Дубай премахна данъка върху алкохола, но цените не паднаха
Дубай стартира новата година с нова тактика – унищожаване на ставката от 30% върху алкохолните питиета в опит страната да стане по-прилекателна за чужденци и туристи. Не че и в този момент са малко, само че е значимо да има непрестанен поток. Очакваше се, че мярката ще докара до понижаване на цените. Но това съвсем не се случи. Впрочем, всеки, който е бил убеждаван от политици, че като се отстрани един налог, стоката ще поевтинее, е оставал отчаян. В България имаме горчив опит с Данък добавена стойност върху хляба да вземем за пример. В Дубай потребителите откриха същото на личен тил. Вместо да намалеят, цените се резервираха на старите си равнища, написа The Wall Street Journal. А това значи, че една бира коства 13 $ в множеството питейни заведения. В по-скъпите заведения цената ѝ може да стигне даже 22 $. А притежателите споделят на клиентите: „ Не очаквайте понижение “.
Защо се случи това? „ Повечето клиенти не схващат. Те мислят, че това са 30% от цената, само че това не е по този начин “, споделя притежателят на прочут бар за WSJ. Той споделя, че е попитал счетоводителите на компанията какво понижение могат да създадат след отпадането на налога. Отговорът не бил насърчителен. В Дубай инфлацията също стартира да пораства. Така че притежателите се пробваха да компенсират себе си посредством спестеното от изчезналия към този момент налог. И по този начин посоченото нагоре заведение в последна сметка понижава цената с 8%. Така бирата към този момент коства малко под 12 $. Някои заведения обаче не вършат даже това. На доста места бирата е 15 $, а клиентите се чудят къде отива спестеното. Някои още не са решили дали да поправят цените с данъчния бонус.
Освен с премахването на ставката Дубай се пробва да завоюва и с друга мярка – издаването на лиценз с търговия на алкохолни питиета към този момент е гратис. Икономисти настояват, че локалните управляващи се пробват да засилят позоциите на личната си страна в туристическия бизнес откакто някои прилежащи направиха алкохола по-достъпен, което пък усили визитите. Подобни стъпки, рекламирани като революционни, може и да се сторят странни на някои хора. Но Дубай има много комплицирана история с алкохола. Законодателството на страната e на основата на Шериата, който пък не разрешава използването. Ето за какво по традиция алкохолът се продава най-вече на туристи, а на пиещите мюсюлмани се гледа с неприятно око. Немюсюлманите могат да си купуват против позволение от специфични места, които пък са утвърдени от страната. Рекламата на алкохол или говорене по тематиката в медиите остава табу. Затова питейни заведения, заведения за хранене и други са принудени да бъдат изобретателни. Така бирата се популяризира като „ хмел “, виното като „ грозде “, а шампанското като „ мехурчета “. Преди години едно дубайско списание даже посъветва туристите да се показват неразбираемо, когато пишат в обществените мрежи. И да споделят примерно „ Пия си питието в хотела “ вместо „ Този коктейл с водка е страховит “.
И все пак Дубай резервира имиджа си на място с огромни празненства. През последните години строгият ред бе развинтен, даже мюсюлмани започнаха да си купуват, а управляващите към този момент не ги упрекват в закононарушение както по-рано. Но пък цените останаха високи. Което нервира доста туристи и ги отблъсква. Италианка, живееща в Дубай, споделя, че в родината ѝ едно от обичаните ѝ виновност коства малко над 6 $. В арабската страна обаче е принудена да заплаща 32 $. Междувременно прилежащите емирства виждат в това бизнес опция и стартират да продават на ниска цена. Така се ражда новата „ мода “ – да караш стотина километра за бира. Сега локалният бизнес има опция да приключи тази процедура. Но все още сякаш няма изключително предпочитание.
Защо се случи това? „ Повечето клиенти не схващат. Те мислят, че това са 30% от цената, само че това не е по този начин “, споделя притежателят на прочут бар за WSJ. Той споделя, че е попитал счетоводителите на компанията какво понижение могат да създадат след отпадането на налога. Отговорът не бил насърчителен. В Дубай инфлацията също стартира да пораства. Така че притежателите се пробваха да компенсират себе си посредством спестеното от изчезналия към този момент налог. И по този начин посоченото нагоре заведение в последна сметка понижава цената с 8%. Така бирата към този момент коства малко под 12 $. Някои заведения обаче не вършат даже това. На доста места бирата е 15 $, а клиентите се чудят къде отива спестеното. Някои още не са решили дали да поправят цените с данъчния бонус.
Освен с премахването на ставката Дубай се пробва да завоюва и с друга мярка – издаването на лиценз с търговия на алкохолни питиета към този момент е гратис. Икономисти настояват, че локалните управляващи се пробват да засилят позоциите на личната си страна в туристическия бизнес откакто някои прилежащи направиха алкохола по-достъпен, което пък усили визитите. Подобни стъпки, рекламирани като революционни, може и да се сторят странни на някои хора. Но Дубай има много комплицирана история с алкохола. Законодателството на страната e на основата на Шериата, който пък не разрешава използването. Ето за какво по традиция алкохолът се продава най-вече на туристи, а на пиещите мюсюлмани се гледа с неприятно око. Немюсюлманите могат да си купуват против позволение от специфични места, които пък са утвърдени от страната. Рекламата на алкохол или говорене по тематиката в медиите остава табу. Затова питейни заведения, заведения за хранене и други са принудени да бъдат изобретателни. Така бирата се популяризира като „ хмел “, виното като „ грозде “, а шампанското като „ мехурчета “. Преди години едно дубайско списание даже посъветва туристите да се показват неразбираемо, когато пишат в обществените мрежи. И да споделят примерно „ Пия си питието в хотела “ вместо „ Този коктейл с водка е страховит “.
И все пак Дубай резервира имиджа си на място с огромни празненства. През последните години строгият ред бе развинтен, даже мюсюлмани започнаха да си купуват, а управляващите към този момент не ги упрекват в закононарушение както по-рано. Но пък цените останаха високи. Което нервира доста туристи и ги отблъсква. Италианка, живееща в Дубай, споделя, че в родината ѝ едно от обичаните ѝ виновност коства малко над 6 $. В арабската страна обаче е принудена да заплаща 32 $. Междувременно прилежащите емирства виждат в това бизнес опция и стартират да продават на ниска цена. Така се ражда новата „ мода “ – да караш стотина километра за бира. Сега локалният бизнес има опция да приключи тази процедура. Но все още сякаш няма изключително предпочитание.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ