Алфа Рисърч: При избори днес ГЕРБ категорично печели с близо 6 % пред ПП, Радев с рекордно нисък рейтинг
Два месеца след предварителните парламентарни избори, партиите и техните водачи също попадат в спиралата на намаляващо публично доверие. Тенденцията визира всички съществени политически играчи. Проучването записва още по-голям отлив от желанията за присъединяване в избори и респективно, загуба на поддръжка от всички политически сили. Ако идната неделя се организират избори до урните биха отишли едвам 35 на 100 от имащите право на глас пълнолетни българи, сочи последното изслеване на " Алфа Рисърч ".
ГЕРБ резервира водещите си позиции с 23.4%, само че губи два пункта от поддръжката си през октомври. Лидерът на партията Б. Борисов се употребява с 19.6% доверие и 55.7% съмнение. На втора позиция, със 17.7% са " Продължаваме промяната ". Отливът при тях за последните два месеца е към 2.5 пункта. Това е партията, която понася най-сериозни вреди от отхвърли на младите гласоподаватели да гласоподават. Спада и утвърждението към водачите К. Петков и А. Василев – от 23 на 100 в предходните месеци до 15% - 16% в края на годината. За първи път неодобрението към тях минава границата от 50 на 100.
Движение за права и свободи е една от партиите с по-слаб отлив на поддръжка. Тя се резервира на нормалните за Движението равнища в страната от 10.4%, а доверието в водача му М. Карадайъ – 10.1%. Той обаче се откроява и с най-високо ниво на съмнение измежду партийните водачи – 57.4%.
" Възраждане " е другата партия, регистрираща релативно по-леки загуби. Подкрепата за нея възпроизвежда вота от октомври (10.0%), а утвърждението за К. Костадинов е 13.9% против 55.5% отрицание.
Електоралните позиции на Българска социалистическа партия отслабват от 9.3% на изборите през октомври до 8.5% при започване на декември. К. Нинова губи 4 пункта от персоналния си рейтинг и все още се употребява с 14.1% доверие против 55.1% съмнение.
Доверие в политически персони Източник: Алфа Рисърч
Подкрепата за " Демократична България " понижава с към 1 пункт през последните два месеца. Към момента тя възлиза на 6.5%. Разколебава се и доверието към съпредседателите на обединението. В края на годината Хр. Иванов има 14.5% утвърждение против 47.9% отрицание. Вл. Панев остава по-слабо прочут с 9.2% позитивно против 33.3% негативно отношение. Третият съпредседател А. Атанасов получава 8.3% доверие против 52.5% съмнение.
На границата на 4-процентната преграда е поддръжката за " Български напредък " (4.3%). Лидерът ѝ Ст. Янев обаче продължава да се преглежда като компромисна фигура, с умерено доверие и ниско съмнение – 17.5% против 30.8%.
15.2% към момента не са се отдръпнали от групата на дейните гласоподаватели, само че са мощно разколебани коя партия да поддържат. Сред тях се открояват последователи на партии, които останаха отвън Народното събрание, само че също и такива на относително нови политически обединения като " Продължаваме промяната " и " Български напредък ".
Оценка за активността на служебното държавно управление Източник: Алфа Рисърч
Макар желанията за гласоподаване да възпроизвеждат структурата на парламентарния избор от 2-ри октомври, настройките на гласоподавателите демонстрират мощно отчаяние от работата на всички парламентарно показани партии, наклонност към спад в изборната интензивност и като разследване - опция за ненадейно разбъркване на позиции при скорошни предварителни избори.
Очаквани събития през 2023 година Източник: Алфа Рисърч
Макар да резервира позицията си на най-одобрявана политическа фигура, рейтингът на президента Р. Радев също ерозира. Конфронтацията с партиите, както и нетипичната за президентската институция отговорност за дейностите на изпълнителната власт, водят до регистрирания спад на доверие. За първи път от избирането на Р.Радев на този пост ножицата сред доверие и съмнение се затваря до два пункта. От началото на втория му мандат през февруари до декември позитивните оценки спадат от 51% до 36%, а негативните нарастват от 23% до 34%. Подкрепата си за президента отдръпват поданици на регионалните градове, младите и междинни генерации.
Оценка за активността на Румен Радев Източник: Алфа Рисърч
2022-ра бележи дълготраен спад на публично доверие в институциите - директен резултат от перманентната борба и невъзможността да се откри излаз от политическата рецесия. Ситуацията е неповторима не с това, че хората споделят незадоволеност от активността на обособена институция, а с това, че отрицателната наклонност визира към този момент всички аспекти от ръководството на страната:
Оценка за активността на Народното събрание Източник: Алфа Рисърч
Сформираното след вота през октомври 48НС е първото, което започва активността си с минимално публично доверие от 7% против 63% съмнение. За последните 13 години сходно отношение е записано само в края на 42-ро Народно събрание, излъчило държавното управление на П. Орешарски (8% доверие против 65% недоверие).
България изпраща година на ескалираща политическа и икономическа рецесия, в изискванията на невиждана военна експанзия в Европа, с разграничено и поляризирано общество, с избледняваща вяра политиците да излъчат отговорно държавно управление, способно да реализира значими национални цели.
Очаквания за идната година Източник: Алфа Рисърч
Разбираеми на този декор са песимистичните упования за 2023г. От 1998г., откогато Алфа Рисърч следи този знак, равнището на персонален оптимизъм (34%) е третото най-ниско след икономическата рецесия от 2009 -2011г. Дори и в бурните политически 2016-2017, даже по време на Ковид пандемията от 2020, обичайният новогодишен оптимизъм и готовност на българите не са спадали под 50-55%. В края на 2022 те обаче бележат срив от 20 процентни пункта.
Очаквания за 2023 година Източник: Алфа Рисърч
Ако във връзка с персоналния живот, изключително измежду младото и междинното потомство, има и оптимисти, то упованията за света и за България през 2023г. са съвсем единомислещо отрицателни. Едва 20% се надяват на положително развиване за Европа и света, разчитайки на неотдавнашен завършек на войната в Украйна. 27%, плануват да се резервира настоящето състояние и споровете да не се разраснат, само че всеки втори се притеснява от отрицателен процес.
Ако би трябвало с една дума да определите по какъв начин посрещате новата 2023 година коя ще е тя Източник: Алфа Рисърч
В поредицата от тревожни упования, изследването записва и един своего рода отрицателен абсурд, който може да се обобщи с думите " аз и светът можем и да се оправим, само че България – надали ". Ако отрицателните упования на персонално и световно равнище са сред 27% и 50%, то упованията за страната бият връх по скептицизъм – 58% чакат 2023г. да бъде по-лоша, едвам 18% се надяват на изцяло положително развиване. Несъмнено, политическата обърканост, в която навлезе България с каскадата от предварителни избори, взаимния блокаж сред партиите, довел до неспособността да се излъчи постоянно държавно управление, както и икономическите паники на хората, имат главен " принос " за тези оценки. Показател за това е фактът, че по този въпрос вижданията на съвсем всички обществени групи съответстват. 64% са на мнение, че икономическата обстановка у нас се утежнява, което дружно с политическата рецесия, поражда всеобщо споделен публичен скептицизъм, който чертае бъдеще на късите хоризонти.
Настоящото национално представително изследване е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Проведено е в интервала 1 – 13 декември 2022г., сред 1023 пълнолетни жители от цялата страна, посредством директно стандартизирано изявление с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка с квота по пол, възраст, обучение. Публикувано е на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства.
ГЕРБ резервира водещите си позиции с 23.4%, само че губи два пункта от поддръжката си през октомври. Лидерът на партията Б. Борисов се употребява с 19.6% доверие и 55.7% съмнение. На втора позиция, със 17.7% са " Продължаваме промяната ". Отливът при тях за последните два месеца е към 2.5 пункта. Това е партията, която понася най-сериозни вреди от отхвърли на младите гласоподаватели да гласоподават. Спада и утвърждението към водачите К. Петков и А. Василев – от 23 на 100 в предходните месеци до 15% - 16% в края на годината. За първи път неодобрението към тях минава границата от 50 на 100.
Движение за права и свободи е една от партиите с по-слаб отлив на поддръжка. Тя се резервира на нормалните за Движението равнища в страната от 10.4%, а доверието в водача му М. Карадайъ – 10.1%. Той обаче се откроява и с най-високо ниво на съмнение измежду партийните водачи – 57.4%.
" Възраждане " е другата партия, регистрираща релативно по-леки загуби. Подкрепата за нея възпроизвежда вота от октомври (10.0%), а утвърждението за К. Костадинов е 13.9% против 55.5% отрицание.
Електоралните позиции на Българска социалистическа партия отслабват от 9.3% на изборите през октомври до 8.5% при започване на декември. К. Нинова губи 4 пункта от персоналния си рейтинг и все още се употребява с 14.1% доверие против 55.1% съмнение.
Доверие в политически персони Източник: Алфа Рисърч Подкрепата за " Демократична България " понижава с към 1 пункт през последните два месеца. Към момента тя възлиза на 6.5%. Разколебава се и доверието към съпредседателите на обединението. В края на годината Хр. Иванов има 14.5% утвърждение против 47.9% отрицание. Вл. Панев остава по-слабо прочут с 9.2% позитивно против 33.3% негативно отношение. Третият съпредседател А. Атанасов получава 8.3% доверие против 52.5% съмнение.
На границата на 4-процентната преграда е поддръжката за " Български напредък " (4.3%). Лидерът ѝ Ст. Янев обаче продължава да се преглежда като компромисна фигура, с умерено доверие и ниско съмнение – 17.5% против 30.8%.
15.2% към момента не са се отдръпнали от групата на дейните гласоподаватели, само че са мощно разколебани коя партия да поддържат. Сред тях се открояват последователи на партии, които останаха отвън Народното събрание, само че също и такива на относително нови политически обединения като " Продължаваме промяната " и " Български напредък ".
Оценка за активността на служебното държавно управление Източник: Алфа Рисърч Макар желанията за гласоподаване да възпроизвеждат структурата на парламентарния избор от 2-ри октомври, настройките на гласоподавателите демонстрират мощно отчаяние от работата на всички парламентарно показани партии, наклонност към спад в изборната интензивност и като разследване - опция за ненадейно разбъркване на позиции при скорошни предварителни избори.
Очаквани събития през 2023 година Източник: Алфа Рисърч Макар да резервира позицията си на най-одобрявана политическа фигура, рейтингът на президента Р. Радев също ерозира. Конфронтацията с партиите, както и нетипичната за президентската институция отговорност за дейностите на изпълнителната власт, водят до регистрирания спад на доверие. За първи път от избирането на Р.Радев на този пост ножицата сред доверие и съмнение се затваря до два пункта. От началото на втория му мандат през февруари до декември позитивните оценки спадат от 51% до 36%, а негативните нарастват от 23% до 34%. Подкрепата си за президента отдръпват поданици на регионалните градове, младите и междинни генерации.
Оценка за активността на Румен Радев Източник: Алфа Рисърч 2022-ра бележи дълготраен спад на публично доверие в институциите - директен резултат от перманентната борба и невъзможността да се откри излаз от политическата рецесия. Ситуацията е неповторима не с това, че хората споделят незадоволеност от активността на обособена институция, а с това, че отрицателната наклонност визира към този момент всички аспекти от ръководството на страната:
Оценка за активността на Народното събрание Източник: Алфа Рисърч Сформираното след вота през октомври 48НС е първото, което започва активността си с минимално публично доверие от 7% против 63% съмнение. За последните 13 години сходно отношение е записано само в края на 42-ро Народно събрание, излъчило държавното управление на П. Орешарски (8% доверие против 65% недоверие).
България изпраща година на ескалираща политическа и икономическа рецесия, в изискванията на невиждана военна експанзия в Европа, с разграничено и поляризирано общество, с избледняваща вяра политиците да излъчат отговорно държавно управление, способно да реализира значими национални цели.
Очаквания за идната година Източник: Алфа Рисърч Разбираеми на този декор са песимистичните упования за 2023г. От 1998г., откогато Алфа Рисърч следи този знак, равнището на персонален оптимизъм (34%) е третото най-ниско след икономическата рецесия от 2009 -2011г. Дори и в бурните политически 2016-2017, даже по време на Ковид пандемията от 2020, обичайният новогодишен оптимизъм и готовност на българите не са спадали под 50-55%. В края на 2022 те обаче бележат срив от 20 процентни пункта.
Очаквания за 2023 година Източник: Алфа Рисърч Ако във връзка с персоналния живот, изключително измежду младото и междинното потомство, има и оптимисти, то упованията за света и за България през 2023г. са съвсем единомислещо отрицателни. Едва 20% се надяват на положително развиване за Европа и света, разчитайки на неотдавнашен завършек на войната в Украйна. 27%, плануват да се резервира настоящето състояние и споровете да не се разраснат, само че всеки втори се притеснява от отрицателен процес.
Ако би трябвало с една дума да определите по какъв начин посрещате новата 2023 година коя ще е тя Източник: Алфа Рисърч В поредицата от тревожни упования, изследването записва и един своего рода отрицателен абсурд, който може да се обобщи с думите " аз и светът можем и да се оправим, само че България – надали ". Ако отрицателните упования на персонално и световно равнище са сред 27% и 50%, то упованията за страната бият връх по скептицизъм – 58% чакат 2023г. да бъде по-лоша, едвам 18% се надяват на изцяло положително развиване. Несъмнено, политическата обърканост, в която навлезе България с каскадата от предварителни избори, взаимния блокаж сред партиите, довел до неспособността да се излъчи постоянно държавно управление, както и икономическите паники на хората, имат главен " принос " за тези оценки. Показател за това е фактът, че по този въпрос вижданията на съвсем всички обществени групи съответстват. 64% са на мнение, че икономическата обстановка у нас се утежнява, което дружно с политическата рецесия, поражда всеобщо споделен публичен скептицизъм, който чертае бъдеще на късите хоризонти.
Настоящото национално представително изследване е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Проведено е в интервала 1 – 13 декември 2022г., сред 1023 пълнолетни жители от цялата страна, посредством директно стандартизирано изявление с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка с квота по пол, възраст, обучение. Публикувано е на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ