Бреговци поканиха класната на бал с гайда и родопска песен
Дванайсетокласници от пазарджишкото СУ „ Георги Брегов “ направиха блага изненада на класната си Даниела Стоянова. Учениците тържествено я поканиха да бъде с тях абитуриентската им вечер, като извършиха за нея същински обред. Госпожата бе посрещната в школския двор с обилен букет и транспарант: „ Госпожо Стоянова, елате с нас на бала! “ на фона на жива музика с гайда. Талантливи певици от паралелката изпяха за обичаната преподавателка родопска ария, а в това време разчувстваната класна сърдечно прегърна и целуна всеки от възпитаниците си. След това всички се хванаха на нашенско хоро. Накрая не пропуснаха възторженото преброяване от 1 до 12 и „ За-вър-ших-мееее! “.
Красивият жест бе сниман от камерата на историка Илия Михайлов на фотоси и видео. Очарован от случилото се, той посвети една от своите неповторими импресии на зрелостниците, „ бързащи към своето „ Утре “:
" Всяка година по това време се усещам като голямо дърво. Усещам по какъв начин в клоните ми вилнее нечовечен и безмилостен вятърът на Живота. Преобръща наобратно всичко в мен и оставя след себе си горест и красиви мемоари, които незабавно стартират да избледняват като остаряла черно - бяла фотография. Духа мръсникът с всичка мощ и от клоните ми се отронват едно след друго листата ми. Безмълвни бързат към своето „ Утре “, неизживели към момента своето „ Днес “. Нали сякаш е пролет, по дяволите?! Защо се чувствам така? Всяка година! Всеки път, когато пристигна време да се сбогуваме с децата – нашите зрелостници. Много от тях са израснали пред очите ми. Живял съм с техните паники и фантазии. Търсил съм дружно с тях Истината, Надеждата и Любовта.
Това си мислех, до момента в който снимах по какъв начин 12 А клас кани на бала си своята класна – Даниела Стоянова. Виждал съм доста и разнообразни способи за този чудноват учебен обред. Какво ли не вършат хората в опита си да бъдат истински!? Но през днешния ден тези прелестни децата го направиха семпло, със жанр и усет! Накараха ме да се гордея! А тъгата ми избяга и се скри – някъде в двора на СУ " Георги Брегов " гр. Пазарджик. Виждали ли сте нещо по-българско от това? ".
Красивият жест бе сниман от камерата на историка Илия Михайлов на фотоси и видео. Очарован от случилото се, той посвети една от своите неповторими импресии на зрелостниците, „ бързащи към своето „ Утре “:
" Всяка година по това време се усещам като голямо дърво. Усещам по какъв начин в клоните ми вилнее нечовечен и безмилостен вятърът на Живота. Преобръща наобратно всичко в мен и оставя след себе си горест и красиви мемоари, които незабавно стартират да избледняват като остаряла черно - бяла фотография. Духа мръсникът с всичка мощ и от клоните ми се отронват едно след друго листата ми. Безмълвни бързат към своето „ Утре “, неизживели към момента своето „ Днес “. Нали сякаш е пролет, по дяволите?! Защо се чувствам така? Всяка година! Всеки път, когато пристигна време да се сбогуваме с децата – нашите зрелостници. Много от тях са израснали пред очите ми. Живял съм с техните паники и фантазии. Търсил съм дружно с тях Истината, Надеждата и Любовта.
Това си мислех, до момента в който снимах по какъв начин 12 А клас кани на бала си своята класна – Даниела Стоянова. Виждал съм доста и разнообразни способи за този чудноват учебен обред. Какво ли не вършат хората в опита си да бъдат истински!? Но през днешния ден тези прелестни децата го направиха семпло, със жанр и усет! Накараха ме да се гордея! А тъгата ми избяга и се скри – някъде в двора на СУ " Георги Брегов " гр. Пазарджик. Виждали ли сте нещо по-българско от това? ".
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ