АФИС: 71% от българите смятат, че статуквото работи за богатите, неравенството се увеличава
Две трети от българите - 63% считат, че имущественото неравноправие у нас се усилва. Само 7% са на противоположното мнение. А всеки четвърти (26%) допуска, че обществените разлики остават на същото равнище.
Това демонстрират данните от изследване на Афис, извършено от 14 до 9 януари измежду 1010 пълнолетни български жители.
Възприятието за растящо неравноправие е назад съразмерно на приходите. То напълно удостоверява „ националната социология “, съгласно която „ ситият на гладния не има вяра “. Сред хората с до 150 лева месечно на човек от семейството, настройката, че неравенството пораства, обгръща надалеч по-голям дял в сравнение с е междинният за страната – 81%. В тази подоходна категория единствено 10% считат, че разликите остават на същото равнище и нито един (0%) не е споделя мнението, че имуществената ножица се затваря, разясняват от АФИС.
Тъкмо противоположното се вижда при хората, които разполагат с 1000 лева или повече месечно. Те виждат надалеч по-слаба динамичност, в сравнение с вижда популацията като цяло. Само 48% в тази категория означават растящо разслоение, 33% не виждат смяна, а 17% (или два и половина повече пъти от типичния дял) считат, че неравенството понижава.
Запитани, „ За кого, съгласно Вас, работи политическата система в България “ – за богатите, за междинната класа или за бедните? “ – единствено 7% преценят, че нашата народна власт показва ползите на всички еднообразно, както постулира Конституцията. Доминира отговорът, че статуквото работи за богатите (71%). Само 2% считат, че работи за бедните. Още по-незначителен брой (2%) позволяват, че откритите порядки обгрижват с преимущество „ междинната класа “. А 11% избират промеждутъчен отговор – че днешната система не работи за никого.
На въпрос „ Според вас, равни ли са пред закона бедните и богатите в България? “, единствено 4% дават отговор „ Да “, 25% – в някои случаи, 69% – „ Не “.
А „ Доколко властта зависи от бизнеса? “, 39% правят оценка зависимостта като „ мощна “, до момента в който на противоположното мнение са единствено 7%. А 38% виждат взаимозависимост, заличаваща разграничението сред двете. Те избират грубо-реалистичния отговор: „ Властта е бизнес, бизнесът е власт “.
Сред хората, които дефинират себе си като консерватори, последователите на ГЕРБ или други десни партии, съвсем двойно по-голям дял от по отношение на междинното считат, че неравенството остава на същото равнище (съответно 44%, 42%,41%). Само че те са малцинство – надлежно 5%, 23% и 2%. В една електорална народна власт, броят им не е задоволителен, с цел да наложат еволюционна или статична формулировка на националната воля.
Нуждата от по-радикални промени към този момент се вижда и от щабовете на политическите сили. В наскорошна тирада, ръководителят на ръководещата партия предизвести актива, че не би трябвало да обявяват маркерите за висок веществен статус („ Отървете се от тези с лъскавите коли! “). Социалистическата съпротива вкара тематиката в своята „ Визия за България “ („ Обществата с голямо неравноправие не действат дейно и в дълготраен проект, техните стопански системи не са нито постоянни, нито устойчиви “). Националистите се пробват да дефинират смяната като битка сред етническите групи, разясняват от АФИС.
Това демонстрират данните от изследване на Афис, извършено от 14 до 9 януари измежду 1010 пълнолетни български жители.
Възприятието за растящо неравноправие е назад съразмерно на приходите. То напълно удостоверява „ националната социология “, съгласно която „ ситият на гладния не има вяра “. Сред хората с до 150 лева месечно на човек от семейството, настройката, че неравенството пораства, обгръща надалеч по-голям дял в сравнение с е междинният за страната – 81%. В тази подоходна категория единствено 10% считат, че разликите остават на същото равнище и нито един (0%) не е споделя мнението, че имуществената ножица се затваря, разясняват от АФИС.
Тъкмо противоположното се вижда при хората, които разполагат с 1000 лева или повече месечно. Те виждат надалеч по-слаба динамичност, в сравнение с вижда популацията като цяло. Само 48% в тази категория означават растящо разслоение, 33% не виждат смяна, а 17% (или два и половина повече пъти от типичния дял) считат, че неравенството понижава.
Запитани, „ За кого, съгласно Вас, работи политическата система в България “ – за богатите, за междинната класа или за бедните? “ – единствено 7% преценят, че нашата народна власт показва ползите на всички еднообразно, както постулира Конституцията. Доминира отговорът, че статуквото работи за богатите (71%). Само 2% считат, че работи за бедните. Още по-незначителен брой (2%) позволяват, че откритите порядки обгрижват с преимущество „ междинната класа “. А 11% избират промеждутъчен отговор – че днешната система не работи за никого.
На въпрос „ Според вас, равни ли са пред закона бедните и богатите в България? “, единствено 4% дават отговор „ Да “, 25% – в някои случаи, 69% – „ Не “.
А „ Доколко властта зависи от бизнеса? “, 39% правят оценка зависимостта като „ мощна “, до момента в който на противоположното мнение са единствено 7%. А 38% виждат взаимозависимост, заличаваща разграничението сред двете. Те избират грубо-реалистичния отговор: „ Властта е бизнес, бизнесът е власт “.
Сред хората, които дефинират себе си като консерватори, последователите на ГЕРБ или други десни партии, съвсем двойно по-голям дял от по отношение на междинното считат, че неравенството остава на същото равнище (съответно 44%, 42%,41%). Само че те са малцинство – надлежно 5%, 23% и 2%. В една електорална народна власт, броят им не е задоволителен, с цел да наложат еволюционна или статична формулировка на националната воля.
Нуждата от по-радикални промени към този момент се вижда и от щабовете на политическите сили. В наскорошна тирада, ръководителят на ръководещата партия предизвести актива, че не би трябвало да обявяват маркерите за висок веществен статус („ Отървете се от тези с лъскавите коли! “). Социалистическата съпротива вкара тематиката в своята „ Визия за България “ („ Обществата с голямо неравноправие не действат дейно и в дълготраен проект, техните стопански системи не са нито постоянни, нито устойчиви “). Националистите се пробват да дефинират смяната като битка сред етническите групи, разясняват от АФИС.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ