Хампарцумян: Моделът за позеленяване е малко сбъркан
Един от резултатите на пандемията беше, че процеси на стопански несъответствия и дефекти в системите за произвеждане за доставка, които не са били доста забележими, внезапно се усилиха неведнъж и се видя, че тази система на международното произвеждане и търговия не е устойчива. Това сподели Левон Хампарцумян, ръководител на Българския конгрес на бизнес водачите, в предаването "Светът е бизнес " на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
"Световната система не е устойчива, освен на пандемията, само че и на блокиране на Суецкия канал, да вземем за пример, за 10 дни. В резултат на това имаме едно пренареждане на международните вериги за доставка и за произвеждане, основаване на местни хъбове, които да компенсират отчасти азиатския импорт на съвсем всичко. Тези процеси текат сега доста интензивно ", изясни той.
Относно зелената договорка гостът сподели: "Антропогенният фактор за въздействието върху климата не е тъкмо потвърден. Имаме хитотеза, която да приемем, че е вярна, и желание. Но хронограмата за това по какъв начин ще осъществим "позеленяването " е малко сбъркана и технологически необезпечена. Всичко това би трябвало да се премисли от инженери и икономисти, а не от политици и литературоведи, с цел да се направи по резистентен метод и да стигнем до по-висока успеваемост на потребление на силата в живота и стопанската система. Това, по този начин или другояче, се случва, само че е доста евентуално да би трябвало да се случва по-бавно и премислено, в сравнение с в този момент ".
Еврото е измерител на икономическия триумф на континента, сподели още гостът. "Трябва да има спор за индустриалния проект на Европа - по какъв начин желаеме Европа да наподобява като произвеждане и ползване на услуги през идващите години. Това ще бъде подкрепено, несъмнено, с избрани финансови задължения. По-богатите могат да си разрешат да икономисват. Въпросът е дали тези спестявания могат да отидат за развиване на източната външна страна на съюза ".
По отношение на присъединението на България към еврозоната гостът сподели, че за в този момент се следят сигнали в интерес на този развой. Той акцентира, че "процесът на присъединение е по-голям от самия факт на присъединение, тъй като той е обвързван с избрани условия ".
"Ние се причисляваме към еврото, не то към нас. Тези изиквания, свързани с действието на страната, на регулаторите и така нататък ще би трябвало да бъдат изпълнени по метод, по който да убедим останалите членове, че се причислява една страна и стопанска система, която е дребна, само че извършва разпоредбите по този начин, както се чака ".
Колкото по-бързо, толкоз по-добре, само че има неща, които би трябвало да се свършат. За някои от тях приказваме намерено, за други не, само че знаем, че са там и когато те се изпълнят, присъединението ще бъде единствено механически факт, който обаче ще ни направи по-предсказуеми и по-устойчиви като стопанска система, тъй като ще ни направи част от нещо, което по-голямата част от българите харесват, акцентира гостът. "Може да не харесват еврото, само че харесват Евросъюза и европейските артикули. Това да сме част от Европейски Съюз и еврозоната би ни защитило от по-дългосрочни отрицателни въздействия на политическата сцена ".
"В България не се следи утежняване на банковите активи все още. Кредитните портфейли порастват. Влошаване би се видяло при отрицателни развития в стопанската система. Нашата стопанска система пораства, може би не доста, можеше повече, само че пораства. Да се надяваме, че в идните години може да пораства повече ", даде оценка той.
След рецесията 2008-2010 година към този момент имат доста по-сериозни финансови буфери да посрещнат утежнявания на икономическата конюнктура. Освен това заемите се дават към този момент при много по-консервативни условия. Ние имахме поредност от рецесии, които обаче стават все по-меки, сподели Хампарцумян. "Може да имаме утежняване на портфейли, може да имаме някои планове, които да закъсат, само че като цяло не би трябвало да се тревожим. Би трябвало да се тревожат бизнеси и човеци, които не са си създали добре сметката и нямат буфери и резистентност ".
"При повишението на лихвите в Европа, един от факторите ще бъде задлъжнялостта на Южна Европа. Едно внезапно повишение на лихвите значи там да имаме доста трагично утежняване на портфейли и салда. Така че този развой ще бъде доста деликатен, нещо като японските разновидности, които познаваме ".
Въпросът е дали производството на артикули и услуги в Еврозоната ще може да поддържа възобновяване и да компенсира инфлационните резултати. Ако това се случи, няма да има от какво да се тормозим, акцентира специалистът. "Разбира се, хората с закрепен приход страдат най-вече в такива обстановки, тъй като хората, които са в дейна икономическа възраст, ще получат нарастване на заплати и ще имат шанса да се приспособяват към новите стопански условия ".
"Световната система не е устойчива, освен на пандемията, само че и на блокиране на Суецкия канал, да вземем за пример, за 10 дни. В резултат на това имаме едно пренареждане на международните вериги за доставка и за произвеждане, основаване на местни хъбове, които да компенсират отчасти азиатския импорт на съвсем всичко. Тези процеси текат сега доста интензивно ", изясни той.
Относно зелената договорка гостът сподели: "Антропогенният фактор за въздействието върху климата не е тъкмо потвърден. Имаме хитотеза, която да приемем, че е вярна, и желание. Но хронограмата за това по какъв начин ще осъществим "позеленяването " е малко сбъркана и технологически необезпечена. Всичко това би трябвало да се премисли от инженери и икономисти, а не от политици и литературоведи, с цел да се направи по резистентен метод и да стигнем до по-висока успеваемост на потребление на силата в живота и стопанската система. Това, по този начин или другояче, се случва, само че е доста евентуално да би трябвало да се случва по-бавно и премислено, в сравнение с в този момент ".
Еврото е измерител на икономическия триумф на континента, сподели още гостът. "Трябва да има спор за индустриалния проект на Европа - по какъв начин желаеме Европа да наподобява като произвеждане и ползване на услуги през идващите години. Това ще бъде подкрепено, несъмнено, с избрани финансови задължения. По-богатите могат да си разрешат да икономисват. Въпросът е дали тези спестявания могат да отидат за развиване на източната външна страна на съюза ".
По отношение на присъединението на България към еврозоната гостът сподели, че за в този момент се следят сигнали в интерес на този развой. Той акцентира, че "процесът на присъединение е по-голям от самия факт на присъединение, тъй като той е обвързван с избрани условия ".
"Ние се причисляваме към еврото, не то към нас. Тези изиквания, свързани с действието на страната, на регулаторите и така нататък ще би трябвало да бъдат изпълнени по метод, по който да убедим останалите членове, че се причислява една страна и стопанска система, която е дребна, само че извършва разпоредбите по този начин, както се чака ".
Колкото по-бързо, толкоз по-добре, само че има неща, които би трябвало да се свършат. За някои от тях приказваме намерено, за други не, само че знаем, че са там и когато те се изпълнят, присъединението ще бъде единствено механически факт, който обаче ще ни направи по-предсказуеми и по-устойчиви като стопанска система, тъй като ще ни направи част от нещо, което по-голямата част от българите харесват, акцентира гостът. "Може да не харесват еврото, само че харесват Евросъюза и европейските артикули. Това да сме част от Европейски Съюз и еврозоната би ни защитило от по-дългосрочни отрицателни въздействия на политическата сцена ".
"В България не се следи утежняване на банковите активи все още. Кредитните портфейли порастват. Влошаване би се видяло при отрицателни развития в стопанската система. Нашата стопанска система пораства, може би не доста, можеше повече, само че пораства. Да се надяваме, че в идните години може да пораства повече ", даде оценка той.
След рецесията 2008-2010 година към този момент имат доста по-сериозни финансови буфери да посрещнат утежнявания на икономическата конюнктура. Освен това заемите се дават към този момент при много по-консервативни условия. Ние имахме поредност от рецесии, които обаче стават все по-меки, сподели Хампарцумян. "Може да имаме утежняване на портфейли, може да имаме някои планове, които да закъсат, само че като цяло не би трябвало да се тревожим. Би трябвало да се тревожат бизнеси и човеци, които не са си създали добре сметката и нямат буфери и резистентност ".
"При повишението на лихвите в Европа, един от факторите ще бъде задлъжнялостта на Южна Европа. Едно внезапно повишение на лихвите значи там да имаме доста трагично утежняване на портфейли и салда. Така че този развой ще бъде доста деликатен, нещо като японските разновидности, които познаваме ".
Въпросът е дали производството на артикули и услуги в Еврозоната ще може да поддържа възобновяване и да компенсира инфлационните резултати. Ако това се случи, няма да има от какво да се тормозим, акцентира специалистът. "Разбира се, хората с закрепен приход страдат най-вече в такива обстановки, тъй като хората, които са в дейна икономическа възраст, ще получат нарастване на заплати и ще имат шанса да се приспособяват към новите стопански условия ".
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ