Почина акад. Антон Дончев, авторът на Време разделно
Един от най-изтъкнатите български писатели и общественици акад. Антон Дончев е умрял преди часове, заяви БЛИЦ от негови близки.
Авторът на безсмъртния разказ „ Време разделно “ е изживял последните си дни в реанимацията на ВМА, където е завършил земния си път. От лечебното заведение обявиха, че той е умрял след сърдечно боледуване.
През последните няколко седмици правилни другари на акад. Антон Дончев са създали всичко допустимо, с цел да го спасят от подло заболяване и да удължат дните му.
Смирено и в стеснен другарски кръг отпразнува рождения си ден писателят акад. Антон Дончев преди месец.
“Дай боже от ден на ден хора да наподобяват по този начин добре на 92 година като Антон ”, сподели тогава брачната половинка му актрисата Райна Василева и показа, че писателят се чувствал най-добре измежду природата.
България ще го запомни с неповторимото културно завещание, което ще живее постоянно.
В едно от последните си изявленията точно на своя 90-годишен празник Антон Дончев споделя: „ Ние приказваме зле, студено, без сърце, а това не е нашият език. Това, което се случи сега в България – българи да се изправят против българи, да стане в действителност едно време разделно… Не може да имаш българско сърце и да не ти е мъчително за това, което се случва...
Благодарен съм на книгите си, тъй като посредством тях се срещнах с чудесни хора, които другояче нямаше да срещна “.
Литературата е тази, която го води по целия свят.
„ Един образец е Финландия – преведе ме посланикът на Финландия в България. Станахме другари, два пъти вървях там. Япония също. Японският ми преводач - два пъти издателството го праща да види ситуацията, да види Родопите. Самият аз вървях в Япония. Ако не бях написал тези книги, нямаше да мога да посетя тези прелестни страни “, изясни писателят.
След повече от половин век дейна кариера, която го води до най-високите етажи на литературата, той продължава да пази спомените за отминалите години.
„ За страдание спомените са прекомерно доста и дори аз се мъча да ги подредя през годините, тъй като просто съм живял в три свята, които доста се различаваха между тях. Първо съм живял в Царска България, а на 9-и септември бях на 14 години. След това на 60 години стартира тъй наречените Преход. Трябва да ви кажа, че бяха разнообразни времена, заредени с друга сила. И не скърбя за нищо, само че доста малко мъдрост имаше в това, което се случи с България “, споделя Антон Дончев, публицист.
Акад. Дончев се вълтуваше от всичко, което се случва с родината му. И споделяше, че желае по-често да чува думите " чест " и " достолепие ".
Антон Дончев е роден на 14 септември 1930 година в Бургас.
Завършва гимназия в Търново през 1948 година и право в Софийския университет през 1953 година Отказва се от влиятелния пост на великотърновски арбитър и се заема с писане.
Първият му независим разказ „ Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брата му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за доста други хора, живели преди нас “, е оповестен през 1961 година
Неговата втора книга „ Време разделно “, разглеждаща насилствената ислямизация и турцизация, довели до ислямизиране на обилни маси българско християнско население в Родопите през XVІІ в., е написана през 1964 година единствено за 41 дни (по свидетелства на самия автор), с този разказ писателят става прочут.
Романът е превеждан и издаван в чужбина. Получава номинация в Съединени американски щати от фондацията „ Джейн и Ървинг Стоун “ за най-хубав исторически разказ.
Романът е екранизиран (филмът „ Време разделно “ е в две елементи с подзаглавия „ Заплахата “ и „ Насилието “) през 1987 година от режисьора Людмил Стайков. През месец юни 2015 година
„ Време разделно “ е определен за най-любим филм на българските фенове в „ Лачените обувки на българското кино “, огромно допитване до аудиторията на Българската национална телевизия.
Антон Дончев е авторо на:
„ Сказание за времето на Самуила “, 1961 година
„ Време разделно “, 1964 година (33 превода на непознати езици към 2008 година, екранизиран през 1987 г.)
„ Девет лица на индивида “, 1989 година
„ Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес “, 1968 – 1992 година
„ Странният рицар на свещената книга “, 1998 година
„ Трите живота на Кракра “, 2007 година
„ Легенди за двете съкровища “, 2015 година
„ Сянката на Александър Велики “, 2016 година
Сценарист на следните филми:
„ Време на принуждение “ (1988)
„ Милионите на Привалов “ (1983)
„ Завръщане от Рим “ (1976)
„ От другата страна на огледалото “ (1977)
„ Изгори, с цел да светиш “ (1976)
„ Глутницата “ (1972)
„ Калоян “ (1963)
През 1999 година за романа си „ Странният рицар на свещената книга “ Дончев получава премията за балканска литература „ Балканика “.
През 2001 година е почетен с медал „ Стара планина “ първа степен.
През декември 2004 година ректорът на Софийския университет Боян Биолчев му връчва Голямата премия за литература и почетния знак на синя лента.
Носител на Националната литературна премия „ Йордан Йовков “ за 2005 година
Доктор хонорис идея на СВУБИТ (17 май 2005 г.)
Орден „ Св. св. Кирил и Методий “ (15 септември 2010) – огърлие за значими достижения в културата и в чест на неговата 80-годишнина[22]
Доктор хонорис идея на Бургаския свободен университет (с протокол №5 от 19 ноември 2010 г.)
През 2014 година е почетен и с Държавната премия „ Св. Паисий Хилендарски “.
Поклон пред огромния създател!
Епицентър. бг изрича съболезнования на околните на Антон Дончев
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Авторът на безсмъртния разказ „ Време разделно “ е изживял последните си дни в реанимацията на ВМА, където е завършил земния си път. От лечебното заведение обявиха, че той е умрял след сърдечно боледуване.
През последните няколко седмици правилни другари на акад. Антон Дончев са създали всичко допустимо, с цел да го спасят от подло заболяване и да удължат дните му.
Смирено и в стеснен другарски кръг отпразнува рождения си ден писателят акад. Антон Дончев преди месец.
“Дай боже от ден на ден хора да наподобяват по този начин добре на 92 година като Антон ”, сподели тогава брачната половинка му актрисата Райна Василева и показа, че писателят се чувствал най-добре измежду природата.
България ще го запомни с неповторимото културно завещание, което ще живее постоянно.
В едно от последните си изявленията точно на своя 90-годишен празник Антон Дончев споделя: „ Ние приказваме зле, студено, без сърце, а това не е нашият език. Това, което се случи сега в България – българи да се изправят против българи, да стане в действителност едно време разделно… Не може да имаш българско сърце и да не ти е мъчително за това, което се случва...
Благодарен съм на книгите си, тъй като посредством тях се срещнах с чудесни хора, които другояче нямаше да срещна “.
Литературата е тази, която го води по целия свят.
„ Един образец е Финландия – преведе ме посланикът на Финландия в България. Станахме другари, два пъти вървях там. Япония също. Японският ми преводач - два пъти издателството го праща да види ситуацията, да види Родопите. Самият аз вървях в Япония. Ако не бях написал тези книги, нямаше да мога да посетя тези прелестни страни “, изясни писателят.
След повече от половин век дейна кариера, която го води до най-високите етажи на литературата, той продължава да пази спомените за отминалите години.
„ За страдание спомените са прекомерно доста и дори аз се мъча да ги подредя през годините, тъй като просто съм живял в три свята, които доста се различаваха между тях. Първо съм живял в Царска България, а на 9-и септември бях на 14 години. След това на 60 години стартира тъй наречените Преход. Трябва да ви кажа, че бяха разнообразни времена, заредени с друга сила. И не скърбя за нищо, само че доста малко мъдрост имаше в това, което се случи с България “, споделя Антон Дончев, публицист.
Акад. Дончев се вълтуваше от всичко, което се случва с родината му. И споделяше, че желае по-често да чува думите " чест " и " достолепие ".
Антон Дончев е роден на 14 септември 1930 година в Бургас.
Завършва гимназия в Търново през 1948 година и право в Софийския университет през 1953 година Отказва се от влиятелния пост на великотърновски арбитър и се заема с писане.
Първият му независим разказ „ Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брата му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за доста други хора, живели преди нас “, е оповестен през 1961 година
Неговата втора книга „ Време разделно “, разглеждаща насилствената ислямизация и турцизация, довели до ислямизиране на обилни маси българско християнско население в Родопите през XVІІ в., е написана през 1964 година единствено за 41 дни (по свидетелства на самия автор), с този разказ писателят става прочут.
Романът е превеждан и издаван в чужбина. Получава номинация в Съединени американски щати от фондацията „ Джейн и Ървинг Стоун “ за най-хубав исторически разказ.
Романът е екранизиран (филмът „ Време разделно “ е в две елементи с подзаглавия „ Заплахата “ и „ Насилието “) през 1987 година от режисьора Людмил Стайков. През месец юни 2015 година
„ Време разделно “ е определен за най-любим филм на българските фенове в „ Лачените обувки на българското кино “, огромно допитване до аудиторията на Българската национална телевизия.
Антон Дончев е авторо на:
„ Сказание за времето на Самуила “, 1961 година
„ Време разделно “, 1964 година (33 превода на непознати езици към 2008 година, екранизиран през 1987 г.)
„ Девет лица на индивида “, 1989 година
„ Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес “, 1968 – 1992 година
„ Странният рицар на свещената книга “, 1998 година
„ Трите живота на Кракра “, 2007 година
„ Легенди за двете съкровища “, 2015 година
„ Сянката на Александър Велики “, 2016 година
Сценарист на следните филми:
„ Време на принуждение “ (1988)
„ Милионите на Привалов “ (1983)
„ Завръщане от Рим “ (1976)
„ От другата страна на огледалото “ (1977)
„ Изгори, с цел да светиш “ (1976)
„ Глутницата “ (1972)
„ Калоян “ (1963)
През 1999 година за романа си „ Странният рицар на свещената книга “ Дончев получава премията за балканска литература „ Балканика “.
През 2001 година е почетен с медал „ Стара планина “ първа степен.
През декември 2004 година ректорът на Софийския университет Боян Биолчев му връчва Голямата премия за литература и почетния знак на синя лента.
Носител на Националната литературна премия „ Йордан Йовков “ за 2005 година
Доктор хонорис идея на СВУБИТ (17 май 2005 г.)
Орден „ Св. св. Кирил и Методий “ (15 септември 2010) – огърлие за значими достижения в културата и в чест на неговата 80-годишнина[22]
Доктор хонорис идея на Бургаския свободен университет (с протокол №5 от 19 ноември 2010 г.)
През 2014 година е почетен и с Държавната премия „ Св. Паисий Хилендарски “.
Поклон пред огромния създател!
Епицентър. бг изрича съболезнования на околните на Антон Дончев
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ