опитвали да изплашат чудовището, което съгласно тях е изяждало Слънцето.
Днес империята е известна най-много с репутацията си на кръвожадна страна, обвързвана с ритуалните човешки жертвоприношения. Милбрат счита, че същинската поука от злокобното ново пояснение на Слънчевия камък е по-скоро научна, в сравнение с дивашка.
Те може да са имали по-песимистичен взор към бъдещето си, в сравнение с хората в днешните общества. Но ацтеките са били по-усъвършенствани във връзка с астрономията, в сравнение с хората си мислят.
