По какво патриарх Неофит приличаше на екзарх Йосиф I - три знакови истории
Двамата са феноменални дипломати, които демонстрират темперамент, геройство и неотстъпчивост в решителни за страната моменти. Желанието на патриарх Неофит да бъде заровен до екзарх Йосиф I в храм „ Света Неделя " съумя да изненада и най-вещите духовници, очакващи, че той ще избере да бъде до своя нравствен отец дядо Максим в Троянския манастир.
„ Според мен едно от посланията му може би е да се резервира дейната църковно-духовна, просветна и дипломатическа активност – разяснява пред „ 24 часа - 168 истории " доцент Костадин Нушев. – Сякаш ни демонстрира, че се разпознава не просто като духовник и нравствен наследник на патриарх Максим, по-скоро желанието му е да бъде в центъра на столицата - в митрополитската катедрала, и да продължи наличието си по някакъв метод. "
„ Може би по този метод Неофит е избрал да припомня на своите духовни рожби, на свещенството, за историческия интервал, в който е бил патриарх, и че като софийски митрополит е оставил своето наследство, послания, построил е основата, върху която църквата да се развива в тези насоки - с лице, обърнато към актуалното общество, към младежите, към децата, публичните организации и държавните институции. "
[Екзарх Йосиф]
Екзарх Йосиф
Въпреки че има свое пояснение, решението на дядо Неофит било огромна изненада и за доцент Нушев. Той също като доста други считал, че както в Бачковския манастир са положени двама патриарси – екзарх Стефан и патриарх Кирил, втората сходна света обител ще е Троянският.
Но също така Неофит дава още един мощен знак, че желае да се асоциира с личността и загатна за екзарх Йосиф I. „ Трябва да се опитаме да разберем за какво това е последната му воля, какво се пробва да ни подскаже с това обръщение - добавя още Нушев. – Да не забравяме, че 30 години след Йосиф I - от 1915-а до 1945 година - България няма определен екзарх и църквата е ръководена от наместници. " Дали това не е някакво предизвестие на починалия патриарх, че синодът би трябвало да остане обединен?
Вероятно още дълго ще гадаем какво тъкмо е желал да ни каже дядо Неофит с желанието си да бъде положен до екзарх Йосиф, само че истината е, че двамата доста си наподобяват.
Първо по дипломатичността и умеенето да помиряват даже привидно невъзможни позиции. Неслучайно наричали Йосиф „ Дипломатът в расо ", който ловко лавирал сред Османската империя и Руската, отстоявайки от самото начало българските ползи.
От дневниците му излиза наяве, че когато е определен за ловчански митрополит, в България избухва Априлското въстание – по това време занданите били цялостни със хванати революционери. В тези размирни времена духовникът стартира тактично да посредничи и да договаря с османската власт, с цел да избави доста от патриотите ни. Сред тях е и Тодор Каблешков, за който Йосиф твърдо се застъпва, отстоявайки тезата, че той е значим за страната.
За да приключи репресиите, той идва в София, с цел да опита да възвърне разговора сред столичния митрополит и тогавашния паша. Емблематичен образец за феноменалния му такт е и когато Вътрешна македонска революционна организация изпраща Яне Сандански да го убие. Но Сандански бил толкоз впечатлен от начетения, образован и преклонен свещеник, че станал негов откровен обожател.
Може би по тази причина по-късно, след Илинденско-Преображенското въстание, всички изпратили екзарха в Цариград със сълзи, защото там го очаквала или смъртна присъда, или изгнание. От една страна, той не е направил нищо, с цел да осуети протеста, от друга, самият той се е опитал посредством обучение и просвещение да причисли още веднъж Македония.
От дневниците му излиза наяве, че когато отишъл в двореца на султана, владетелят го посрещнал по престилка, защото заниманието му било да извайва столове. Разбира се, незабавно почнал да се кара на духовника, който от самото начало смирено мълчал.
Очевидно разчувстван от стоицизма му, султанът го поканил с кафе и двамата в продължение на час и половина си говорили на най-различни тематики. Накрая владетелят, изцяло удивен от българския екзарх, го попитал какъв подарък желае да му направи. След като размислил за малко, султанът като че ли на себе си споделил, че не би желал да го подарява с медал, тъй като Йосиф така и така към този момент имал най-високите оценки на Османската империя. Споменал, че не желае да му даде и пари, тъй като духовникът незабавно щял да ги даде за църковното и просветителното дело в България. Затова най-после султанът, осенен от чудесна съгласно него концепция, възкликнал, че ще го зарадва с каляска с 4 чудесни коня.
Така, до момента в който всички го оплаквали, екзархът се завърнал ухилен. В същото време султанът се ядосал на доближените си, че не са употребявали по-добре дипломатичния свещеник, с цел да осуетят кланетата в България, основали непоправими вреди за империята.
Заедно с това Йосиф поддържал отлични връзки и с съветския император, с който персонално се срещнал, с цел да му благодари за Освобождението. Както и с съветските генерали.
Какво му е коствало на екзарха да прави тези совалки сред двете воюващи страни и да отстоява ползите на България, през днешния ден можем единствено да гадаем. Но Йосиф с изключение на всичко това издейства и остарялата дървена черква в Цариград да се трансформира в днешната Желязна черква.
Според доцент Нушев Неофит също бил извънреден посланик, съдействал да се отстрани схизмата над македонската черква, поради която тя била неканонична в продължение на близо 50 години.
През 2014 година архиепископ Стефан се среща с дядо Неофит, след което афишира, че престижът на българския патриарх може да помогне за превъзмогване на разликите в контактите сред църковните управляващи и останалите православни църкви.
Макар че решението не било елементарно, думите на Неофит били: „ Трябва да се застъпим за тях, те са наш народ ". Така се стига до общото молитвено служение в Охрид, след което българският патриарх и Стефан дружно вършат моление и Неофит знаково му подава кръста, с цел да благослови миряните.
„ Тази фотография си я вардя и адресирам на моите студенти – описа още Нушев. – През 2022 година, когато им махнаха схизмата, патриарх Неофит незабавно включи архиепископ Стефан на рождественската работа. Заедно с това Синодът реши към този момент да го загатват в Диптиха като архиепископ Стефан от Северна Македония.
Духовникът потвърждава, че е роден посланик още като русенски митрополит, когато получава от римския папа мощите на св. Георги. През 2019 година папа Франциск прави нов жест пред Неофит, поднасяйки мощите на св. Климент Римски, един от античните римски папи, който преди този момент е бил свещеник на Сердика. Това бе знаков жест. "
По този метод Неофит демонстрира, че може да гради мостове и че за него най-важна е общата респект към християнските обичаи, към епископите и мъчениците по нашите земи.
Талантът му на ловък договарящ се разкрива мощно и по време на разкола, когато Неофит е русенски митрополит. Тогава държавното управление на Филип Димитров застава зад отцепниците, обвинявайки останалите, че не са православни християни, а представители на непознати ползи. Тогава Неофит е излъчен за представител и основен секретар, претрупан със задачата да поддържа разговора с разколниците.
Какво било смайването на всички, когато точно отцепниците упорстват да договарят само и единствено с Неофит. Проф. Христо Матанов напомни, че самите те са му дали ключа и по този начин той влезнал в Синодалната палата, когато разколниците я освобождават. След това всякога, когато го питали по какъв начин се е оказал там, дядо Неофит отговарял непретенциозно, че просто вратата била отключена.
Кабинетът на Иван Костов хем подкрепял Инокентий от различния синод, хем постоянно когато министър председателят или президентът трябвало да вървят в Рим при папата, канели с тях Неофит. „ Знаеха, че при главата на Римо-католическата черква не могат да заведат еретик – разясни още ученият. – Ето образец за сполучлива църковна дипломация. "
В последна сметка през 2002 година, с помощта на неимоверните старания на Неофит разколът е преустановен, с което се слага началото на обединяването на църквата.
Но с това въобще не се изчерпват приликите сред Неофит и екзарх Йосиф. Двамата изпитвали неутолима нужда да се грижат за образованието на младите.
В резултат на това в интервала 1912 - 1913 година екзархията има 1373 учебни заведения, 13 гимназии, 87 прогимназии, с над 78 хиляди възпитаници, а Йосиф персонално се грижел всичките 2266 учители да получават възнагражденията си.
Същата визия имал и Неофит още като русенски митрополит. Разговарял с районните инспекторати и с Министерството на образованието в школата да се вкара проучването на вяра.
Заедно с това патриархът бил деен като екзарха. „ Контактуваше с всички министри – спомня си Нушев. – Всеки, който идваше да го поздрави като новоизбран патриарх, той започваше с него да разисква концепциите си. Примерно, с културното министерство разговаряше за църкви и манастири, които са културни монументи и такива на ЮНЕСКО, с правосъдния за свещениците в пандизите, с военния министър за паметниците, които са костници, военни параклиси и така нататък Така започнаха да се ремонтират църкви по европрограми за развиване на селските региони и всички държавни управления бяха доста учудени, че той е толкоз добре квалифициран. "
Друга основна аналогия сред екзарх Йосиф и дядо Неофит е, че когато се постанова, те не се колебаели да се държат твърдо. Емблематичен образец е, когато Йосиф през 1913 година посреща на гарата княз Фердинанд, който в този миг сърдит търсел кого да упрекна за загубата на войната и за националната злополука.
„ Престанете да търсите виновниците вън от България, те са в България, в лицето на Ваше величество, това са Вашите някогашни и настоящи съветници, в случай че щете и в мое примирение, в персоналния Ви режим – споделил екзархът, без да му трепне окото. - Сега имате един излаз, Ваше величество, абдикирайте и православният правоприемник да групира партии и народ и с Божията помощ да се върне славата и величието на България. Вашето оставане на трона ще е съдбовно, на Вас никой не може да Ви има вяра и с Вас никой не може да води откровена политика. "
Подобна неотстъпчивост бе присъща и за дядо Неофит. По-паметливите помнят по какъв начин в интервала 2013 - 2014 година постоянно го канеха в Москва, с цел да му връчват разнообразни оценки.
„ Когато от Международния фонд за единение на православните нации му дадоха някаква доста огромна парична премия, всички взеха решение, че това е опит да го купят и да го привържат към Руската черква – описа доцент Нушев. – Но той незабавно я подари на поделение за лечение на деца с онкохематологични болести в ИСУЛ. По този метод доста тънко им сподели, че не желае да взема сходни средства и това бе доста мощен ход от негова страна. "
Според учения Неофит се дистанцирал доста съществено от съветския патриарх, който през 2018 година пристигнал вместо Путин да се срещне с президента Румен Радев. Тогава Кирил яростно почнал да упреква българите, които се молели за всички украински, финландски и румънски воини, починали за Освобождението ни. Аргументът на съветския патриарх бил, че всички те са били под командването на Руската империя, т.е. България напълно дължи освобождението си на Русия.
„ Това бе доста жестоко и недипломатично изявление и помня, че от този миг нататък нашият патриарх се дистанцира ", описа още Нушев. Впоследствие връзките сред двете църкви ескалираха около затварянето на Руската черква, с което Москва показва, че не зачита правата на Неофит като софийски митрополит.
Но на 6 януари тази година българският патриарх даде още един мощен сигнал, че е скъсал дефинитивно с съветския клир, когато във връзка войната против Украйна разгласи: „ Господ Бог и Светата черква благославят единствено онази войска, която не демонстрира експанзия, а единствената ѝ цел е да пази и отбранява своя народ и страна, в интернационално приетите ѝ териториални граници. Такава е и нашата Българска войска. "
Патриархът обществено поддържаше украинските бежанци, с което очевидно дразнеше съветското посолство и Кремъл.
„ Беше толкоз елементарно да се контактува с него – споделя още Нушев. – Внимателно изслушваше, разбираше кой от какво има потребност, даваше поддръжка на всекиго. Като ректор бе придирчив, само че на първо място въодушевяваше, без да морализаторства. "
За нас през днешния ден остава само да помним заветите на благия мъж и вероятно да разбираем дали няма и различен сюжет, криещ се зад желанието на Неофит да бъде положен до екзарх Йосиф.
„ Според мен едно от посланията му може би е да се резервира дейната църковно-духовна, просветна и дипломатическа активност – разяснява пред „ 24 часа - 168 истории " доцент Костадин Нушев. – Сякаш ни демонстрира, че се разпознава не просто като духовник и нравствен наследник на патриарх Максим, по-скоро желанието му е да бъде в центъра на столицата - в митрополитската катедрала, и да продължи наличието си по някакъв метод. "
„ Може би по този метод Неофит е избрал да припомня на своите духовни рожби, на свещенството, за историческия интервал, в който е бил патриарх, и че като софийски митрополит е оставил своето наследство, послания, построил е основата, върху която църквата да се развива в тези насоки - с лице, обърнато към актуалното общество, към младежите, към децата, публичните организации и държавните институции. "
[Екзарх Йосиф]
Екзарх Йосиф
Въпреки че има свое пояснение, решението на дядо Неофит било огромна изненада и за доцент Нушев. Той също като доста други считал, че както в Бачковския манастир са положени двама патриарси – екзарх Стефан и патриарх Кирил, втората сходна света обител ще е Троянският.
Но също така Неофит дава още един мощен знак, че желае да се асоциира с личността и загатна за екзарх Йосиф I. „ Трябва да се опитаме да разберем за какво това е последната му воля, какво се пробва да ни подскаже с това обръщение - добавя още Нушев. – Да не забравяме, че 30 години след Йосиф I - от 1915-а до 1945 година - България няма определен екзарх и църквата е ръководена от наместници. " Дали това не е някакво предизвестие на починалия патриарх, че синодът би трябвало да остане обединен?
Вероятно още дълго ще гадаем какво тъкмо е желал да ни каже дядо Неофит с желанието си да бъде положен до екзарх Йосиф, само че истината е, че двамата доста си наподобяват.
Първо по дипломатичността и умеенето да помиряват даже привидно невъзможни позиции. Неслучайно наричали Йосиф „ Дипломатът в расо ", който ловко лавирал сред Османската империя и Руската, отстоявайки от самото начало българските ползи.
От дневниците му излиза наяве, че когато е определен за ловчански митрополит, в България избухва Априлското въстание – по това време занданите били цялостни със хванати революционери. В тези размирни времена духовникът стартира тактично да посредничи и да договаря с османската власт, с цел да избави доста от патриотите ни. Сред тях е и Тодор Каблешков, за който Йосиф твърдо се застъпва, отстоявайки тезата, че той е значим за страната.
За да приключи репресиите, той идва в София, с цел да опита да възвърне разговора сред столичния митрополит и тогавашния паша. Емблематичен образец за феноменалния му такт е и когато Вътрешна македонска революционна организация изпраща Яне Сандански да го убие. Но Сандански бил толкоз впечатлен от начетения, образован и преклонен свещеник, че станал негов откровен обожател.
Може би по тази причина по-късно, след Илинденско-Преображенското въстание, всички изпратили екзарха в Цариград със сълзи, защото там го очаквала или смъртна присъда, или изгнание. От една страна, той не е направил нищо, с цел да осуети протеста, от друга, самият той се е опитал посредством обучение и просвещение да причисли още веднъж Македония.
От дневниците му излиза наяве, че когато отишъл в двореца на султана, владетелят го посрещнал по престилка, защото заниманието му било да извайва столове. Разбира се, незабавно почнал да се кара на духовника, който от самото начало смирено мълчал.
Очевидно разчувстван от стоицизма му, султанът го поканил с кафе и двамата в продължение на час и половина си говорили на най-различни тематики. Накрая владетелят, изцяло удивен от българския екзарх, го попитал какъв подарък желае да му направи. След като размислил за малко, султанът като че ли на себе си споделил, че не би желал да го подарява с медал, тъй като Йосиф така и така към този момент имал най-високите оценки на Османската империя. Споменал, че не желае да му даде и пари, тъй като духовникът незабавно щял да ги даде за църковното и просветителното дело в България. Затова най-после султанът, осенен от чудесна съгласно него концепция, възкликнал, че ще го зарадва с каляска с 4 чудесни коня.
Така, до момента в който всички го оплаквали, екзархът се завърнал ухилен. В същото време султанът се ядосал на доближените си, че не са употребявали по-добре дипломатичния свещеник, с цел да осуетят кланетата в България, основали непоправими вреди за империята.
Заедно с това Йосиф поддържал отлични връзки и с съветския император, с който персонално се срещнал, с цел да му благодари за Освобождението. Както и с съветските генерали.
Какво му е коствало на екзарха да прави тези совалки сред двете воюващи страни и да отстоява ползите на България, през днешния ден можем единствено да гадаем. Но Йосиф с изключение на всичко това издейства и остарялата дървена черква в Цариград да се трансформира в днешната Желязна черква.
Според доцент Нушев Неофит също бил извънреден посланик, съдействал да се отстрани схизмата над македонската черква, поради която тя била неканонична в продължение на близо 50 години.
През 2014 година архиепископ Стефан се среща с дядо Неофит, след което афишира, че престижът на българския патриарх може да помогне за превъзмогване на разликите в контактите сред църковните управляващи и останалите православни църкви.
Макар че решението не било елементарно, думите на Неофит били: „ Трябва да се застъпим за тях, те са наш народ ". Така се стига до общото молитвено служение в Охрид, след което българският патриарх и Стефан дружно вършат моление и Неофит знаково му подава кръста, с цел да благослови миряните.
„ Тази фотография си я вардя и адресирам на моите студенти – описа още Нушев. – През 2022 година, когато им махнаха схизмата, патриарх Неофит незабавно включи архиепископ Стефан на рождественската работа. Заедно с това Синодът реши към този момент да го загатват в Диптиха като архиепископ Стефан от Северна Македония.
Духовникът потвърждава, че е роден посланик още като русенски митрополит, когато получава от римския папа мощите на св. Георги. През 2019 година папа Франциск прави нов жест пред Неофит, поднасяйки мощите на св. Климент Римски, един от античните римски папи, който преди този момент е бил свещеник на Сердика. Това бе знаков жест. "
По този метод Неофит демонстрира, че може да гради мостове и че за него най-важна е общата респект към християнските обичаи, към епископите и мъчениците по нашите земи.
Талантът му на ловък договарящ се разкрива мощно и по време на разкола, когато Неофит е русенски митрополит. Тогава държавното управление на Филип Димитров застава зад отцепниците, обвинявайки останалите, че не са православни християни, а представители на непознати ползи. Тогава Неофит е излъчен за представител и основен секретар, претрупан със задачата да поддържа разговора с разколниците.
Какво било смайването на всички, когато точно отцепниците упорстват да договарят само и единствено с Неофит. Проф. Христо Матанов напомни, че самите те са му дали ключа и по този начин той влезнал в Синодалната палата, когато разколниците я освобождават. След това всякога, когато го питали по какъв начин се е оказал там, дядо Неофит отговарял непретенциозно, че просто вратата била отключена.
Кабинетът на Иван Костов хем подкрепял Инокентий от различния синод, хем постоянно когато министър председателят или президентът трябвало да вървят в Рим при папата, канели с тях Неофит. „ Знаеха, че при главата на Римо-католическата черква не могат да заведат еретик – разясни още ученият. – Ето образец за сполучлива църковна дипломация. "
В последна сметка през 2002 година, с помощта на неимоверните старания на Неофит разколът е преустановен, с което се слага началото на обединяването на църквата.
Но с това въобще не се изчерпват приликите сред Неофит и екзарх Йосиф. Двамата изпитвали неутолима нужда да се грижат за образованието на младите.
В резултат на това в интервала 1912 - 1913 година екзархията има 1373 учебни заведения, 13 гимназии, 87 прогимназии, с над 78 хиляди възпитаници, а Йосиф персонално се грижел всичките 2266 учители да получават възнагражденията си.
Същата визия имал и Неофит още като русенски митрополит. Разговарял с районните инспекторати и с Министерството на образованието в школата да се вкара проучването на вяра.
Заедно с това патриархът бил деен като екзарха. „ Контактуваше с всички министри – спомня си Нушев. – Всеки, който идваше да го поздрави като новоизбран патриарх, той започваше с него да разисква концепциите си. Примерно, с културното министерство разговаряше за църкви и манастири, които са културни монументи и такива на ЮНЕСКО, с правосъдния за свещениците в пандизите, с военния министър за паметниците, които са костници, военни параклиси и така нататък Така започнаха да се ремонтират църкви по европрограми за развиване на селските региони и всички държавни управления бяха доста учудени, че той е толкоз добре квалифициран. "
Друга основна аналогия сред екзарх Йосиф и дядо Неофит е, че когато се постанова, те не се колебаели да се държат твърдо. Емблематичен образец е, когато Йосиф през 1913 година посреща на гарата княз Фердинанд, който в този миг сърдит търсел кого да упрекна за загубата на войната и за националната злополука.
„ Престанете да търсите виновниците вън от България, те са в България, в лицето на Ваше величество, това са Вашите някогашни и настоящи съветници, в случай че щете и в мое примирение, в персоналния Ви режим – споделил екзархът, без да му трепне окото. - Сега имате един излаз, Ваше величество, абдикирайте и православният правоприемник да групира партии и народ и с Божията помощ да се върне славата и величието на България. Вашето оставане на трона ще е съдбовно, на Вас никой не може да Ви има вяра и с Вас никой не може да води откровена политика. "
Подобна неотстъпчивост бе присъща и за дядо Неофит. По-паметливите помнят по какъв начин в интервала 2013 - 2014 година постоянно го канеха в Москва, с цел да му връчват разнообразни оценки.
„ Когато от Международния фонд за единение на православните нации му дадоха някаква доста огромна парична премия, всички взеха решение, че това е опит да го купят и да го привържат към Руската черква – описа доцент Нушев. – Но той незабавно я подари на поделение за лечение на деца с онкохематологични болести в ИСУЛ. По този метод доста тънко им сподели, че не желае да взема сходни средства и това бе доста мощен ход от негова страна. "
Според учения Неофит се дистанцирал доста съществено от съветския патриарх, който през 2018 година пристигнал вместо Путин да се срещне с президента Румен Радев. Тогава Кирил яростно почнал да упреква българите, които се молели за всички украински, финландски и румънски воини, починали за Освобождението ни. Аргументът на съветския патриарх бил, че всички те са били под командването на Руската империя, т.е. България напълно дължи освобождението си на Русия.
„ Това бе доста жестоко и недипломатично изявление и помня, че от този миг нататък нашият патриарх се дистанцира ", описа още Нушев. Впоследствие връзките сред двете църкви ескалираха около затварянето на Руската черква, с което Москва показва, че не зачита правата на Неофит като софийски митрополит.
Но на 6 януари тази година българският патриарх даде още един мощен сигнал, че е скъсал дефинитивно с съветския клир, когато във връзка войната против Украйна разгласи: „ Господ Бог и Светата черква благославят единствено онази войска, която не демонстрира експанзия, а единствената ѝ цел е да пази и отбранява своя народ и страна, в интернационално приетите ѝ териториални граници. Такава е и нашата Българска войска. "
Патриархът обществено поддържаше украинските бежанци, с което очевидно дразнеше съветското посолство и Кремъл.
„ Беше толкоз елементарно да се контактува с него – споделя още Нушев. – Внимателно изслушваше, разбираше кой от какво има потребност, даваше поддръжка на всекиго. Като ректор бе придирчив, само че на първо място въодушевяваше, без да морализаторства. "
За нас през днешния ден остава само да помним заветите на благия мъж и вероятно да разбираем дали няма и различен сюжет, криещ се зад желанието на Неофит да бъде положен до екзарх Йосиф.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ