Добър съпруг - лош баща
Един мъж може да бъде съвършен брачен партньор, добър комшия и радушен другар, само че в бащинството да се проваля. Защо? Трябва ли нещо да се добави и доразвие в характера му или в противен случай – нещо би трябвало да се пренебрегне и да бъде отстранено?
Физическата умората е един от главните фактори и най-често изтъквана причина мъжът да не дава всичко от себе си в ролята си на татко. Но в действителност никой не е застрахован от напрегнатото всекидневие и проблемите, било то служебни или здравословни. Всички бързаме, постоянно сме недоспали, изнервени, пренасяме служебните си проблеми вкъщи. Следователно умората не би трябвало да се акцентира като причина бащата да не обръща внимание на детето си. Детето не е тежест или обвързване. Напротив – заниманията с него би трябвало да се одобряват като време за релакс, отмора и въобще най-приятните моменти от деня.
Идеята за бащинството би трябвало да е доста добре премислена още през цялото време. При някои мъже желанието да станат татковци е напълно ясно осъзнато, при други - идва с раждането на бебето, узрява. А несъмнено има и такива, които по никакъв метод не трансформират себе си или метода си на живот даже след появяването на още един член на фамилията. А то в действителност е единствената константа в живота. Своето семейство сигурно можеш да моделираш по метод, който харесваш. Не можем да избираме родителите или роднините си, само че своето семейство и връзките в него можем да контролираме и градим както ни харесва. Изграждането на личен модел семейство и фамилни връзки дава огромна независимост. Мъжът може самичък да дефинира по кое време, по какъв начин и какъв брой от времето и вниманието си да отделя, да бъде непосредствен с децата си или да се държи на отдалеченост. По този метод освен ще се усеща по-уверен, поради неналичието на външен напън, само че и самичък ще дава отговор за резултатите от построеното – било то с горделивост или със позор.
Парадоксално е, само че макар че са ни най-близки, хората от семейство са тези, които най-често разочароваме. Далеч по-добре би било бащата да се скара с началника или с сътрудника, вместо да изкарва яда на децата си. По табиет от времето, когато е бил самичък, мъжът има потребността да показва какъв брой е мощен и убеден. Понякога продължава да се държи по същия метод и вкъщи, пред най-близките си хора, които от дълго време са го опознали и няма потребност да им потвърждава нищо. Да се отпуснеш, когато си на своя територия, в действителност не е толкоз елементарно, колкото наподобява. Мъжът по инерция продължава да се държи с околните си по този начин, както се е държал до преди няколко часа с подчинените, до преди минути с шефа си, до преди секунди в хранителния магазин, където е вдигнал скандал на касиерката за объркана касова записка. Входната врата е най-хубавата граница за другите личностите, които живеят у мъжа. Прибирайки се вкъщи, е добре да остави начело предприемача и пресметливия управител, а прага да прекрачи положителният баща.
Някои мъже, одобрявани и самоприемайки се като глава на фамилията, сами си вменяват ролята на „ неприятното ченге ”. Ако майката е любяща и нежна, то бащата е тежката десница и индивидът, който раздава наказванията. Приемайки тази роля, положителният другояче брачен партньор се трансформира в неприятен татко. Децата се опасяват от него, не беседват, не му споделят проблемите си. Пропастта сред тях последователно се усилва, тъй като те стават непознати, а връзките им охладняват. Но тази роля в 21 век към този момент не е настояща. Мъжът не е единствено индивидът, който носи парите у дома, в събота ремонтира колата и в никакъв случай не върви на наставнически срещи, тъй като това не е негова работа. Както и дамата не е единствено готвачката и перачката, която си стои у дома по халат и се грижи за децата. Времената се трансформират. А с тях могат да се трансформират и хората, даже с най-закостенели разбирания.
Бащата би трябвало пълноценно да взе участие в живота на детето. Това може да направи като подреди вярно целите си. Случва се старателно работещите татковци да отделят доста повече време на служебните си отговорности, в сравнение с своя правоприемник. Но да си представим следната обстановка – оставате без работа; мъчно е, тъжни сте, може да се стигне и до депресивни положения, само че рано или късно се появява нова опция и стартирате нова работа. А в този момент се поставете в друга обстановка – изгубвате детето си. Временно ли ще бъдете тъжни и можете ли да го замените с друго? Отговорът е изрично не. Разиграните обстановки още един път удостоверяват правилото, че нормално оценяваме това, което притежаваме, чак когато го изгубим. Правилната класификация на целите в живота ще ни разреши да изживеем всичко тук и в този момент и да не съжаляваме за пропуснати моменти.
Физическата умората е един от главните фактори и най-често изтъквана причина мъжът да не дава всичко от себе си в ролята си на татко. Но в действителност никой не е застрахован от напрегнатото всекидневие и проблемите, било то служебни или здравословни. Всички бързаме, постоянно сме недоспали, изнервени, пренасяме служебните си проблеми вкъщи. Следователно умората не би трябвало да се акцентира като причина бащата да не обръща внимание на детето си. Детето не е тежест или обвързване. Напротив – заниманията с него би трябвало да се одобряват като време за релакс, отмора и въобще най-приятните моменти от деня.
Идеята за бащинството би трябвало да е доста добре премислена още през цялото време. При някои мъже желанието да станат татковци е напълно ясно осъзнато, при други - идва с раждането на бебето, узрява. А несъмнено има и такива, които по никакъв метод не трансформират себе си или метода си на живот даже след появяването на още един член на фамилията. А то в действителност е единствената константа в живота. Своето семейство сигурно можеш да моделираш по метод, който харесваш. Не можем да избираме родителите или роднините си, само че своето семейство и връзките в него можем да контролираме и градим както ни харесва. Изграждането на личен модел семейство и фамилни връзки дава огромна независимост. Мъжът може самичък да дефинира по кое време, по какъв начин и какъв брой от времето и вниманието си да отделя, да бъде непосредствен с децата си или да се държи на отдалеченост. По този метод освен ще се усеща по-уверен, поради неналичието на външен напън, само че и самичък ще дава отговор за резултатите от построеното – било то с горделивост или със позор.
Парадоксално е, само че макар че са ни най-близки, хората от семейство са тези, които най-често разочароваме. Далеч по-добре би било бащата да се скара с началника или с сътрудника, вместо да изкарва яда на децата си. По табиет от времето, когато е бил самичък, мъжът има потребността да показва какъв брой е мощен и убеден. Понякога продължава да се държи по същия метод и вкъщи, пред най-близките си хора, които от дълго време са го опознали и няма потребност да им потвърждава нищо. Да се отпуснеш, когато си на своя територия, в действителност не е толкоз елементарно, колкото наподобява. Мъжът по инерция продължава да се държи с околните си по този начин, както се е държал до преди няколко часа с подчинените, до преди минути с шефа си, до преди секунди в хранителния магазин, където е вдигнал скандал на касиерката за объркана касова записка. Входната врата е най-хубавата граница за другите личностите, които живеят у мъжа. Прибирайки се вкъщи, е добре да остави начело предприемача и пресметливия управител, а прага да прекрачи положителният баща.
Някои мъже, одобрявани и самоприемайки се като глава на фамилията, сами си вменяват ролята на „ неприятното ченге ”. Ако майката е любяща и нежна, то бащата е тежката десница и индивидът, който раздава наказванията. Приемайки тази роля, положителният другояче брачен партньор се трансформира в неприятен татко. Децата се опасяват от него, не беседват, не му споделят проблемите си. Пропастта сред тях последователно се усилва, тъй като те стават непознати, а връзките им охладняват. Но тази роля в 21 век към този момент не е настояща. Мъжът не е единствено индивидът, който носи парите у дома, в събота ремонтира колата и в никакъв случай не върви на наставнически срещи, тъй като това не е негова работа. Както и дамата не е единствено готвачката и перачката, която си стои у дома по халат и се грижи за децата. Времената се трансформират. А с тях могат да се трансформират и хората, даже с най-закостенели разбирания.
Бащата би трябвало пълноценно да взе участие в живота на детето. Това може да направи като подреди вярно целите си. Случва се старателно работещите татковци да отделят доста повече време на служебните си отговорности, в сравнение с своя правоприемник. Но да си представим следната обстановка – оставате без работа; мъчно е, тъжни сте, може да се стигне и до депресивни положения, само че рано или късно се появява нова опция и стартирате нова работа. А в този момент се поставете в друга обстановка – изгубвате детето си. Временно ли ще бъдете тъжни и можете ли да го замените с друго? Отговорът е изрично не. Разиграните обстановки още един път удостоверяват правилото, че нормално оценяваме това, което притежаваме, чак когато го изгубим. Правилната класификация на целите в живота ще ни разреши да изживеем всичко тук и в този момент и да не съжаляваме за пропуснати моменти.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ