Внук на кралски градинар се бори с паметник на глупостта...
Един човек варил боба си по два пъти, с цел да пести пари за земя до Пловдив. После обаче националната власт му я взима, а в този момент демократичната връща на наследниците му 4 пъти по-малко парцел някъде „ оттатък Цалапица ”. Как прецаканите да не се извърнат към Страсбург по-късно?
Любомир Петров е някогашен учител по биология в Английската гимназия. Преди това е бил преподавател в Мароко. Наскоро стана на 78 години. Обича да написа във Facebook, тъй като го четат, както и да чете вестници. Живее на 5 декара от 17-те, които е имал дядо му. Бори се за останалите 11, лапнати през социализма от националната милиция.
Вижте най-големия монумент на нелепостта! Така някогашният преподавател Любомир Петров назовава започнатата преди 30 години, през 1988-а, болница на националната милиция, която си стои незавършена и до момента в региона на улица „ Модър ”. От лечебното заведение стърчат една циментова стена и два бетонни етажа. „ Сякаш тези хора тогава са знаели какво ще стане ”, споделя Любо. За безсмислието на милиционерското начинание приказва фактът, че на 100 метра от него е Транспортна болница, а на 200 метра на север - „ Каспела ”. Милиционерската болница тревясва към този момент три цели десетилетия. Теренът е 30 декара. 11 от тях са взети от Любомир и неговите родственици.
„ Започнахме да си желаеме земята незабавно след измененията. Имахме документи, имахме всичко! В съдилищата като чуеха, че парцелът е на милицията-полиция, и като че ли се стъписваха ”, споделя Любо Петров. През годините вместо 11-те декара в края на Пловдив, които в този момент са златни, предложили на него и на роднините му 2-3 декара отплата „ някъде след Цалапица ”. В света на парцелите това звучи като „ оттатък Полярния кръг ”.
Събрали още 40-50 прецакани с връщането на земята като него. И решили да ги компенсират там. Не е виждал този „ държавен подарък ”, само че допуска, че е келеме - земя, която не става за нищо и по тази причина не е мечтана от никого. „ Това не е кон за кокошка, а кон за муха! Отказахме го и по този начин стигнахме до Страсбург. Делото към този момент се гледа 4-5 години, но това са естествени периоди за този съд ”, декларира някогашният преподавател.
Дядо му Нико Петров е бил кралски градинар на двореца Синая на румънския крал Карол. Става въпрос за оня необикновен замък, който е част от международното културно завещание. „ Дядо Нико е бил толкоз спестовен човечец, че два пъти е варял фасула си. Единия път се хранил единствено с водата, а по-късно е ял фасула. Спестявал пари и тук си купил 17 декара земя. ” Много хора от град Елена се преместили да живеят тъкмо в този завършек на Пловдив. Причината е същата като тази, която кара хора от Монтанско да идват в Южна България. „ Онова е бил доста безпаричен край. В фамилията разказваха, че в едно село имало 30 фурни! Това значи, че са били единствено 30 къщи ”, изяснява някогашният преподавател.
Прабаба му носила неповторимото българско име Скарлата (Скарлет), родила 12 деца и умряла на 106 години. Кралският градинар бил най-малкият наследник. Все едно слушаш историята на българската Скарлет О`Хара.
Мястото в този момент се назовава Софийска жп линия или улица „ Модър ”, а преди време се е казвало Сарай кър. Майка му била родена в град Елена, другите деца на кралския градинар са родени в Пловдив. Милчо и Йони Левиеви по майчина линия са негови родственици. Тяхната майка и неговият татко са брат и сестра.
„ Тук имаше две крави, кон и помпа. Преди 80-90 години мястото е било гол кър. Градът е бил доста надалеч. На кого му е хрумвало, че един ден в близост ще има блокове и къщи ”, споделя Любо. Дядо му си направил хубава къща от тухли. През 1928 година първият му дом паднал от земетресението. „ Бившият градинар на румънския крал бил толкоз деятелен, че по-късно си направил самичък тухларна, чиито остатъци още стоят в далечния завършек на Софийска жп линия. Част от тухлите били за него, а другите ги продавал. Така доста се замогнал ”, изяснява Любо.
Кралският градинар имал бричка, с която ходел за покупки в града. „ С нея аз и моята сестра всеки 28 август пътувахме до Бачковския манастир. Писал съм ги тези мемоари във Facebook. Там имам доста читатели, изяснява Любомир Петров. В Бачково трябвало да се пренощува, а на другия ден, на гладно, да се участва на цялата църковна литургия. Чак по-късно дядото наемал маса и започвал да гощава фамилията си.
Когато се заселили тук, дядото от Елена гледал на малко място овес за кокошките и коня - всичко друго било зарзават, който продавал в града. Мястото вади вода от 10 метра дълбочина. Почвата е песъчлива и не е чернозем, но поради многото вода е плодородна. „ За култури, които не понасят студена вода, дядо направил специфичен басейн. „ Вечерта го пълнил и се топлел до другия ден ”, споделя учителят.
Любомир Петров е някогашен учител по биология в Английската гимназия. Преди това е бил преподавател в Мароко. Наскоро стана на 78 години. Обича да написа във Facebook, тъй като го четат, както и да чете вестници. Живее на 5 декара от 17-те, които е имал дядо му. Бори се за останалите 11, лапнати през социализма от националната милиция.
Вижте най-големия монумент на нелепостта! Така някогашният преподавател Любомир Петров назовава започнатата преди 30 години, през 1988-а, болница на националната милиция, която си стои незавършена и до момента в региона на улица „ Модър ”. От лечебното заведение стърчат една циментова стена и два бетонни етажа. „ Сякаш тези хора тогава са знаели какво ще стане ”, споделя Любо. За безсмислието на милиционерското начинание приказва фактът, че на 100 метра от него е Транспортна болница, а на 200 метра на север - „ Каспела ”. Милиционерската болница тревясва към този момент три цели десетилетия. Теренът е 30 декара. 11 от тях са взети от Любомир и неговите родственици.
„ Започнахме да си желаеме земята незабавно след измененията. Имахме документи, имахме всичко! В съдилищата като чуеха, че парцелът е на милицията-полиция, и като че ли се стъписваха ”, споделя Любо Петров. През годините вместо 11-те декара в края на Пловдив, които в този момент са златни, предложили на него и на роднините му 2-3 декара отплата „ някъде след Цалапица ”. В света на парцелите това звучи като „ оттатък Полярния кръг ”.
Събрали още 40-50 прецакани с връщането на земята като него. И решили да ги компенсират там. Не е виждал този „ държавен подарък ”, само че допуска, че е келеме - земя, която не става за нищо и по тази причина не е мечтана от никого. „ Това не е кон за кокошка, а кон за муха! Отказахме го и по този начин стигнахме до Страсбург. Делото към този момент се гледа 4-5 години, но това са естествени периоди за този съд ”, декларира някогашният преподавател.
Дядо му Нико Петров е бил кралски градинар на двореца Синая на румънския крал Карол. Става въпрос за оня необикновен замък, който е част от международното културно завещание. „ Дядо Нико е бил толкоз спестовен човечец, че два пъти е варял фасула си. Единия път се хранил единствено с водата, а по-късно е ял фасула. Спестявал пари и тук си купил 17 декара земя. ” Много хора от град Елена се преместили да живеят тъкмо в този завършек на Пловдив. Причината е същата като тази, която кара хора от Монтанско да идват в Южна България. „ Онова е бил доста безпаричен край. В фамилията разказваха, че в едно село имало 30 фурни! Това значи, че са били единствено 30 къщи ”, изяснява някогашният преподавател.
Прабаба му носила неповторимото българско име Скарлата (Скарлет), родила 12 деца и умряла на 106 години. Кралският градинар бил най-малкият наследник. Все едно слушаш историята на българската Скарлет О`Хара.
Мястото в този момент се назовава Софийска жп линия или улица „ Модър ”, а преди време се е казвало Сарай кър. Майка му била родена в град Елена, другите деца на кралския градинар са родени в Пловдив. Милчо и Йони Левиеви по майчина линия са негови родственици. Тяхната майка и неговият татко са брат и сестра.
„ Тук имаше две крави, кон и помпа. Преди 80-90 години мястото е било гол кър. Градът е бил доста надалеч. На кого му е хрумвало, че един ден в близост ще има блокове и къщи ”, споделя Любо. Дядо му си направил хубава къща от тухли. През 1928 година първият му дом паднал от земетресението. „ Бившият градинар на румънския крал бил толкоз деятелен, че по-късно си направил самичък тухларна, чиито остатъци още стоят в далечния завършек на Софийска жп линия. Част от тухлите били за него, а другите ги продавал. Така доста се замогнал ”, изяснява Любо.
Кралският градинар имал бричка, с която ходел за покупки в града. „ С нея аз и моята сестра всеки 28 август пътувахме до Бачковския манастир. Писал съм ги тези мемоари във Facebook. Там имам доста читатели, изяснява Любомир Петров. В Бачково трябвало да се пренощува, а на другия ден, на гладно, да се участва на цялата църковна литургия. Чак по-късно дядото наемал маса и започвал да гощава фамилията си.
Когато се заселили тук, дядото от Елена гледал на малко място овес за кокошките и коня - всичко друго било зарзават, който продавал в града. Мястото вади вода от 10 метра дълбочина. Почвата е песъчлива и не е чернозем, но поради многото вода е плодородна. „ За култури, които не понасят студена вода, дядо направил специфичен басейн. „ Вечерта го пълнил и се топлел до другия ден ”, споделя учителят.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ