Анжела Недялкова и Георги Тошев - първите българи в глобалната кампания на Johnnie Walker Не говори. Действай
Двама българи стават част от световната акция на , скоч уиски номер едно в света*. Стартирала през предходната година тя трансформира именития слоган KEEP WALKING в апел за повсеместен напредък и показва героите на нашето съвремие, които не са единствено посланици на марката, само че и мотори на положителни промени в обществото.
Към първите WALKER посланици на акцията - Ейдриън Броуди и Мила Йовович в този момент се причисляват журналистът Георги Тошев и актрисата Анжела Недялкова. Те се включват в придвижването “The Walkers “ като точните хора, носители на духа на Johnnie Walker, които през целият си доскорошен път са потвърдили, че посоката за тях е единствено една – напред.
Точно както историята на , Анжела и Георги в никакъв случай не са ходили по oтъпкани пътеки в живота си. Напротив – те са доказателството, че придвижването напред и превъзмогването на границите са това, което ни прави хората, които сме.
показва историите на Анжела и Георги, с цел да вдъхновят те хората да не престават напред, да поемат по нови, вълнуващи пътеки и да не се отхвърлят, без значение какво се изпречва на пътя им, тъй като триумфът постоянно си заслужава.
WALKER Анжела Недялкова
Анжела е актриса, моторист, модел, студент по физика и какво ли още не – същинско ентусиазъм за своето потомство и за авантюристите от всички възрасти. Тя в никакъв случай не се отхвърля, бори се с несгодите с хъс и постоянно съумява да стигне до там, където е решила.
- Участвате в акция на Johnnie Walker със слоган “Не приказва. Действай. “ Как това обръщение дава отговор на характера Ви?
- Животът постоянно ме е поставял в предизвикателни обстановки, както и аз самата, и това е било главната ми мисъл – не приказва, действай. Неслучайно е факсимиле фразата “животът е прекомерно къс ” и тази мисъл се загнезди в съзнанието ми от нежна възраст. Няма време за приказки – би трябвало да се работи, с цел да има повече резултати и по-малко изгубено време. Каквото и да се случва, безусловно няма никакво значение – ставаш, изтупваш прахта и продължаваш да вървиш до момента в който ти се дава този късмет.
- Има ли въобще нещо, което може да Ви спре? Кога е рационално съгласно Вас човек да премисли посоката, която е избрал, и има ли за Вас път обратно?
- Само две неща могат да ме спрат – гибелта и в случай че залитна повече в клопката на подозренията. Само над второто имаме надзор и е добре да се възползваме, с цел да не се ограничаваме сами. Разумно? Когато не сме щастливи. За мен всичко е сила, която тече като река, а реката не тече обратно. Дори да се “върнем ” към обещано начинание или обстановка, то в никакъв случай няма да е същото като преди.
- Преживели сте много, само че постоянно сте упорствали и сте продължавали напред. Кои са границите, които сте най-горди, че сте прекрачили?
Личните си, несъмнено. Това да се преодолея, без значение за каква обстановка става дума. Така се прогресира.
- Какво Ви дава сили да останете на пътя, по който сте поели, в моментите, когато нещата не се получават?
- Жадна съм за живот. Искам всичко! Не мога да бъда по-буквална и откровена от това. Каквото и да става, не спирам да ходя напред, тъй като нямам какво да изгубя. Никой не може да отнеме това, което нося в себе си като нравствен свят и полезности. Всичко останало е преходно.
- Имало ли е моменти, когато всички са Ви казвали, че нещо няма по какъв начин да се получи, само че Вие не сте се отказали и сте ги опровергали?
- Случвало се е, да.
- Кое е най-голямото Ви ентусиазъм?
- Фантазията ми, способността ми да се “вкарвам ” в разнообразни настроения и положения на духа посредством нея. Музиката. Това, че каквото и да става, постоянно, постоянно, постоянно можем да открием нещо тотално ново и да стартираме ‘’наново ”.
- Кое е било най-трудното предизвикателство в кариерата Ви досега и по какъв начин го преодоляхте?
- Да не се разклатя от страстите, които ме връхлитаха, да остана крепко стъпила на земята. Преодолях го като си намирах работа в свободното време, поставях си краткосрочни и дълготрайни цели (без голямо значение дали ще ги реализира – просто, с цел да не изгубвам фокус), отбирах си деликатно хората към мен и се поддържах въодушевена.
- Заслужава ли си човек самичък да проправя пътеки тук-там, откъдето никой не е минавал?
- Абсолютно! Там е най-интересно!
- Какво бихте споделили на хората, които знаят какво желаят, само че се опасяват да създадат първата крачка към него?
- Сменете настройката си по отношение на грешките и неуспехите. Замислете се какъв брой значими открития са направени с помощта на нечии неточности. Обърнете се към детското любознание и просто се опитвайте да опознавате непознатите територии без да мислите за нищо друго. Ако ви е в действителност забавно, то няма да имате време да отдавате огромно значение на суетата. Наслаждавайте се на процеса и бъдете с отворено схващане за непредвидени обрати.
WALKER Георги Тошев
Георги е публицист, странник, повествовател на истории и биограф на иконите на българската просвета. Човек на действието, той е в непрекъсната конкуренция с времето по пътя към следващото премеждие. Независим и капризен, Георги е човек, който проправя път в непознати територии и в никакъв случай не следва отъпкани пътеки.
- Участвате в акция на Johnnie Walker със слоган “Не приказва. Действай. “ Как това обръщение дава отговор на характера Ви?
- Динамиката е част от живота ми. С годините се убедих, че дейностите, а не думите, ни трансформират и ни движат напред. Аз съм човек на думите, имам вяра в тяхната мощ и влияние, само че в случай че би трябвало да предпочитам сред думи и дейности, ще избера дейностите.
- Има ли въобще нещо, което може да Ви спре? Кога е рационално съгласно Вас човек да премисли посоката, която е избрал, и има ли за Вас път обратно?
-Човешкият живот е непредсказуем и цялостен с обрати. Вярвам в разсъдъка и пътя, който всеки от нас има. Да смениш посоката не е уязвимост, а тактика, от време на време нужда. Динамиката го изисква. Аз съм променял посоката на своя живот на няколко пъти. Не е елементарно, само че съм признателен на условия и хора, които са предизвикали тази смяна. Понякога да се върнеш обратно може да те придвижи доста по-напред по твоя път.
- Преживели сте много, само че постоянно сте упорствали и сте продължавали напред. Кои са границите, които ви карат да сте най-горди, че сте прекрачили?
- Никога не се отхвърлих да пробвам, да се трансформирам, да диря метод и да се намеря в разнообразни култури и условия. Оцелявах, не непременно, само че ходя по път, който считам за значим за мен. Преживял съм гранични положения, тежка злополука, тествания – персонални и професионални, раздели със скъпи хора, само че не се пречупих, не изневерих на правилата си. Видях този свят. Обикнах го. Чувствам се на всички места добре – от Африка през Антарктида и Австралия, до Азия и Америка, пребивавам в Европа. Убедих се, че това, че сме разнообразни, е качество, а не минус. Научих се да бъда признателен. По принцип имам боязън от доста високо, само че откакто скочих с бънджи във водопада Виктория, преодолях и този боязън. Познавам обаче добре лимитите си – човешки и професионални. И това ме прави по-уверен и спокоен през днешния ден.
- Какво Ви дава сили да останете на пътя, по който сте поели, в моментите, когато нещата не се получават?
- Вярата и спокойствието, че грешките са поправими. Важни са уроците! Журналистиката е динамична специалност, изключително през днешния ден в света на подправените вести и обществените медии, където всеки може да се изживява като публицист. Битката е за професионалните стандарти и тяхното всекидневно отстояване. Отговорността е двойна, когато имаш екип, студенти, хора, които те следват през годините. Да не се изгубиш във време, в което полезностите се трансформират, е моята персонална задача. Помага ми фамилията, приятелите, природата.
- Имало ли е моменти, когато всички са Ви казвали, че нещо няма по какъв начин да се получи, само че Вие не сте се отказали и сте ги опровергали?
- Ежедневно, изключително в България, се срещам с хора, чиято първа реакция е: „ Няма да стане! “. Много е стимулиращо първото “не “, тъй като калява. Трудно може нещо да ме откаже от цел, посока, фантазия. Професионалният ми път е доказателство, че няма невъзможни срещи. Ал Пачино, АББА, Елиуд Кипчоге, Ани Лейбовиц, Кристо, Моника Белучи, Лив Улман, Роби Уилямс, Джон Лорд, Брайън Мей… са една дребна част от значимите ми срещи. И няма значение дали идваш от огромна или дребна страна, дали 7 милиона или няколко милиарда приказват твоя роден език. Поискал съм, работил съм, случва ми се. Шансът е значим в живота на човек. Благодарен съм, че съм го имал, само че аз работя всекидневно за този късмет.
- Кое е най-голямото Ви ентусиазъм?
- Дъщеря ми.
- Кое е било най-трудното предизвикателство в кариерата Ви досега и по какъв начин го преодоляхте?
- Много са! Бях заплашван, неглижиран първоначално, уволняван, само че не се отхвърлих. Работата ми със международни медии е била същинско предизвикателство. Научих доста. Там би трябвало бързо да забравиш кой си бил в България, какво си правил досега, и да започнеш изначало, на чисто. Научих доста и през днешния ден знам какво мога и какво не желая да върша. Знам, че постоянно ще бъда нужен с това, което съм научил. Мога да си намеря работа на всички места по света. Това ми дава успокоение. Държи ме безсънен!
- Заслужава ли си човек самичък да проправя пътеки тук-там, откъдето никой не е минавал?
- Ако е любопитен – да, само че не непременно. Аз съм избрал този път, който не е елементарен, само че за мен е значим. Светът, въпреки и чуплив, е едно отлично място за обитаване. Благодарен съм на ориста, че съм бил на всички континенти, срещнал съм толкоз разнообразни хора, претърпял съм доста. Това ме зарежда с сила, която имам нужда да предам и на другите. Новият път е ново познание, а аз няма да се уморя да изучавам!
- Какво бихте споделили на хората, които знаят какво желаят, само че се опасяват да създадат първата крачка към него?
- Не е ужасно! Направете освен първата, само че и втората, и третата… Пътят ни е даден, с цел да го вървим. Пътят е придвижване. Не приказва! Действай!
***
е скоч уиски марка номер едно в света (IWSR 2019), харесвана от хората в над 180 страни по света. От основаването й преди 200 години от John Walker и до през днешния ден, мастър-блендърите на марката постоянно са преследвали усет и качество над всичко останало.
Днешното портфолио от награждавани уискита на марката включва Johnnie Walker Red Label, Black Label, Double Black, Green Label, Gold Label Reserve, Aged 18 Years and Blue Label. Заедно те съставляват продажби от над 19 милиона каси годишно (IWSR, 2018), трансформирайки Johnnie Walker в най-популярната скоч уиски марка в света.
Към първите WALKER посланици на акцията - Ейдриън Броуди и Мила Йовович в този момент се причисляват журналистът Георги Тошев и актрисата Анжела Недялкова. Те се включват в придвижването “The Walkers “ като точните хора, носители на духа на Johnnie Walker, които през целият си доскорошен път са потвърдили, че посоката за тях е единствено една – напред.
Точно както историята на , Анжела и Георги в никакъв случай не са ходили по oтъпкани пътеки в живота си. Напротив – те са доказателството, че придвижването напред и превъзмогването на границите са това, което ни прави хората, които сме.
показва историите на Анжела и Георги, с цел да вдъхновят те хората да не престават напред, да поемат по нови, вълнуващи пътеки и да не се отхвърлят, без значение какво се изпречва на пътя им, тъй като триумфът постоянно си заслужава.
WALKER Анжела Недялкова
Анжела е актриса, моторист, модел, студент по физика и какво ли още не – същинско ентусиазъм за своето потомство и за авантюристите от всички възрасти. Тя в никакъв случай не се отхвърля, бори се с несгодите с хъс и постоянно съумява да стигне до там, където е решила.
- Участвате в акция на Johnnie Walker със слоган “Не приказва. Действай. “ Как това обръщение дава отговор на характера Ви?
- Животът постоянно ме е поставял в предизвикателни обстановки, както и аз самата, и това е било главната ми мисъл – не приказва, действай. Неслучайно е факсимиле фразата “животът е прекомерно къс ” и тази мисъл се загнезди в съзнанието ми от нежна възраст. Няма време за приказки – би трябвало да се работи, с цел да има повече резултати и по-малко изгубено време. Каквото и да се случва, безусловно няма никакво значение – ставаш, изтупваш прахта и продължаваш да вървиш до момента в който ти се дава този късмет.
- Има ли въобще нещо, което може да Ви спре? Кога е рационално съгласно Вас човек да премисли посоката, която е избрал, и има ли за Вас път обратно?
- Само две неща могат да ме спрат – гибелта и в случай че залитна повече в клопката на подозренията. Само над второто имаме надзор и е добре да се възползваме, с цел да не се ограничаваме сами. Разумно? Когато не сме щастливи. За мен всичко е сила, която тече като река, а реката не тече обратно. Дори да се “върнем ” към обещано начинание или обстановка, то в никакъв случай няма да е същото като преди.
- Преживели сте много, само че постоянно сте упорствали и сте продължавали напред. Кои са границите, които сте най-горди, че сте прекрачили?
Личните си, несъмнено. Това да се преодолея, без значение за каква обстановка става дума. Така се прогресира.
- Какво Ви дава сили да останете на пътя, по който сте поели, в моментите, когато нещата не се получават?
- Жадна съм за живот. Искам всичко! Не мога да бъда по-буквална и откровена от това. Каквото и да става, не спирам да ходя напред, тъй като нямам какво да изгубя. Никой не може да отнеме това, което нося в себе си като нравствен свят и полезности. Всичко останало е преходно.
- Имало ли е моменти, когато всички са Ви казвали, че нещо няма по какъв начин да се получи, само че Вие не сте се отказали и сте ги опровергали?
- Случвало се е, да.
- Кое е най-голямото Ви ентусиазъм?
- Фантазията ми, способността ми да се “вкарвам ” в разнообразни настроения и положения на духа посредством нея. Музиката. Това, че каквото и да става, постоянно, постоянно, постоянно можем да открием нещо тотално ново и да стартираме ‘’наново ”.
- Кое е било най-трудното предизвикателство в кариерата Ви досега и по какъв начин го преодоляхте?
- Да не се разклатя от страстите, които ме връхлитаха, да остана крепко стъпила на земята. Преодолях го като си намирах работа в свободното време, поставях си краткосрочни и дълготрайни цели (без голямо значение дали ще ги реализира – просто, с цел да не изгубвам фокус), отбирах си деликатно хората към мен и се поддържах въодушевена.
- Заслужава ли си човек самичък да проправя пътеки тук-там, откъдето никой не е минавал?
- Абсолютно! Там е най-интересно!
- Какво бихте споделили на хората, които знаят какво желаят, само че се опасяват да създадат първата крачка към него?
- Сменете настройката си по отношение на грешките и неуспехите. Замислете се какъв брой значими открития са направени с помощта на нечии неточности. Обърнете се към детското любознание и просто се опитвайте да опознавате непознатите територии без да мислите за нищо друго. Ако ви е в действителност забавно, то няма да имате време да отдавате огромно значение на суетата. Наслаждавайте се на процеса и бъдете с отворено схващане за непредвидени обрати.
WALKER Георги Тошев
Георги е публицист, странник, повествовател на истории и биограф на иконите на българската просвета. Човек на действието, той е в непрекъсната конкуренция с времето по пътя към следващото премеждие. Независим и капризен, Георги е човек, който проправя път в непознати територии и в никакъв случай не следва отъпкани пътеки.
- Участвате в акция на Johnnie Walker със слоган “Не приказва. Действай. “ Как това обръщение дава отговор на характера Ви?
- Динамиката е част от живота ми. С годините се убедих, че дейностите, а не думите, ни трансформират и ни движат напред. Аз съм човек на думите, имам вяра в тяхната мощ и влияние, само че в случай че би трябвало да предпочитам сред думи и дейности, ще избера дейностите.
- Има ли въобще нещо, което може да Ви спре? Кога е рационално съгласно Вас човек да премисли посоката, която е избрал, и има ли за Вас път обратно?
-Човешкият живот е непредсказуем и цялостен с обрати. Вярвам в разсъдъка и пътя, който всеки от нас има. Да смениш посоката не е уязвимост, а тактика, от време на време нужда. Динамиката го изисква. Аз съм променял посоката на своя живот на няколко пъти. Не е елементарно, само че съм признателен на условия и хора, които са предизвикали тази смяна. Понякога да се върнеш обратно може да те придвижи доста по-напред по твоя път.
- Преживели сте много, само че постоянно сте упорствали и сте продължавали напред. Кои са границите, които ви карат да сте най-горди, че сте прекрачили?
- Никога не се отхвърлих да пробвам, да се трансформирам, да диря метод и да се намеря в разнообразни култури и условия. Оцелявах, не непременно, само че ходя по път, който считам за значим за мен. Преживял съм гранични положения, тежка злополука, тествания – персонални и професионални, раздели със скъпи хора, само че не се пречупих, не изневерих на правилата си. Видях този свят. Обикнах го. Чувствам се на всички места добре – от Африка през Антарктида и Австралия, до Азия и Америка, пребивавам в Европа. Убедих се, че това, че сме разнообразни, е качество, а не минус. Научих се да бъда признателен. По принцип имам боязън от доста високо, само че откакто скочих с бънджи във водопада Виктория, преодолях и този боязън. Познавам обаче добре лимитите си – човешки и професионални. И това ме прави по-уверен и спокоен през днешния ден.
- Какво Ви дава сили да останете на пътя, по който сте поели, в моментите, когато нещата не се получават?
- Вярата и спокойствието, че грешките са поправими. Важни са уроците! Журналистиката е динамична специалност, изключително през днешния ден в света на подправените вести и обществените медии, където всеки може да се изживява като публицист. Битката е за професионалните стандарти и тяхното всекидневно отстояване. Отговорността е двойна, когато имаш екип, студенти, хора, които те следват през годините. Да не се изгубиш във време, в което полезностите се трансформират, е моята персонална задача. Помага ми фамилията, приятелите, природата.
- Имало ли е моменти, когато всички са Ви казвали, че нещо няма по какъв начин да се получи, само че Вие не сте се отказали и сте ги опровергали?
- Ежедневно, изключително в България, се срещам с хора, чиято първа реакция е: „ Няма да стане! “. Много е стимулиращо първото “не “, тъй като калява. Трудно може нещо да ме откаже от цел, посока, фантазия. Професионалният ми път е доказателство, че няма невъзможни срещи. Ал Пачино, АББА, Елиуд Кипчоге, Ани Лейбовиц, Кристо, Моника Белучи, Лив Улман, Роби Уилямс, Джон Лорд, Брайън Мей… са една дребна част от значимите ми срещи. И няма значение дали идваш от огромна или дребна страна, дали 7 милиона или няколко милиарда приказват твоя роден език. Поискал съм, работил съм, случва ми се. Шансът е значим в живота на човек. Благодарен съм, че съм го имал, само че аз работя всекидневно за този късмет.
- Кое е най-голямото Ви ентусиазъм?
- Дъщеря ми.
- Кое е било най-трудното предизвикателство в кариерата Ви досега и по какъв начин го преодоляхте?
- Много са! Бях заплашван, неглижиран първоначално, уволняван, само че не се отхвърлих. Работата ми със международни медии е била същинско предизвикателство. Научих доста. Там би трябвало бързо да забравиш кой си бил в България, какво си правил досега, и да започнеш изначало, на чисто. Научих доста и през днешния ден знам какво мога и какво не желая да върша. Знам, че постоянно ще бъда нужен с това, което съм научил. Мога да си намеря работа на всички места по света. Това ми дава успокоение. Държи ме безсънен!
- Заслужава ли си човек самичък да проправя пътеки тук-там, откъдето никой не е минавал?
- Ако е любопитен – да, само че не непременно. Аз съм избрал този път, който не е елементарен, само че за мен е значим. Светът, въпреки и чуплив, е едно отлично място за обитаване. Благодарен съм на ориста, че съм бил на всички континенти, срещнал съм толкоз разнообразни хора, претърпял съм доста. Това ме зарежда с сила, която имам нужда да предам и на другите. Новият път е ново познание, а аз няма да се уморя да изучавам!
- Какво бихте споделили на хората, които знаят какво желаят, само че се опасяват да създадат първата крачка към него?
- Не е ужасно! Направете освен първата, само че и втората, и третата… Пътят ни е даден, с цел да го вървим. Пътят е придвижване. Не приказва! Действай!
***
е скоч уиски марка номер едно в света (IWSR 2019), харесвана от хората в над 180 страни по света. От основаването й преди 200 години от John Walker и до през днешния ден, мастър-блендърите на марката постоянно са преследвали усет и качество над всичко останало.
Днешното портфолио от награждавани уискита на марката включва Johnnie Walker Red Label, Black Label, Double Black, Green Label, Gold Label Reserve, Aged 18 Years and Blue Label. Заедно те съставляват продажби от над 19 милиона каси годишно (IWSR, 2018), трансформирайки Johnnie Walker в най-популярната скоч уиски марка в света.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ