Един ден Джули Литкот-Хейнс – бивш декан от Станфорд –

Един ден Джули Литкот-Хейнс – някогашен декан от Станфорд – се натъква на въпроса „ Кои са уменията, които всеки 18-годишен би трябвало да владее? “ в Quora.

Ето какво дава отговор тя:
Трябва да умее да беседва с непознати
Хазяи, магазинери, съветници, декани, мениджъри от отдел „ Човешки запаси “, сътрудници, банкови чиновници, лекари, водачи на рейсове, механици – с всички тях, в същинския живот.

Проблемът - учим децата си да не приказват с непознати. Вместо това би трябвало да им покажем по какъв начин да разграничават малцината неприятни хора от тези, които са най-вече положителни. В резултат на нашите дейности децата просто не знаят по какъв начин да подходят към чужд човек (с почитание и като го гледа в очите, а не в обувките), с цел да го помолят за помощ, съвет и така нататък
Един 18-годишен би трябвало да може да се ориентира в непозната среда
В университета, в града, в който изкарва летния си стаж, в чужбина, където работи или учи.

Проблемът – придружаваме/шофираме децата си съвсем на всички места. Дори до места, където могат да употребяват рейс, да отидат с велосипед или пеш. Съответно – те не научават пътя, не знаят по какъв начин да се оправят с другите разновидности за превоз, по какъв начин и по кое време да изпълнят резервоара на колата и така нататък
Трябва да може да се оправя със своите задания, с натоварването и крайните периоди
Проблемът – припомняме им по кое време е крайният период на домашното, споделяме им по кое време да си го напишат. Понякога даже им оказваме помощ (често даже вършим тяхната работа). Съответно – децата не знаят по какъв начин да приоритизират дилемите си, да се оправят с другите натоварвания и да съблюдават крайни периоди без някой да им припомня за това.
18-годишните би трябвало да оказват помощ в ръководството на семейството
Проблемът – не ги караме да оказват помощ, защото считаме, че университетският им живот ги ангажира прекалено много. Съответно – децата не знаят по какъв начин да се грижат за своите лични потребности и да почитат непознатите.
Трябва да може да се оправя с междуличностни проблеми
Проблемът – намесваме се, с цел да разгадаем някое неразбирателство и да успокоим ситуацията. Съответно – децата не знаят по какъв начин да се оправят с споровете без нашата помощ.
18-годишният би трябвало да може да се оправя с триумфите и неуспехите
Курсове, работа, академични задания, надпревари, взискателни учители, шефове и други.

Проблемът – намесваме се, когато играта загрубее, с цел да приключим задачата им, да увеличим крайния период и да приказваме с възрастните. Съответно – децата не знаят, че в естествения ход на живота нещата не постоянно се подреждат по метода, по който желаят, и че те ще са добре без значение от развоя на обстановката.
Трябва да може да печели пари и да управлява своите лични финанси
Проблемът – не се задържат на работа на половин работен ден и получават пари от нас всякога, когато имат потребност. Съответно – децата не се усещат длъжни да завършват дилемите в работата, не считат, че са виновни пред началник, който не ги обича безусловно, не правят оценка цената на движимостите и не знаят по какъв начин да управляват парите си.
18-годишният би трябвало да може да поема опасности
Проблемът – предначертали сме целия им живот, избегнали сме всички евентуални рискови обстановки. Съответно – децата не схващат, че триумфът идва едвам тогава, когато се опитат, провалят и опитат още веднъж. Те не могат да се оправят с неуспехите.

Не забравяйте – децата би трябвало да могат да вършат всичко това, без да търсят съвета на родителите. Ако ви се обадят и ви помолят за съвет за някое от тези неща, значи не са развили съответните умения.