Не/възможната победа на Русия
Две въпросителни – част втора
" Отмъщението е ядене което се сервира студено “. Започвам с тази известна фраза не тъй като одеве съм получил дълго чакан житейски реванш или пък кроя пъклени проекти против някого. И дори не изключително приятният факт, че сега на открито е минус 4 не ме подтиква към сходно начало. А по-скоро лавината от известия непрекъснато идващи от Русия по какъв начин там популацията в огромните градове безусловно замръзва в домовете си. Централизираните отоплителни системи в доста обитаеми места са на практика пред колапс поради непрекъснатите повреди. Не, не зложелателствам. Но не мога да не помни по какъв начин преди година съветските пропагандни канали нон-стоп заливаха света със скъпо струващи провокационни клипове, които описателно разказваха по какъв начин Европа ще се трансформира в Замръзналото кралство без продукцията на " Газпром ". Не мога да не помни и по какъв начин Путин, непрекъснато и преднамерено обстрелваше украинските електроцентрали, с цел да остави цялото население на мрачно и на студено.
Някои би споделил, че това е карма и че ориста си го връща на тези, които си играят с нея. Но протичащото се в Москва, Омск, Владивосток, Волгоград, Тюмен, Чувашия и къде ли още не за следващ път демонстрира какъв брой подвластна е цяла Русия от " лошотия " Запад във връзка с всевъзможни технологии и ръководство даже в сфери като комунално-битовите услуги. Напомня ни и за чудовищната корупция ширеща се в най-голямата по повърхност страна в света, където могат да рапортуват, че са създали капитален ремонт на основен път или водопреносна мрежа без действително да си мръднали пръста за това, а действително отпуснатите пари са усвоени в нечии джобове, пардон банкови сметки. Сцените на греещи се към горящи огньове в междублокови пространства поданици на огромните съветски градове също по този начин ме подтикват и към размишления от рода на „ Какви поправки и усъвършенствания в разнообразни закъсали откъм витален стандарт места в РФ можеха да бъдат направени единствено със средствата на последната огромна ракетна офанзива на Путин против Украйна, тази от 29 декември? “ По най-груби калкулации, тя е коствала на съветския бюджет най-малко 1.3 милиарда $. Но нямам желание да се впускам в подробни сметки. Петък е, 12 януари, 687-ят ден на тридневната Специална Военна Операция . До през вчерашния ден, загубите на съветските агресори от началото на войната се пресмятат на 368 460 души (по данни на украинския Генерален Щаб) и 41 251 единици друга техника (включително 23 кораба и една подводница). В редиците на така наречен „ втора войска на света “ водят война сърби, непалци, сомалийци, камерунци и елементарни пандизчии, съветският боен министър се моли на корейци и иранци да му изпращат снаряди, ракети и дронове, милиони бъдещи гласоподаватели на Путин мръзнат в домовете си и отвън тях, а аз приближавам към същинската част на разбора си. Тази седмица тематиката е:
Възможно ли е Путин да обърне хода на войната в своя изгода?
Замислям тази дискусия от много време, само че на бойното поле и отвън него все се случваше нещо, което ми отклоняваше вниманието. Пристъпвам към нея, най-много тъй като се усещам мощно предизвикан и от лавината разнопосочни „ експертизи “, с които медиите по света и у нас ни заливат от много време насам. Пъстрата групичка „ анализатори “, която ги създава по предписание си служи с извънредно сладкодумство, чудесно жонглира с думите и изразите, и за непосветените всичко изречено и написано от тях звучи извънредно безапелационно. Аз персонално бих обобщил тезите им в четири точки, които ще прочете по-долу. Ще се спра по-подробно единствено първите две, тъй като другите към този момент съм коментирал неведнъж и нямам какво друго да допълня. И по този начин:
1. Русия печели/ще завоюва войната
2. Русия ще усили още повече армията си и след Украйна ще нахлуе и в Европа
3. Западът престава да оказва помощ на Украйна и тя в последна сметка ще загуби
4. Украйна ще бъде принудена да се съгласи на мир
1. Русия печели/ще завоюва войната
Като изключим интернет, където по предписание всеки може да написа каквото си желае и да прочете какво ли не, тази простичка теза се популяризира у нас посредством телевизионните екрани най-много от достолепни господа с представителни визитки – някогашни министри, депутати, политически коментатори, политолози, дето схващат от всичко - от това по какъв начин се вади ряпа до това за какво се случва това нещо в Газа, както и някои много известни дърдорковци, които по принцип са всеобхватно способени по всевъзможни тематики без изключение. Важно е, също по този начин, фразата " Русия ще завоюва войната " да се изрича с огромна доза убеденост съпроводена с индиферентно, леко насмешливо лъчение. След което красивият водещ/водеща едвам видимо кимва с глава и минава към идващия въпрос. След всяко такова " знаково " изявление на мен ми звъни я някой прочут, я другар, и стартира да ги реди едни от сорта: " Ти чу ли какво сподели еди кой си? Излиза че Русия ще завоюва. Ще става ужасно " и така нататък
Малцина от вас евентуално осъзнават, че в множеството такива случаи се касае за така наречен игра на престижи, т.е. не е значимо какво се споделя, а кой го споделя. Щом е някогашен министър, народен представител, политолог, и прочие то той знае повече от нас, доста е чел, учил, видял е и две и двеста. С други думи, той е мозъкът, висшият престиж, негово е окончателното мнение и всичко което споделя не предстои на подозрение. Проблемът, обаче, е че в множеството случаи въпросните „ престижи “ просто жонглират с известността си и медийния си опит, а действително компетентността им по тематиката „ Войната в Украйна “ е близка до нулата и постоянно те са много щастливи от прекосяването към „ идващия въпрос “. 99% от тях не вършат разлика сред тактика и тактичност, да не приказваме че наблюдават събитията на фронта с няколко бързи прелиствания на екрана на телефона си до момента в който си пият кафето. Горчивата истина би лъснала незабавно в случай че водещият реши да се задълбочи и да попита госта си по какъв начин тъкмо си показва съответната поредност на събитията, които ще доведат до дефинитивна победа на Путин в Украйна, само че аз до ден сегашен не съм чул подобен въпрос да е бил заложен в българско телевизионно студио.
Истината е че Русия от дълго време не печели войната и не се виждат никакви признаци това по какъв начин може да се трансформира в действителност. В последната година и половина войските на Путин пробваха какво ли не на бойното поле, смениха неведнъж тактиката си, усилиха трикратно армията си, настрана че Москва тероризира всичко несъгласно вътре в РФ, както и мирното население в свободните елементи на Украйна, и все пак резултат няма. Напротив, елементарните руснаци мръзнат, редят се на опашки за яйца, и страдат от битово-комунални и транспортни несгоди, а на фронта „ доброволците “ гинат по стотици дневно.
2.Русия ще усили още повече армията си и след Украйна ще нахлуе и в Европа
Тези от „ специалистите “, които въпреки всичко решат да се задълбочат в прогнозите си по предписание стартират да рисуват извънредно трагични и апокалиптични картини за това, какво следва да се случи в Украйна и дори по-късно. Например, че Путин ще нахлуе в Европа още през тази година. На доктрина всичко е допустимо и трезвомислещите хора, най-много държавни и военни управления не би трябвало да изключват даже и минимум евентуалният отрицателен сюжети. Нарича се далновидност и умните и рационалните постоянно се готвят и за него.
Толкова ли е мъчно една такава много нереалистична прогноза да се трансформира в кошмарна действителност? Да, освен че е доста мъчно, само че е и на практика невероятно. Да вземем, да вземем за пример, увеличението на съветската войска. В момента силите на Москва в Украйна По публични данни оповестени от самия Путин, наброяват някъде към 650 хиляди души. За страна с мобилизационен запас от съвсем 25 милиона души каквато е Русия не би трябвало да е необикновен проблем да призове под знамената още толкоз, да удвои силите си на фронта и да стартира да гази наред. Първо Киев, след това Балтийските страни, след това Полша и така нататък Работата е там, обаче, че удвояването на една войска не включва единствено навличането на униформи на още 650 хиляди души и въоръжаването им с автомати „ Калашников “. Това значи удвояване на всичко. На танкове, на камиони, на оръдия и реактивни установки. Също по този начин на радиостанции, бронежилетки, превързочни пакети. Още толкоз гориво, амуниции, храна и дори тоалетна хартия. Два пъти повече летища, казарми, полигони, хранилища и ремонтни бази. И най-много два пъти повече младши командири – офицери и опитни сержанти. Ако приемем, най-условно, че съотношението е едно към 10, т.е. на всеки десетина бойци се пада по един младши пълководец, то това значи че доста незабавно би трябвало да бъдат открити към 65 хиляди души за най-ниските управителни позиции. Но от кое място ще дойдат те? Хората не ги вършат в фабрики, а за построяването на най-малко обикновени командирски привички с изключение на съответните персонални качества са нужни и доста месеци образование плюс съответната процедура.
Нека въпреки всичко да приемем, че всичко казано дотук се случи, Путин успее да прегази Украйна и да доближи подстъпите на Централна Европа. Първото нещо, което ще получи е един безпределно дълъг фронт с НАТО разпрострян се от Ледовития Океан на север до Черно Море на юг. При това против себе си ще има един много по-добре въоръжен и най-много единен съперник, който нито ще е претърпял преди този момент някакви военни загуби, нито пък ще седи пасивно в случай че някоя от страните-членки бъде нападната. Ако стартира експанзия против Балтиийските страни, по фантазийните тези на всевъзможни " експерти ", нито Финландия, нито Полша, нито която и да е друга държава-членка на Северно атлантическия алианс ще гледа в профил. Спирам, обаче, дотук по въпроса „ какво би станало в случай че “, тъй като ми се коства, че колкото повече задълбочавам в него толкоз по-абсурдно звучи.
Нека още веднъж да стъпим крепко на земята и да сложим въпроса " Може ли Путин да реализира поврат във войната в Украйна “ в реалистични рамки. Отговорът ми е – теоретично " Да ". Но за задачата би трябвало да бъде изпълнено едно наложително изискване. А то е Русия да се снабди с безусловно предимство във въздуха. Иначе казано, сегашният ѝ авиационен парк от няколкостотин машини, ситуирани наоколо до бойното поле да стане няколко хиляди. Руските водачи непрекъснато да „ висят “ над украинските позиции и без боязън да летят надълбоко над украинска територия, където да нападат непрестанно всевъзможни значими цели и обекти. Чрез непрекъснати удари да бъдат унищожавани украинските Противовъздушна отбрана комплекси и да бъде смазана добре проведената защита на ЗСУ (украинските въоръжени сили) на земята. В нея неизбежно ще се появят „ пукнатини “ през които най-сетне ще се промъкнат огромни маси съветска бронирана техника, които на висока скорост ще се устремят към главните украински градове...
Май още веднъж прекалих... Казах ви, че ще ви показва реален сюжети, при който Русия ще може да победи, а той взе че май отново замязя на научно-фантастичен и дори фантасмагоричен. Защото казаното нагоре може да се отнася до хипотетична икономическа суперсила, само че никога за затъващата все по-надолу в тресавището Руска федерация.
Нека да забележим какво демонстрират числата. Към началото на 2023 година съветските Върховен касационен съд (Военнокосмически сили) са разполагали с общо 1185 бойни самолета (772 изтребителя, 181 щурмови и 232 бомбардировача), като на практика съвсем всички от тях са задействани против Украйна. А ако още не сте схванали – оптималните старания на цялата съветска въздушна мощност сега се оказват безусловно незадоволителни дори за завладяването на някаква си Авдеевка. Загубите на руснаците са почти няколко десетки машини на година, почти толкоз създават (с триста зора) и заводите им за дванайсет месеца, т.е. отгоре-отгоре съумяват да поддържат някакъв баланс.
За съпоставяне, към началото на 2023 година американските Военновъздушни сили разполагат с 2528 бойни самолета (2254 изтребителя, 216 щурмови и 58 бомбардировача). На пръв взор разликата с руснаците не е фрапантна. Също по този начин няма да злоупотребявам с това, кой има по-добри водачи и механически по-съвършени самолети. Има, обаче, едно огромно „ само че “ – от десетилетия Съединени американски щати са част от НАТО и когато сумираме самолетите на всички страни членки ще получим в действителност плашещи числа – 11462 бойни машини от всички видове. А в случай че прибавим към това и 7986 хеликоптера, с които обединените сили на алианса също разполагат, ще разберем каква е действителната въздушна мощност на северноатлатическия военнен съюз. Това изяснява и метода на деяние на съдружните сили в огромни военни интервенции като войната в Персийския залив при започване на 1991 година Тогава към 2800 самолета на шестте страни противопоставили се на имперските упоритости на Садам Хюсеин за 37 дни овършават над 100 хиляди бойни полета и по този начин смазват всякаква иракска опозиция на земята.
Ако се чудите по какъв начин наподобяват горепосочените числа в огледалото на войната в Украйна ще се опитам да задоволя вашето любознание. По не напълно дефинитивни, само че въпреки всичко много достоверни данни, при започване на нашествието съветските водачи са правили сред 150 и 300 полета дневно. Именно оттогава и датират и най-големите им загуби. С напредването на спора, обаче, това число пада фрапантно и към август 2023 година то е към този момент единствено към 100 полета дневно. Но и това към този момент е в предишното. Дали поради последните непредвидени загуби, или поради страха от в допълнение изхабяване на самолетите, или пък нещо друго, само че през януари тази година приблизително дневно съветските Върховен касационен съд извършват не повече от 50 бойни полета. Сами разбирате, че с такава „ активност “ и при съществуване на добре окопал се съперник, завладяването дори на Степове, Синкивка или Кринки ще наподобява като невероятна епохална победа.
И по този начин, ще ви го кажа напряко – Путин може да тръби на висок глас, че Одеса, Харков и Николаев са съветски градове, които би трябвало да бъдат “освободени “, а „ Киевският режим “ свален. Но аз съм уверен че надълбоко в себе си той знае, че без мощна авиация армията му няма да мръдне от мъртвата точка, в която се намира сега. А това със самолетите не е като с иранските дронове и севернокорейските ракети. Не става с увещаване на всякакви диктатори – би трябвало си произвеждане, и то съществено. Един Су-30 или Миг-31 се създава за към две години, коства сред 30 и 45 милиона $ според от модификацията. Су-34 и Су-35, пък, се създават за към три години броя, а цените им са напряко убийствени – от 80 до 100 милиона $. И това не е всичко – за сглобяването на един аероплан се доставят компонети и елементи от най-малко 6 до 12 съществени снабдители, чието довоенно географско разположение е много любопитно от позиция на днешните политически действителности: Индия, Франция, Южна Корея, Испания, Израел, Италия, Швеция, Украйна, Финландия, Германия, т.е. все " ембаргови " страни.
Още по-сложна е ситуцията с подготовката на фрагментите. Според мой приближен източник са нужни от 5-7 години за превръщането на новобранец одеве постъпил в съветско военно авиационно учебно заведение в що годе непокътнат военен водач, като подготовката му се състои от четири съществени модула, чиято обща стойност варира сред 700 хиляди и един милион $. С други думи, най-скъпото самостоятелно образование в Русия, а и евентуално освен там. На вас оставям преценката какво би коствало на Путин да се снабди с в действителност съвременни военновъздушни сили неотстъпващи по мощност и успеваемост на тези на НАТО и дали това изобщо е осъществимо.
И когато видите на телевизионния екран следващия чичко или батко в бляскав костюм, който безапелационно изяснява по какъв начин „ Русия печели войната “ нека си припомните и още един нищожен факт. През лятото на далечната към този момент 2022 година, когато войските на Путин обезверено шурмуваха съвсем несъществуващият към този момент и от дълго време позабравен Северодонецк, съветската артилерия изстрелваше до 60 хиляди снаряда дневно. При това тогава цялата съветска войска в Украйна наброяваше може би към 200 хиляди. В наши дни съветската войска на фронта евентуално надвишава 650 хиляди, само че артилерията й не може да си разреши да изстрелва повече от 10 хиляди снаряда дневно, и то не дребна част от тях са пътували чак от Иран, Беларус и Северна Корея.
Когато не ти доближава мощност във въздуха и на земята опираш до най-древния от всички запаси – човешкият материал. Цената на един съветски типичен артилерийски 152-мм снаряд варира сред 600 и 1000 $. Заплатите на редовите бойци стартират някъде от две хиляди и нещо $, т.е. човешкият живот е де факто приравнен на няколко оръдейни изстрела. И точно това значително изяснява феномена „ мясные штурмы “ (касапски атаки) – в случай че не се нападна, войната не може да продължи, а в случай че няма с какво друго – напред вървят единствено танковете и хората, пък каквото стане. Отчаяни хора, подготвени на всичко за малко пари постоянно ще се намерят, било то в Бурятия, било то в Москва, в някой затвор или трудова колония, или дори в Непал и Сомалия.
За Путин от тук насетне всичко ще е единствено избори. Подобно на бегач с трудности той към този момент се прицелил в първото – домашните президентски избори на 15-17 март тази година. След това ще гледа да додрапа до изборите за Европарламент на 6-9 юни, надявайки се на по-благосклонна към него политическа настройка. Но взорът му от самото начало ще е вторачен във финалната права – президентските избори в Съединени американски щати на 5 ноември, на които би трябвало да победи подобаващ за него претендент, който да стори нещо коренно във връзка с Украйна. Защото други изгледи за триумф май не се обрисуват. А с цел да избута до тогава клетниците край Авдеевка ще би трябвало още веднъж и още веднъж да потеглят в следващата „ каспаска офанзива “.
" Отмъщението е ядене което се сервира студено “. Започвам с тази известна фраза не тъй като одеве съм получил дълго чакан житейски реванш или пък кроя пъклени проекти против някого. И дори не изключително приятният факт, че сега на открито е минус 4 не ме подтиква към сходно начало. А по-скоро лавината от известия непрекъснато идващи от Русия по какъв начин там популацията в огромните градове безусловно замръзва в домовете си. Централизираните отоплителни системи в доста обитаеми места са на практика пред колапс поради непрекъснатите повреди. Не, не зложелателствам. Но не мога да не помни по какъв начин преди година съветските пропагандни канали нон-стоп заливаха света със скъпо струващи провокационни клипове, които описателно разказваха по какъв начин Европа ще се трансформира в Замръзналото кралство без продукцията на " Газпром ". Не мога да не помни и по какъв начин Путин, непрекъснато и преднамерено обстрелваше украинските електроцентрали, с цел да остави цялото население на мрачно и на студено.
Някои би споделил, че това е карма и че ориста си го връща на тези, които си играят с нея. Но протичащото се в Москва, Омск, Владивосток, Волгоград, Тюмен, Чувашия и къде ли още не за следващ път демонстрира какъв брой подвластна е цяла Русия от " лошотия " Запад във връзка с всевъзможни технологии и ръководство даже в сфери като комунално-битовите услуги. Напомня ни и за чудовищната корупция ширеща се в най-голямата по повърхност страна в света, където могат да рапортуват, че са създали капитален ремонт на основен път или водопреносна мрежа без действително да си мръднали пръста за това, а действително отпуснатите пари са усвоени в нечии джобове, пардон банкови сметки. Сцените на греещи се към горящи огньове в междублокови пространства поданици на огромните съветски градове също по този начин ме подтикват и към размишления от рода на „ Какви поправки и усъвършенствания в разнообразни закъсали откъм витален стандарт места в РФ можеха да бъдат направени единствено със средствата на последната огромна ракетна офанзива на Путин против Украйна, тази от 29 декември? “ По най-груби калкулации, тя е коствала на съветския бюджет най-малко 1.3 милиарда $. Но нямам желание да се впускам в подробни сметки. Петък е, 12 януари, 687-ят ден на тридневната Специална Военна Операция . До през вчерашния ден, загубите на съветските агресори от началото на войната се пресмятат на 368 460 души (по данни на украинския Генерален Щаб) и 41 251 единици друга техника (включително 23 кораба и една подводница). В редиците на така наречен „ втора войска на света “ водят война сърби, непалци, сомалийци, камерунци и елементарни пандизчии, съветският боен министър се моли на корейци и иранци да му изпращат снаряди, ракети и дронове, милиони бъдещи гласоподаватели на Путин мръзнат в домовете си и отвън тях, а аз приближавам към същинската част на разбора си. Тази седмица тематиката е:
Възможно ли е Путин да обърне хода на войната в своя изгода?
Замислям тази дискусия от много време, само че на бойното поле и отвън него все се случваше нещо, което ми отклоняваше вниманието. Пристъпвам към нея, най-много тъй като се усещам мощно предизвикан и от лавината разнопосочни „ експертизи “, с които медиите по света и у нас ни заливат от много време насам. Пъстрата групичка „ анализатори “, която ги създава по предписание си служи с извънредно сладкодумство, чудесно жонглира с думите и изразите, и за непосветените всичко изречено и написано от тях звучи извънредно безапелационно. Аз персонално бих обобщил тезите им в четири точки, които ще прочете по-долу. Ще се спра по-подробно единствено първите две, тъй като другите към този момент съм коментирал неведнъж и нямам какво друго да допълня. И по този начин:
1. Русия печели/ще завоюва войната
2. Русия ще усили още повече армията си и след Украйна ще нахлуе и в Европа
3. Западът престава да оказва помощ на Украйна и тя в последна сметка ще загуби
4. Украйна ще бъде принудена да се съгласи на мир
1. Русия печели/ще завоюва войната
Като изключим интернет, където по предписание всеки може да написа каквото си желае и да прочете какво ли не, тази простичка теза се популяризира у нас посредством телевизионните екрани най-много от достолепни господа с представителни визитки – някогашни министри, депутати, политически коментатори, политолози, дето схващат от всичко - от това по какъв начин се вади ряпа до това за какво се случва това нещо в Газа, както и някои много известни дърдорковци, които по принцип са всеобхватно способени по всевъзможни тематики без изключение. Важно е, също по този начин, фразата " Русия ще завоюва войната " да се изрича с огромна доза убеденост съпроводена с индиферентно, леко насмешливо лъчение. След което красивият водещ/водеща едвам видимо кимва с глава и минава към идващия въпрос. След всяко такова " знаково " изявление на мен ми звъни я някой прочут, я другар, и стартира да ги реди едни от сорта: " Ти чу ли какво сподели еди кой си? Излиза че Русия ще завоюва. Ще става ужасно " и така нататък
Малцина от вас евентуално осъзнават, че в множеството такива случаи се касае за така наречен игра на престижи, т.е. не е значимо какво се споделя, а кой го споделя. Щом е някогашен министър, народен представител, политолог, и прочие то той знае повече от нас, доста е чел, учил, видял е и две и двеста. С други думи, той е мозъкът, висшият престиж, негово е окончателното мнение и всичко което споделя не предстои на подозрение. Проблемът, обаче, е че в множеството случаи въпросните „ престижи “ просто жонглират с известността си и медийния си опит, а действително компетентността им по тематиката „ Войната в Украйна “ е близка до нулата и постоянно те са много щастливи от прекосяването към „ идващия въпрос “. 99% от тях не вършат разлика сред тактика и тактичност, да не приказваме че наблюдават събитията на фронта с няколко бързи прелиствания на екрана на телефона си до момента в който си пият кафето. Горчивата истина би лъснала незабавно в случай че водещият реши да се задълбочи и да попита госта си по какъв начин тъкмо си показва съответната поредност на събитията, които ще доведат до дефинитивна победа на Путин в Украйна, само че аз до ден сегашен не съм чул подобен въпрос да е бил заложен в българско телевизионно студио.
Истината е че Русия от дълго време не печели войната и не се виждат никакви признаци това по какъв начин може да се трансформира в действителност. В последната година и половина войските на Путин пробваха какво ли не на бойното поле, смениха неведнъж тактиката си, усилиха трикратно армията си, настрана че Москва тероризира всичко несъгласно вътре в РФ, както и мирното население в свободните елементи на Украйна, и все пак резултат няма. Напротив, елементарните руснаци мръзнат, редят се на опашки за яйца, и страдат от битово-комунални и транспортни несгоди, а на фронта „ доброволците “ гинат по стотици дневно.
2.Русия ще усили още повече армията си и след Украйна ще нахлуе и в Европа
Тези от „ специалистите “, които въпреки всичко решат да се задълбочат в прогнозите си по предписание стартират да рисуват извънредно трагични и апокалиптични картини за това, какво следва да се случи в Украйна и дори по-късно. Например, че Путин ще нахлуе в Европа още през тази година. На доктрина всичко е допустимо и трезвомислещите хора, най-много държавни и военни управления не би трябвало да изключват даже и минимум евентуалният отрицателен сюжети. Нарича се далновидност и умните и рационалните постоянно се готвят и за него.
Толкова ли е мъчно една такава много нереалистична прогноза да се трансформира в кошмарна действителност? Да, освен че е доста мъчно, само че е и на практика невероятно. Да вземем, да вземем за пример, увеличението на съветската войска. В момента силите на Москва в Украйна По публични данни оповестени от самия Путин, наброяват някъде към 650 хиляди души. За страна с мобилизационен запас от съвсем 25 милиона души каквато е Русия не би трябвало да е необикновен проблем да призове под знамената още толкоз, да удвои силите си на фронта и да стартира да гази наред. Първо Киев, след това Балтийските страни, след това Полша и така нататък Работата е там, обаче, че удвояването на една войска не включва единствено навличането на униформи на още 650 хиляди души и въоръжаването им с автомати „ Калашников “. Това значи удвояване на всичко. На танкове, на камиони, на оръдия и реактивни установки. Също по този начин на радиостанции, бронежилетки, превързочни пакети. Още толкоз гориво, амуниции, храна и дори тоалетна хартия. Два пъти повече летища, казарми, полигони, хранилища и ремонтни бази. И най-много два пъти повече младши командири – офицери и опитни сержанти. Ако приемем, най-условно, че съотношението е едно към 10, т.е. на всеки десетина бойци се пада по един младши пълководец, то това значи че доста незабавно би трябвало да бъдат открити към 65 хиляди души за най-ниските управителни позиции. Но от кое място ще дойдат те? Хората не ги вършат в фабрики, а за построяването на най-малко обикновени командирски привички с изключение на съответните персонални качества са нужни и доста месеци образование плюс съответната процедура.
Нека въпреки всичко да приемем, че всичко казано дотук се случи, Путин успее да прегази Украйна и да доближи подстъпите на Централна Европа. Първото нещо, което ще получи е един безпределно дълъг фронт с НАТО разпрострян се от Ледовития Океан на север до Черно Море на юг. При това против себе си ще има един много по-добре въоръжен и най-много единен съперник, който нито ще е претърпял преди този момент някакви военни загуби, нито пък ще седи пасивно в случай че някоя от страните-членки бъде нападната. Ако стартира експанзия против Балтиийските страни, по фантазийните тези на всевъзможни " експерти ", нито Финландия, нито Полша, нито която и да е друга държава-членка на Северно атлантическия алианс ще гледа в профил. Спирам, обаче, дотук по въпроса „ какво би станало в случай че “, тъй като ми се коства, че колкото повече задълбочавам в него толкоз по-абсурдно звучи.
Нека още веднъж да стъпим крепко на земята и да сложим въпроса " Може ли Путин да реализира поврат във войната в Украйна “ в реалистични рамки. Отговорът ми е – теоретично " Да ". Но за задачата би трябвало да бъде изпълнено едно наложително изискване. А то е Русия да се снабди с безусловно предимство във въздуха. Иначе казано, сегашният ѝ авиационен парк от няколкостотин машини, ситуирани наоколо до бойното поле да стане няколко хиляди. Руските водачи непрекъснато да „ висят “ над украинските позиции и без боязън да летят надълбоко над украинска територия, където да нападат непрестанно всевъзможни значими цели и обекти. Чрез непрекъснати удари да бъдат унищожавани украинските Противовъздушна отбрана комплекси и да бъде смазана добре проведената защита на ЗСУ (украинските въоръжени сили) на земята. В нея неизбежно ще се появят „ пукнатини “ през които най-сетне ще се промъкнат огромни маси съветска бронирана техника, които на висока скорост ще се устремят към главните украински градове...
Май още веднъж прекалих... Казах ви, че ще ви показва реален сюжети, при който Русия ще може да победи, а той взе че май отново замязя на научно-фантастичен и дори фантасмагоричен. Защото казаното нагоре може да се отнася до хипотетична икономическа суперсила, само че никога за затъващата все по-надолу в тресавището Руска федерация.
Нека да забележим какво демонстрират числата. Към началото на 2023 година съветските Върховен касационен съд (Военнокосмически сили) са разполагали с общо 1185 бойни самолета (772 изтребителя, 181 щурмови и 232 бомбардировача), като на практика съвсем всички от тях са задействани против Украйна. А ако още не сте схванали – оптималните старания на цялата съветска въздушна мощност сега се оказват безусловно незадоволителни дори за завладяването на някаква си Авдеевка. Загубите на руснаците са почти няколко десетки машини на година, почти толкоз създават (с триста зора) и заводите им за дванайсет месеца, т.е. отгоре-отгоре съумяват да поддържат някакъв баланс.
За съпоставяне, към началото на 2023 година американските Военновъздушни сили разполагат с 2528 бойни самолета (2254 изтребителя, 216 щурмови и 58 бомбардировача). На пръв взор разликата с руснаците не е фрапантна. Също по този начин няма да злоупотребявам с това, кой има по-добри водачи и механически по-съвършени самолети. Има, обаче, едно огромно „ само че “ – от десетилетия Съединени американски щати са част от НАТО и когато сумираме самолетите на всички страни членки ще получим в действителност плашещи числа – 11462 бойни машини от всички видове. А в случай че прибавим към това и 7986 хеликоптера, с които обединените сили на алианса също разполагат, ще разберем каква е действителната въздушна мощност на северноатлатическия военнен съюз. Това изяснява и метода на деяние на съдружните сили в огромни военни интервенции като войната в Персийския залив при започване на 1991 година Тогава към 2800 самолета на шестте страни противопоставили се на имперските упоритости на Садам Хюсеин за 37 дни овършават над 100 хиляди бойни полета и по този начин смазват всякаква иракска опозиция на земята.
Ако се чудите по какъв начин наподобяват горепосочените числа в огледалото на войната в Украйна ще се опитам да задоволя вашето любознание. По не напълно дефинитивни, само че въпреки всичко много достоверни данни, при започване на нашествието съветските водачи са правили сред 150 и 300 полета дневно. Именно оттогава и датират и най-големите им загуби. С напредването на спора, обаче, това число пада фрапантно и към август 2023 година то е към този момент единствено към 100 полета дневно. Но и това към този момент е в предишното. Дали поради последните непредвидени загуби, или поради страха от в допълнение изхабяване на самолетите, или пък нещо друго, само че през януари тази година приблизително дневно съветските Върховен касационен съд извършват не повече от 50 бойни полета. Сами разбирате, че с такава „ активност “ и при съществуване на добре окопал се съперник, завладяването дори на Степове, Синкивка или Кринки ще наподобява като невероятна епохална победа.
И по този начин, ще ви го кажа напряко – Путин може да тръби на висок глас, че Одеса, Харков и Николаев са съветски градове, които би трябвало да бъдат “освободени “, а „ Киевският режим “ свален. Но аз съм уверен че надълбоко в себе си той знае, че без мощна авиация армията му няма да мръдне от мъртвата точка, в която се намира сега. А това със самолетите не е като с иранските дронове и севернокорейските ракети. Не става с увещаване на всякакви диктатори – би трябвало си произвеждане, и то съществено. Един Су-30 или Миг-31 се създава за към две години, коства сред 30 и 45 милиона $ според от модификацията. Су-34 и Су-35, пък, се създават за към три години броя, а цените им са напряко убийствени – от 80 до 100 милиона $. И това не е всичко – за сглобяването на един аероплан се доставят компонети и елементи от най-малко 6 до 12 съществени снабдители, чието довоенно географско разположение е много любопитно от позиция на днешните политически действителности: Индия, Франция, Южна Корея, Испания, Израел, Италия, Швеция, Украйна, Финландия, Германия, т.е. все " ембаргови " страни.
Още по-сложна е ситуцията с подготовката на фрагментите. Според мой приближен източник са нужни от 5-7 години за превръщането на новобранец одеве постъпил в съветско военно авиационно учебно заведение в що годе непокътнат военен водач, като подготовката му се състои от четири съществени модула, чиято обща стойност варира сред 700 хиляди и един милион $. С други думи, най-скъпото самостоятелно образование в Русия, а и евентуално освен там. На вас оставям преценката какво би коствало на Путин да се снабди с в действителност съвременни военновъздушни сили неотстъпващи по мощност и успеваемост на тези на НАТО и дали това изобщо е осъществимо.
И когато видите на телевизионния екран следващия чичко или батко в бляскав костюм, който безапелационно изяснява по какъв начин „ Русия печели войната “ нека си припомните и още един нищожен факт. През лятото на далечната към този момент 2022 година, когато войските на Путин обезверено шурмуваха съвсем несъществуващият към този момент и от дълго време позабравен Северодонецк, съветската артилерия изстрелваше до 60 хиляди снаряда дневно. При това тогава цялата съветска войска в Украйна наброяваше може би към 200 хиляди. В наши дни съветската войска на фронта евентуално надвишава 650 хиляди, само че артилерията й не може да си разреши да изстрелва повече от 10 хиляди снаряда дневно, и то не дребна част от тях са пътували чак от Иран, Беларус и Северна Корея.
Когато не ти доближава мощност във въздуха и на земята опираш до най-древния от всички запаси – човешкият материал. Цената на един съветски типичен артилерийски 152-мм снаряд варира сред 600 и 1000 $. Заплатите на редовите бойци стартират някъде от две хиляди и нещо $, т.е. човешкият живот е де факто приравнен на няколко оръдейни изстрела. И точно това значително изяснява феномена „ мясные штурмы “ (касапски атаки) – в случай че не се нападна, войната не може да продължи, а в случай че няма с какво друго – напред вървят единствено танковете и хората, пък каквото стане. Отчаяни хора, подготвени на всичко за малко пари постоянно ще се намерят, било то в Бурятия, било то в Москва, в някой затвор или трудова колония, или дори в Непал и Сомалия.
За Путин от тук насетне всичко ще е единствено избори. Подобно на бегач с трудности той към този момент се прицелил в първото – домашните президентски избори на 15-17 март тази година. След това ще гледа да додрапа до изборите за Европарламент на 6-9 юни, надявайки се на по-благосклонна към него политическа настройка. Но взорът му от самото начало ще е вторачен във финалната права – президентските избори в Съединени американски щати на 5 ноември, на които би трябвало да победи подобаващ за него претендент, който да стори нещо коренно във връзка с Украйна. Защото други изгледи за триумф май не се обрисуват. А с цел да избута до тогава клетниците край Авдеевка ще би трябвало още веднъж и още веднъж да потеглят в следващата „ каспаска офанзива “.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ