Духовен байпас“ е термин, предложен от Джон Уелууд в началото на

„ Духовен байпас “ е термин, препоръчан от Джон Уелууд при започване на 80-те години на 20-ти век. Изразява какво в действителност не е нематериалност, само че наподобява, претендира или е представяно за такава. Представяме ви фрагменти от публикацията на Орлин Баев – психолог и психотерапевт, разкриваща методите на съзнанието и егото да се намърдат в по този начин наречените „ духовни “ наши напъни и да трансформират вътрешната ни картина тотално. Заменяйки истинното с лъжливото. Или както се показва Баев с неподражаемия му жанр - окачане за хубавичкото и отбягване на лошичкото…

Третият симптом на псевдодуховността са извиненията. Не отивам на работа, брадясал съм, нямам два лв. в джоба, брачната половинка ми ме отглежда на дивана, тъй като съм доста нравствен. Пръскам цялата си заплата за „ духовни “ семинари, екскурзии, облекла, епилация, а децата нямат какво да облекат – само че, аз съм духовен/на. Не се разбирам с сътрудниците и шефа на следващата работа, от която или тичам, или ме гонят. Не, не съм ленив, язвителен или несъответстващ заради тревогите си, не – аз съм нравствен и другите просто не са на равнището ми и не ме схващат. С лекост упреквам всекиго и всичко. Приписвам им кривотийки, които в самия себе си не виждам, тъй като аз съм постоянно прав – нали съм възвишено нравствен! Е, бил съм подигравателен, обиждал съм хората – ами те от това имат потребност – аз съм инструмент на Бога за смяната им. Ние, духовните хора не се занимаваме с нелепости...
Четвъртият симптом е отреагирането - когато изтласкващият „ нравствен “ механизъм на образуване на реакция претърпи провал, потисканото наличие експлоадира в уродливи, изкривени ексцесии от половост, принуждение, неучтивост, равнодушие, хистерични конверзии, зависимости, антисоциално държание... Всички сме били очевидци на отреагиращите гърмежи в държанието на непрекъснато усмихнатите, силово положителни, наложително положителни и духовни люде. Всички в близост се чудят „ какво му стана на този по този начин добър човек? “ Не след дълго той още веднъж е мъчително добричкият, розово положителен „ хармоняга “, борещ се със зарядите под съзнанието си – до идната детонация от бяс, напиване, обезщетителна саркастичност, полови ексцесии, болна експанзия, невротични изстъпления и така нататък

Наивният розово бонбонен позитивизъм непременно е петият тип байпас, през който нежеланите импулси и наличия се замитат под съзнанието посредством положително мислене и чувстване, откъдето необезпокоявани се акумулират и стартират да се процеждат като невротични прочувствени и телесни признаци. 
Шестият псевдодуховен байпас е шизоидното бягство в „ духовна “ фантазия. Фантазията е нещо прелестно, когато е креативна, приземена, обвързвана със обществената действителност, градивно въздигаща и подпомагаща я. Бягство е, когато служи за заменяне на отзивчиви неналичия посредством фантазен метаудоволствен заместител. Такова бягство е индикатор от време на време за липса на храброст за деен обществен живот или в още по-отдалечена от съответната нематериалност позиция, за липса на предпочитание за такава включеност. 
Пасивната агресия/мазохизмът е седмото факсимиле за фалшивата „ нематериалност “. Поради страха от директното себезаявяване, индивидът натрупа автоагресия, рационализирана като „ аз съм добър и нравствен “. Фалшивата добрина, несъразмерната мекост, сложното казване на НЕ, когато е нужно, не са демонстрация на нематериалност, а на аморфна отстъпчивост, демонстрация на автоагресивна и прикрита към другите нападателна психодинамика.

Цялата публикация на Орлин Баев можете да прочетете тук. 

Първа част на материала вижте ТУК.