Две момчета от Украйна служат като иподякони в Доростолската епархия
Две момчета от Украйна служат като иподякони в Доростолската епархия, научи Българска телеграфна агенция.
18- годишният Михаил и 13-годишният Владимир са от Одеса, само че са избягали от ужаса на войната дружно със своята майка. Те описаха, че фамилията им е отдадено на вярата и точно тя ги е довела в България.
„ Сега в Одеса не е безвредно, ние се надявахме, че всичко ще се завърши единствено с договаряния сред страните, само че за жалост в нашия град също започнаха обстрели и взехме решение да тръгнем. Нашите свещеници се срещнаха с вашите когато митрополитът ви пристигна с филантропична помощ и ни благословиха да дойдем в България, в Силистра “, описа майката Виктория.
По специалност тя е правист. Споделя, че от дребни води децата си на черква и с годините вярата им укрепнала. По-големият й наследник Михаил, който през днешния ден е студент по медицина, почнал да пее в хора на неделното учебно заведение, а по-късно се записал и в музикална школа.
След като идват в Силистра се настаняват в хотел, само че по-късно си наемат квартира. Често посещават и локалната черква. Момчетата бързо се вписват в живота на епархията и скоро доростолският митрополит Яков им предллага да ги подстриже за иподякони.
„ С наслада одобриха да станат иподякони – да бъдат подстригани в благодаруваната ни епархия. На всяка работа идват, служат и пеят. За мен е огромна наслада да видя младежи с такава мощна религия, с готовност да служат на Бога, само че освен на думи, а и на каузи. Така би трябвало да са и нашите младежи – би трябвало да придобият вярата и добродетелите “, сподели митрополитът.
След празничната литургия на Великден той ритуално подстригва за иподякони двете момчета. А те не крият, че това за тях е сбъдната фантазия, нещо което дълго са чакали и за което дълго са се трудили.
„ Имаме избрани отговорности в църквата, участваме в службите, пеем, само че по-важното е друго – смяната в метода на живот. Всяка последваща духовна степен по-късно разпорежда духовни отговорности в гонене на крайната цел – оприличаване на Бога “, споделя Михаил.
Брат му Владимир, който е единствено на 13 години, също осъзнава отговорността, която е поел.
„ Чувствам се доста щастлив, само че отговорността е огромна, тъй като би трябвало да се потвърждавам, да се лимитирам, би трябвало да съм образец за другите “, споделя той.
А Виктория не крие, че се гордее със синовете, които е възпитала. Днес фамилията е добре, само че всеки ден посещават храма. Молят се войната скоро да свърши с цел да се приберат вкъщи, при бащата, който е хирург, останал да служи на страната си.
18- годишният Михаил и 13-годишният Владимир са от Одеса, само че са избягали от ужаса на войната дружно със своята майка. Те описаха, че фамилията им е отдадено на вярата и точно тя ги е довела в България.
„ Сега в Одеса не е безвредно, ние се надявахме, че всичко ще се завърши единствено с договаряния сред страните, само че за жалост в нашия град също започнаха обстрели и взехме решение да тръгнем. Нашите свещеници се срещнаха с вашите когато митрополитът ви пристигна с филантропична помощ и ни благословиха да дойдем в България, в Силистра “, описа майката Виктория.
По специалност тя е правист. Споделя, че от дребни води децата си на черква и с годините вярата им укрепнала. По-големият й наследник Михаил, който през днешния ден е студент по медицина, почнал да пее в хора на неделното учебно заведение, а по-късно се записал и в музикална школа.
След като идват в Силистра се настаняват в хотел, само че по-късно си наемат квартира. Често посещават и локалната черква. Момчетата бързо се вписват в живота на епархията и скоро доростолският митрополит Яков им предллага да ги подстриже за иподякони.
„ С наслада одобриха да станат иподякони – да бъдат подстригани в благодаруваната ни епархия. На всяка работа идват, служат и пеят. За мен е огромна наслада да видя младежи с такава мощна религия, с готовност да служат на Бога, само че освен на думи, а и на каузи. Така би трябвало да са и нашите младежи – би трябвало да придобият вярата и добродетелите “, сподели митрополитът.
След празничната литургия на Великден той ритуално подстригва за иподякони двете момчета. А те не крият, че това за тях е сбъдната фантазия, нещо което дълго са чакали и за което дълго са се трудили.
„ Имаме избрани отговорности в църквата, участваме в службите, пеем, само че по-важното е друго – смяната в метода на живот. Всяка последваща духовна степен по-късно разпорежда духовни отговорности в гонене на крайната цел – оприличаване на Бога “, споделя Михаил.
Брат му Владимир, който е единствено на 13 години, също осъзнава отговорността, която е поел.
„ Чувствам се доста щастлив, само че отговорността е огромна, тъй като би трябвало да се потвърждавам, да се лимитирам, би трябвало да съм образец за другите “, споделя той.
А Виктория не крие, че се гордее със синовете, които е възпитала. Днес фамилията е добре, само че всеки ден посещават храма. Молят се войната скоро да свърши с цел да се приберат вкъщи, при бащата, който е хирург, останал да служи на страната си.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ