Превратът, който слага край на живота на Смирненски
Дядото на поета взел участие в църковно-националните битки на българите Отбелязваме 100 години от кончината на Смирненски
Истинското име на Смирненски е Христо Димитров Измирлиев.Роден е на на 17 септември 1898 година в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя в фамилията на Димитър (Мицо) Христов Измирлиев и Елисавета Попанастасова, щерка на Анастас Кръстев.От известната ни биография на поета знаем, че негови родственици интензивно вземат участие в църковния въпрос по основаването на Българската екзархия, както и в революционните битки за освобождението на Македония. Бащата на поета е деятел на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Дядо му по майчина линия Анастас Кръстев пък е изтъкнат български свещеник, участник в църковно-националните битки на българите, български екзархийски наместник в Кукуш.
До 1910 Смирненски учи в София, след което се връща в родния си град и приключва Кукушката прогимназия през 1911 година. По време на Междусъюзническата война от 1913 година градът е опожарен и фамилията му се преселва в София. През същата тази година постъпва в строителния отдел на Държавното приблизително техническо учебно заведение, в същото време работи като продавач на вестници, а по-късно - в бригада по премерване на пътища и жп линии край Никопол. По образеца на по-големия си брат Тома Измирлиев Смирненски стартира да сътрудничи на хумористичния вестник " КТво да е ".От идната година той разгласява хумористични стихове и фейлетони в " Българан ", " Родна лира ", " Художествена седмица ", " Смях и сълзи ", " Барабан ", " Сила ". Необикновено съобразителен и плодороден, Ведбал, макар младостта си, става един от най-търсените и известни за това време хумористи.
-->
Като възпитаник в София мощно въздействие върху него оказва и вуйчо му Владимир Попанастасов, стихотворец, и неговата среда.Христо Измирлиев потегля на учебно заведение рано, ненавършил 6 години. Още в трето-четвърто поделение учителката му Райна Измирлиева открива неговите поетични пристрастености. " Чино, - споделя тя на майка му - Христо ще наподобява на вуйчо си, ще написа стихове ".
През 1917 дружно с другари основава седмичното хумористично списание " Смях и сълзи ". Същата година напуща Техническото учебно заведение и постъпва във Военното учебно заведение в София. По време на Владайското войнишко въстание (септември 1918) Смирненски е измежду юнкерите, изпратени против въстаналите бойци. В тази точно година той за първи път употребява и псевдонима си Смирненски, оставайки с него вечно в класиката на българската литература.
През април 1918 година излиза първата му колекция - " Разнокалибрени въздишки в стихове и прозаичност ". Тя е с комичен темперамент и излиза под перото на Ведбал, само че по-късно е разкритикувана от личния си създател. През годините 1918-1922 той е член на публицистичната гилдия на сп. " Българан ", сътрудничи на хумористичните списания " Сатър " и " Червен смях ", на в. " Народна войска " и сп. " Младеж ", както и на " Работнически вестник ". През ноември 1922 стартира да издава (съвместно с брат си Тома Измирлиев) хумористичното сп. " Маскарад ", което стопира да излиза през 1923.
Силно влияние върху идейното развиване на младия стихотворец оказва Войнишкото въстание през 1918 година Разбунтувалите се против Фердинанд и държавното управление бойци са отблъснати от юнкерите от Военното учебно заведение. Смирненски става очевидец на най-кръвопролитния конфликт - край Захарна фабрика.
Ужасeн той напуща Военното учебно заведение през ноември и за това татко му е заставен да заплати огромно обезщетение.
Периодът в годините - 1919 и 1920 година е плевел не само в живота на София, само че и в живота на поета, като времето на обществени конфликти мощно се отразява върху него и творчеството му. През ноември 1919 година Смирненски се включва в седмичното хумористично художествено-литературно списание " Червен смях ", издавано от Комунистическат партия. Участието му в изданието има решаващо значение - хуморът му става все по-социално ориентиран. Той взе участие в демонстрации и манифестации, на които се слагат претенции за прошка на наказаните бойци, възстановяване на материалното състояние на трудещите се и други Постепенно обществената принадлежност на Смирненски става решителен фактор в идеологическите му възгледи и той се пропива със съзнанието, че е войник на пролетариата.
През пролетта на 1920 година става член на Комунистическия юношески съюз, а през 1921 година - на Комунистическата партия.
Последната издадена приживе стихосбирка на поета е " Да бъде ден! " и е препечатана неведнъж. През последните месеци от живота си той стига до дълбоки метафизичен прозрения, които разказва в " На посетители у дявола " и " Приказка за стълбата ". Чрез тях Смирненски показва своето мъчително подозрение и песимизъм по повод осъществимостта на всяка обществена химера.Той е модернист на своето време. Мотивите за страданието и спасението най-ярко изпъкват в творбите му " Зимни вечери ", " Децата на града ", " Да бъде ден ".
През пролетта на 1921 година Смирненски се разболява от паратиф и през лятото отпътува в рилското село Радуил, с цел да се лекува. Завърнал се в София, той продължава да написа и разгласява лирически, хумористично-сатирични стихове и фейлетони. През лятото на същата година се среща с бъдещата си избраница Женя Дюстабанова, с която са дружно до гибелта на поета. Останали са голям брой писма сред тях двамата, Христо и посвещава и доста свои стихове.
В началото на април 1923 година поетът ненадейно получава кръвоизлив. Лекарските рекомендации за чист въздух, мощна храна и цялостно успокоение обаче са непостижими за бедния Христо. Родителите му наемат слънчева стая в Горна баня и там положението му се стабилизира. Смирненски не престава да твори и да посреща голям брой гости. В края на май е отпечатана и последната му творба - сатирата " Приказка за стълбата ", в която поетът разобличава политическите ренегати, въздигнали се от обществените низини и станали " принцове ".
Нов кръвоизлив на 5 юни прави положението му сериозно. Той неотложно би трябвало да постъпи в санаториум, само че свободно легло не се намира. Лекарският съвет слага безнадеждна диагноза - милиарна туберкулоза.
Превратът от 9 юни 1923 година оставя Смирненски без храна и медикаменти за два дни. Той е изместен незабавно в непосредствен частен санаториум, само че прекомерно късно. Рано сутринта на 18 юни 1923 година той си отива от този свят, малко преди да навърши 25-годишна възраст.
Истинското име на Смирненски е Христо Димитров Измирлиев.Роден е на на 17 септември 1898 година в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя в фамилията на Димитър (Мицо) Христов Измирлиев и Елисавета Попанастасова, щерка на Анастас Кръстев.От известната ни биография на поета знаем, че негови родственици интензивно вземат участие в църковния въпрос по основаването на Българската екзархия, както и в революционните битки за освобождението на Македония. Бащата на поета е деятел на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Дядо му по майчина линия Анастас Кръстев пък е изтъкнат български свещеник, участник в църковно-националните битки на българите, български екзархийски наместник в Кукуш. До 1910 Смирненски учи в София, след което се връща в родния си град и приключва Кукушката прогимназия през 1911 година. По време на Междусъюзническата война от 1913 година градът е опожарен и фамилията му се преселва в София. През същата тази година постъпва в строителния отдел на Държавното приблизително техническо учебно заведение, в същото време работи като продавач на вестници, а по-късно - в бригада по премерване на пътища и жп линии край Никопол. По образеца на по-големия си брат Тома Измирлиев Смирненски стартира да сътрудничи на хумористичния вестник " КТво да е ".От идната година той разгласява хумористични стихове и фейлетони в " Българан ", " Родна лира ", " Художествена седмица ", " Смях и сълзи ", " Барабан ", " Сила ". Необикновено съобразителен и плодороден, Ведбал, макар младостта си, става един от най-търсените и известни за това време хумористи.
-->
Като възпитаник в София мощно въздействие върху него оказва и вуйчо му Владимир Попанастасов, стихотворец, и неговата среда.Христо Измирлиев потегля на учебно заведение рано, ненавършил 6 години. Още в трето-четвърто поделение учителката му Райна Измирлиева открива неговите поетични пристрастености. " Чино, - споделя тя на майка му - Христо ще наподобява на вуйчо си, ще написа стихове ".
През 1917 дружно с другари основава седмичното хумористично списание " Смях и сълзи ". Същата година напуща Техническото учебно заведение и постъпва във Военното учебно заведение в София. По време на Владайското войнишко въстание (септември 1918) Смирненски е измежду юнкерите, изпратени против въстаналите бойци. В тази точно година той за първи път употребява и псевдонима си Смирненски, оставайки с него вечно в класиката на българската литература.
През април 1918 година излиза първата му колекция - " Разнокалибрени въздишки в стихове и прозаичност ". Тя е с комичен темперамент и излиза под перото на Ведбал, само че по-късно е разкритикувана от личния си създател. През годините 1918-1922 той е член на публицистичната гилдия на сп. " Българан ", сътрудничи на хумористичните списания " Сатър " и " Червен смях ", на в. " Народна войска " и сп. " Младеж ", както и на " Работнически вестник ". През ноември 1922 стартира да издава (съвместно с брат си Тома Измирлиев) хумористичното сп. " Маскарад ", което стопира да излиза през 1923.
Силно влияние върху идейното развиване на младия стихотворец оказва Войнишкото въстание през 1918 година Разбунтувалите се против Фердинанд и държавното управление бойци са отблъснати от юнкерите от Военното учебно заведение. Смирненски става очевидец на най-кръвопролитния конфликт - край Захарна фабрика.
Ужасeн той напуща Военното учебно заведение през ноември и за това татко му е заставен да заплати огромно обезщетение.
Периодът в годините - 1919 и 1920 година е плевел не само в живота на София, само че и в живота на поета, като времето на обществени конфликти мощно се отразява върху него и творчеството му. През ноември 1919 година Смирненски се включва в седмичното хумористично художествено-литературно списание " Червен смях ", издавано от Комунистическат партия. Участието му в изданието има решаващо значение - хуморът му става все по-социално ориентиран. Той взе участие в демонстрации и манифестации, на които се слагат претенции за прошка на наказаните бойци, възстановяване на материалното състояние на трудещите се и други Постепенно обществената принадлежност на Смирненски става решителен фактор в идеологическите му възгледи и той се пропива със съзнанието, че е войник на пролетариата. През пролетта на 1920 година става член на Комунистическия юношески съюз, а през 1921 година - на Комунистическата партия.
Последната издадена приживе стихосбирка на поета е " Да бъде ден! " и е препечатана неведнъж. През последните месеци от живота си той стига до дълбоки метафизичен прозрения, които разказва в " На посетители у дявола " и " Приказка за стълбата ". Чрез тях Смирненски показва своето мъчително подозрение и песимизъм по повод осъществимостта на всяка обществена химера.Той е модернист на своето време. Мотивите за страданието и спасението най-ярко изпъкват в творбите му " Зимни вечери ", " Децата на града ", " Да бъде ден ".
През пролетта на 1921 година Смирненски се разболява от паратиф и през лятото отпътува в рилското село Радуил, с цел да се лекува. Завърнал се в София, той продължава да написа и разгласява лирически, хумористично-сатирични стихове и фейлетони. През лятото на същата година се среща с бъдещата си избраница Женя Дюстабанова, с която са дружно до гибелта на поета. Останали са голям брой писма сред тях двамата, Христо и посвещава и доста свои стихове.
В началото на април 1923 година поетът ненадейно получава кръвоизлив. Лекарските рекомендации за чист въздух, мощна храна и цялостно успокоение обаче са непостижими за бедния Христо. Родителите му наемат слънчева стая в Горна баня и там положението му се стабилизира. Смирненски не престава да твори и да посреща голям брой гости. В края на май е отпечатана и последната му творба - сатирата " Приказка за стълбата ", в която поетът разобличава политическите ренегати, въздигнали се от обществените низини и станали " принцове ".
Нов кръвоизлив на 5 юни прави положението му сериозно. Той неотложно би трябвало да постъпи в санаториум, само че свободно легло не се намира. Лекарският съвет слага безнадеждна диагноза - милиарна туберкулоза.
Превратът от 9 юни 1923 година оставя Смирненски без храна и медикаменти за два дни. Той е изместен незабавно в непосредствен частен санаториум, само че прекомерно късно. Рано сутринта на 18 юни 1923 година той си отива от този свят, малко преди да навърши 25-годишна възраст.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ