Астрономи забелязаха най-младата двойка астероиди, откривани някога в Слънчевата система
Двойка метеорити, намиращи се в орбита към Слънцето, са се формирали преди по-малко от 300 години, открива ново проучване.
Това ги прави най-младата двойка метеорити, откривани в миналото в Слънчевата система (с фактор от 10). Находката би могла да хвърли повече светлина върху метода, по който тези галактически скали се разпадат, и в същото време повдига някои нови и завладяващи въпроси.
„ Изключително вълнуващо е да открием толкоз млада двойка метеорити, формирани преди към 300 години – безусловно като че ли тази заран (а не даже вчера) във връзка с астрономически времеви мащаби “, споделя Петър Фатка от астрономическия институт на Чешката академия на науките.
Когато Слънчевата система се е формирала от великански облак от газ и прахуляк, всичко, което не е послужило за образуването на планети или на Слънцето, остава да се рее в пространството под формата на парчета – комети, метеорити и така нататък
Смята се, че тези тела се носят в безтегловност още отпреди зората на нашия свят. Всъщност астрономите подозират, че скалистите планети като Земята, Венера, Марс и Меркурий са нарастнали, като са привличали към себе си сходни обекти. Ето за какво метеоритите са изключително забавни галактически тела – те освен че съдържат информация за състава на ранната галактика, само че евентуално и съставляват строителните блокове, от които се е формирал нашия личен свят.
Астрономите се интересуват и от метода, по който метеоритите се трансформират с течение на времето, защото тази информация може да ни помогне да интерпретираме тези, които учим. А това от своя страна ще ни разреши да предсказваме по-прецизно бъдещото държание на метеоритите, което е от значително значение за нежен свят като нашия, чийто екосистеми могат да бъдат унищожени за негативно време при един евентуален конфликт с галактическа канара.
Двата нови метеорита, наречени 2019 PR2 и 2019 QR6, са открити поотделно през 2019 година надлежно посредством телескопа Pan-STARRS1 в Хавай и Catalina Sky Survey в Аризона.
Малко по-късно излиза наяве, че двете скали имат елипсовидна орбита, която наподобява необикновена на фона на останалите метеорити, прелитащи покрай Земята по време на своето странствуване към Слънцето.
Двойните метеорити не са нещо ново, само че механизмите, по които се образуват, не са изучени изключително добре. Ето за какво учените правят спомагателни наблюдения благодарение на няколко разнообразни телескопа. Те снимат двойката и изследват бледите отблясъци на слънчевата светлина, отскачаща от повърхността им.
Тези наблюдения разкриват, че по-големият от двата обекта е с диаметър към 1 км, а другият е на половина по-малък. Освен това и двата метеорита имат сходни повърхностни характерности, което подсказва, че съставът им е почти идентичен.
„ Ясно е, че 2019 PR2 и 2019 QR6 са се образували от един и същи наставнически обект и че тяхната висока орбитална сходност не е инцидентна “, споделя Фатка.
За да проследят произхода на тези обекти, откривателите комбинират наблюдения с правенето на модели. Така схващат, че двойката се е отделила от по-голям обект преди едвам 27 години.
Вероятно по-голямата част от двойките метеорити са резултат от ротационен синтез – т.е. когато един метеорит стартира да се върти толкоз бързо, че в края на краищата стартира да се разпада. Впоследствие останките образуват един по-малък обект.
В случая обаче пораждат някои въпроси. 2019 PR2 и 2019 QR6 имат характерна настройка – с цел да възникне нещо сходно без външна интервенция, биха били нужни доста повече от 270 години. Екипът се пробва да моделира обекта още веднъж и открива, че несъгласие може да се позволи, в случай че родителското тяло е комета, чиято дегазация би избутала двата метеорита на мястото им, на което ги виждаме през днешния ден.
Това обаче също повдига някои въпроси.
„ Днес телата не демонстрират каквито и да било признаци на кометна интензивност – споделя астрономът Николас Московиц от обсерваторията „ Лоуъл “. – Съответно цялостна тайнственост е по какъв начин тези обекти са направили прехода от едно родителско тяло към самостоятелни дейни обекти към неактивната двойка, която виждаме през днешния ден – освен това за по-малко от 300 години. “
2019 PR2 и 2019 QR6 ще се приближат още веднъж до Земята през 2033 година Можем да се надяваме, че бъдещите наблюдения ще намерят отговори на актуалните въпроси.
Изследването е оповестено в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.
Източник: Science Alert
