Две семейни двойки. Две деца. Две тайни. Две изневери. Двойно

Две фамилни двойки. Две деца. Две секрети. Две изневери. Двойно изпитание. Двойно благополучие?

Норвежкият филм „ Хепи Хепи “ е притежател на огромната премия от фестивала в Сънданс и в доста връзки припомня за един от предходните носители на премията – Little Miss Sunshine. И в двата кино лентата по извънредно занимателен метод се подлагат на тестване фамилните връзки и обичаи, осмиват се предубеждения и намерено се слагат политически неточни въпроси. Тоест с изключение на доста смях, филмът предлага и тематики за размисъл, а сходна композиция не се среща постоянно.

Филмът стартира с идването на Сигве и Елизабет в снежно норвежко село, където бягат от града, с цел да дадат късмет на брака си след изневярата на Елизабет и след осиновяването на малко момченце от Етиопия. Пред къщата им ги чакат идеалните съседи – усмихнати, услужливи и със наследник на същата възраст като безмълвното черно момченце. Още в идващите няколко часа излиза наяве, че нищо не е каквото наподобява. Първите думи на норвежкото момченце към съседчето са: „ Ако живеехме в предишното, ти щеше да си ми плебей “ и съвсем толкоз непредвидени и несъответстващи са и реакциите на родителите му. Кая е постоянно усмихната и общителна, надълбоко нещастна в фамилията си и обезверено копнееща за непознатото благополучие. Мъжът й Ейрик е гей, само че избира да живее с тайната си и да унижава жена си, обръщайки към нея цялата си неприязън. Сигве и Елизабет наподобяват като идеалната двойка и са принудени да играят тази роля, което единствено в допълнение усложнява проблемите им. Постепенно Кая стана по едно и също време и брачна половинка и държанка, придобивайки самочувствие и мощ, Ейрик направи първите си опити да разкрие същинската си същина, без да загуби нищо от досегашния си живот, Сигве се трансформира в брачен партньор и ухажор на две дами, които по собствен метод го обичат, а Елизабет се отърси от унинието си и премисли същински значимите неща, които са не къде живее, а с кого. Дали всички те станаха двойно щастливи? Може би, тъй като в последна сметка всеки откри своята истина напълно не в посоката, която е очаквал. Няма благополучие без храброст – не е кой знае каква истина, само че в този филм е поднесена отлично!