Думи на руския педагог, философ и публицист Симон СОЛОВЕЙЧИК за

Думи на съветския възпитател, мъдрец и журналист Симон СОЛОВЕЙЧИК за акад. УХТОМСКИ и неговия „ закон за заслужения събеседник ”

През 1972 година в един брой на списание „ Новый мир ”, напълно най-после, с малък шрифт бяха оповестени писма на акад. Алексей Алексеевич Ухтомски – роден през 1875 година, умрял през 1942 година по време на Ленинградската обсада. В тези писма за първи път прочетохме за закона за заслужилия събеседник. Спомням си какъв брой бях покъртен. Пред мен се бе разкрила най-дълбоката загадка за възпитанието на децата. В думите на Ухтомски видях опрощение на целия си живот. Най-трудното в живота, това са връзките с хората. Има хиляди проучвания по тази тематика. Но единствено Ухтомски е разкрил тайната. Тя става известно, е елементарна и в това време доста сложна. За да възприемете концепцията на учения, нужно е да извършите нещо със личната си душа, да поправите своето  духовно зрение – тъкмо по този начин, както се поправя - поставяйки очила или лещи.

Нека да кажа две думи за самия Ухтомски. Роден в небедно семейство, дядо му построил национално учебно заведение, татко му пък го поддържал. Детството му минало в Рибинск, приключил гимназия, след това Нижгородския кадетен корпус, а след това Духовната академия. Възпитание му дала вуйна му Анна Николаевна, след чиято гибел той тъгувал цялостен живот. Половин година е бил в Йосифо-Волоколамския манастир, а след това постъпил в Петербургския университет, първо в източния факултет, а след това във физико-математическия, а от 1922 година станал завеждащ Катедра физиология на животните.

Минал Ухтомски през всяко допустимо образование - и военно, и духовно, и филологическо, и естествено-научно. Съвършено неповторима орис. В живота му се случили доста неща – даже и затвор. Но Ухтомски постоянно намирал у себе си сили да противостои и на най-отвратителните житейски условия.

В крайна  сметка, колкото по-тежък е животът, толкоз по-милосърдни би трябвало да бъдем. Най-вече в общуването. Дори това, за което мълчим, от време на време е еднакво на състрадание. „ Нужно е да оградим себе си в безмълвие ” - написа Ухтомски.

„ Мнението на твоя брат за тебе, вярата на брат ти в тебе, - те задължава и в действителност те кара да вървиш в тази посока, в която той те идеализира. – по този начин подхожда Ухтомски към учредената своя мисъл – креативната идеализация, която той счита за „ съществена загадка на човешкото общо житие ”.

„ Животът, издигнат върху идеализация, е цялостна диаметралност на живота, издигнат върху търсене на персоналното. В единия случай човек споделя: „ ти с нищо не си по-добър от мен – такова малко и порочно създание си, каквото съм и аз, и по тази причина не съм по-лош и по-нисш от теб, да живеят равенството и правата  ни! ”.

В другия случай човек споделя: „ ти си прелестен и добър, и свят, желае ми се да бъда заслужен за теб, и по тази причина аз ще не помни всичкото си минало поради теб, ще се постарая да бъда на твоята  висота, с цел да станем равни в твоята добрина. ”

Така стартира да работи великият амулет на креативната идеализираща обич, която е прелестна за всички – и за обичания – колкото и незабележимо да въздейства върху него, и за вас самите – поради нея вие самичък ставате по-добър, по-деен, по-талантлив, по-съвършен от това, което сте били.

Всички велики мозъци мислят за едно и също - за отношението на човек към индивида. Ухтомски смята, че най-важното – това не са чувствата, както мислели психолозите и учените на неговото време, а цялостните неща, цялостните комплицирани прекарвания.

За своето прословуто обучение за доминантата, Ухтомски споделя: „ Старинната мисъл, че ние пасивно отпечатваме върху себе си действителността, такава каквато е, напълно не подхожда на действителността. Нашите доминанти, нашето държание, стоят сред нас и света, сред нашите мисли и действителността. Затова лицето на другия човек се открива такова, каквото аз съм го заслужил с цялото свое минало и това, което съм в този момент. ”

Ухтомски предлага своята формула – човек за индивида е събеседник, освен това подобен събеседник, който прави от индивида - човек, позволявайки му да излезе от вътрешната си цитадела, прави го освободен - даже от личното му „ аз ”.

„ Мисълта и животът лице в лице с другия, това не е към този момент философия, не е успокоителна кабинетна система, а най-вълнуващият жив живот – радващ се с насладата на другия и преживяващ болките на другия ”.

„ Светът е за индивида подобен, какъвто си го е заслужил, а човек е подобен, какъвто е неговият свят! Каквито са доминантите на индивида, подобен е и неговият интегрален облик на света, а какъвто е интегралният облик на света, такова е щастието и нещастието, такова е и лицето му за останалите хора. Всичко да виждате, всичко да знаете, за нищо да не си затваряте очите и все пак да запазите насладата от битието за приятелите си и своя събеседник. Това е същинското благополучие, към което си коства да се стремим и поради което си коства да понесем всичко. Очевидността и истината могат много да се разминават между тях. Очевидността е налична за нас постоянно и на всички места. Истината – в редките мигове на нравствен покой. ”

Закон за заслужения събеседник

Във всеки човек има нещо неприятно и нещо положително. И в случай че ти си заслужил, в случай че ти самият си добър човек, то всеки би се обръщал към теб със своята най-хубава страна.

Нима не е в това дълбоката загадка на възпитанието? Ухтомски не написа за това. Той се поменава нищо за педагогиката. Но какво се случва при срещата на ученика с учителя?

Ако учителят е заслужил добър възпитаник, в случай че той вижда в ученика си положителното, то ученикът ще открие за него най-хубавата си страна и по този начин, последователно, той ще се снабди с опита да бъде добър. А този добър опит последователно ще се трансформира в същина за ученика. Така хората стават по-добри. Ние възпитаваме не със образци, както е признато в научната педагогика, а с отношение, събеседване, съдействие. Ние възпитаваме в онази степен, в която сме заслужили. Всички събеседници, всички хора, с които се срещаме, всички към нас, са заслужени от нас самите. И в случай че паралелно до нас има малоумен човек, то няма за какво да се оплакваме. Сами сме си го заслужили.

Източник: ps.1september.ru

Снимки: Википедия
А. А. Ухтомский — слушатель Московской духовной академии
А. А. Ухтомский в рыбинском доме за работой над магистерской диссертацией, 1910
А. А. Ухтомский в физиологической лаборатории Санкт-Петербургского университета. 1909