Истински важните неща винаги ще намерят пътя към теб!
Един от човешките страхове е, че може да пропусне нещо значимо в живота. Може да пропилее своя късмет за сполучлива кариера; да срещне индивида за него; да осъществя проектите си; да завоюва житейските борби, които води.
Не всичко можем да спечелим. Невинаги сме в положение незабавно да намерим вярната посока. Не всякога можем да реализираме това, към което се стремим. Провалите са част от пътя.
Тези, които се терзаят, че пропущат нещо значимо, нямат аргументи за паники. Това, което е предопределено за тях, няма да ги подмине. Това, което заслужават да имат, ще бъде тяхно. Няма потребност да го гонят или желаят. Всеки получава заслуженото. Друг е въпросът дали го схваща, или счита живота за неправдив.
Най-характерното за битието ни е, че това не е нещо, което предстои на обмисляне. Понякога може да успеем да нагласим нещата, както желаеме, различен път нищо не върви съгласно упованията ни, колкото и да се стараем.
Това важи с идентична мощ както за персоналните връзки, по този начин и за кариерните желания. Животът върви най-често със спадове и върхове и се постанова непрестанно да падаме и след това да се изправяме.
Не можем да получим отговори на всичките си въпроси. Не знаем кой е най-верният път, нито най-краткият. Често даже се объркваме в разкриване на действителната си цел. Винаги можем да се ориентираме обаче кое е скъпото за нас и да го пазим.
В живота ни е нужна религия. Най-напред в самите нас, след това в реда, на който се подчинява животът. Нужно е и схващане на същността на битието. Животът е поток, който в никакъв случай не стопира да се движи напред, а и ние се движим с него. Моментът не може да бъде арестуван. И в случай че светът ни стартира да се разпада, ще бъдем ужасени и може да загубим вярата си, да се превърнем в съдници. Това не трябва да се случва.
Когато нещо напусне живота ни, идва друго, което е по-добро.
Случва се молитвите ни да не бъдат чути, тъй като това, което желаеме да задържим, би трябвало да бъде сменено с нещо по-хубаво.
Ако се постанова да изчакаме за него, би трябвало да се въоръжим с самообладание.Хубавите неща ще намерят метод да стигнат до нас, даже да се забавят доста.
Нещата, които ни напущат, не е редно да раждат страдалчество. Това, което ще ги размени, е ново и сигурно по-добро за нас, нещо, което повече ни подхожда и е в естетика с нашето развиване. Не бива да губим религия, че заслужаваме благословени неща. Ако животът не следва нашата времева линия, не значи, че се движим в неверна посока.
Една максима споделя, че
когато ученикът е подготвен, учителят идва.
Когато сме подготвени да се възползваме оптимално от даровете на живота, те ще се появят. Всеки би трябвало да чака своя час и да разреши на значимите неща да стигнат до него. Като разчисти пътя им.
