Спящи клетки на Русия ли са били българите в Лондон?
Дъждовни води: Защо тъкмо български жители ще шпионират за Русия?
Кристофер Неринг: Отличен въпрос. Предполагам, че са им плащали добре. Засега не знаем съвсем нищо: дали са били рекрутирани в България или във Англия, от кой момент са шпионирали. За мен е явно, че Русия е предпочела да рекрутира жители от страна от Европейски Съюз в тогава друга страна от Европейски Съюз, тъй като такива хора по-малко се набиват на очи и имат по-голяма независимост на напредване, в сравнение с съветските жители. Интересни са информациите за връзките на трима от тези обвинени с държавни служби в България - това може би играе роля в хипотетичната шпионска активност, само че към този момент още не знаем нищо.
Дъждовни води: Като дълготраен специалист по тематиката вие сте писали доста за по този начин наречените " спящи шпионски кафези ". Прилича ли ви това на спяща клетка на съветските секрети служби?
Кристофер Неринг: И да, и не. По всичко проличава, че тримата, а в действителност и петимата заподозрени са живеели и работели под своите същински идентичности. Тоест, те не се били незаконно внедрени сътрудници, за които се създават специфични митове, нови имена, нови идентичности. С други думи, това не дава отговор на описанието на спящите кафези.
доктор Кристофер НерингСнимка: Susanne Schleyer/autorenarchiv.deНека да обясня, че шпионските ядки биват два типа. Първите основават по този начин наречената логистична база: изготвят подправени идентичности, обезпечават контактите с сътрудниците, транспортират известия или съоръжение. Другите пък непосредствено събират информация. Пример за това е хипотетичната шпионска ядка на Илия Илиев в българското Министерство на защитата, която непосредствено е изсмуквала информация. За петимата обвинени в Лондон не се знае дали са събирали информация, към този момент е ясно, че са произвеждали подправени паспорти. Те може би са употребявали публичните си действия - курсовете за мигранти, присъединяване в изборни комисии - за да се оглеждат за забавни претенденти за рекрутирани като сътрудници. Тоест, счита се, че са били по-скоро логистична ядка.
Дъждовни води: Според медиите хипотетичният шпионски кърг е бил оголен от английското контраразузнаване MI-5, което е предало информацията на полицията. Казва се обаче и друго: че Христо Грозев пръв е алармирал за тези хора. Как си обяснявате всичко това?
Кристофер Неринг: Добър въпрос, и аз се чудя. Двете версии не се изключват взаимно. Да се вгледаме сега, когато ги арестуват: февруари тази година. Точно тогава Христо Грозев попада на мушката на съветските управляващи и е заставен да сменя местоживеения, тъй като се притеснява за сигурността си. Според мен е допустимо Грозев или " Белингкат " да се попаднали на тази диря и да подали сигнал до английските управляващи. Възможно е обаче и друго: в следствията на " Белингкат " да са се появили подправени паспорти, направени от тази ядка и проверяващите публицисти да са наблюдавали произхода им.
Христо Грозев е подал сигнала, че българите шпионират в интерес на Русия, оповестиха разнообразни медии.Снимка: Julien de Rosa/AFP/Getty ImagesИ още една версия: двама от обвинените са се дегизирали като публицисти и може би са се опитвали да наблюдават Грозев. Тоест, допустимо е тази ядка - именно, тъй като са българи - да е получила задачата да следи Грозев и да се добере до колкото може повече информация за него. Според мен от това се вижда и друго: че съветските служби са били под сериозен напън, с цел да рискуват разкриването на една добре законспирирана и от дълго време съществуваща агентурна ядка. Такива ядки се задействат нормално единствено в краен случай и за изключително деликатни задания.
Дъждовни води: Има ли някой значим подробност, на който до момента не сме обърнали внимание?
Кристофер Неринг: Да. Защо минава толкоз дълго време сред арестуването на тези хора през февруари и разгласяването на новината поради първото им явяване пред съда? Много необичайно е такава вест да се пази в загадка цели шест месеца. Единственото пояснение: евентуално към момента върви следствие, най-вероятно доста значимо следствие. Тоест, че казусът с тези хора вероятно е с доста висок приоритет.
