Дрянът определено е едно от най-полезните растения, култивирани от човека.

Дрянът несъмнено е едно от най-полезните растения, култивирани от индивида. Като диворастящ шубрак или дърво той се среща до 1500 м надморска височина в доста страни на света, в това число и у нас. Цъфти в края на февруари и началото на март, с яркожълти цветове, само че плододава късно наесен. Познати са към 50 разновидности на дряна, като най-разпространен е елементарният (Cornus mas).

 Плодовете на културния дрян са по-едри и по-сочни от тези на диворастящия, само че по-малко ароматни. Малцина знаят може би, че плодовете на дряна – дренките, следва да се берат когато придобият присъщия си червено-оранжев цвят, т.е. преди да потъмнеят и омекнат. След лагеруване в продължение на десетина дни те потъмняват, омекват и стават по-ароматни и по-малко тръпчиви. Като предписание дренките не узряват по едно и също време, по тази причина се берат на „ няколко ръце ”. Дрянът е извънредно дългоживущо растение – на неговите плодове могат да се радват четири генерации, тъй като той живее цели 300 години. С лечебна цел се употребяват всички елементи на растението – цветовете, кората, корените, само че най-много – плодовете.

 Човекът е оценил неговите целебни свойства преди хилядолетия. При археологически разкопки на антични селища в Швейцария са открити костилки от дренки, чиято възраст е оценена на 5000 години. В традициите на доста нации съществуват разнообразни артикули, в които се употребяват ароматните и вкусни дренки – сокове, компоти, мармалади, кисели, пестили, виновност, ликьори и така нататък В месестата част на дренките се съдържат от 10 до 17% елементарни въглехидрати (глюкоза и фруктоза) и обилни количества полизахариди (главно пектин – 0,6-0,7%). Както при множеството плодове, наличието на протеини е ниско – към 1%. Леко киселият усет на дренките се дължи на органичните киселини (около 3,5%) – ябълчна, лимонена, янтарна,а стипчивият – на дъбилните субстанции (до 0,7%). Дренките съдържат обилни количества биофлавоноиди (до 5%), фитонциди и етерично масло, на което се дължи характерният им мирис. В тях са открити и редица значими витамини.

 Например наличието на витамин С е по-високо от това в лимоните и къпината, което дефинира успеваемостта на дренките (пресни или сушени) за лекуване на простудни и грипни болести. По време на Първата международна война дренките са били най-ефективното средство за попречване на разпространяването наскорбут измежду бойците. В наши дни те са неизменима съставна част на храни, предопределени за пътешественици и космонавти. Изключително богат е и минералният състав на дренките. В тях се съдържат значими за човешкия организъм химични детайли като натрий, калий, калций, магнезий, желязо, цинк, фосфор, сяра и други Високото количество на калия способства за разрушение на упоритите оксалатни камъни в бъбреците и оказва благотворно влияние върху активността на сърцето. Желязото подкрепя кръвотворния уред и е изключително потребно при малокръвие. Цветът на дренките се дължи на високото наличие на каротиноиди и антоциани, които дружно с витамин С дефинират техния извънредно висок антиоксидантен капацитет и подмладяващ резултат.

Калорийността на дренките не е висока – към 40 ккал (167 kJ)/100 година

 При сушене те резервират забележителна част от потребните си субстанции. Сушенето става на сянка, а още по-добре – в сушилня при температура 50-70 0С. Сушените дренки са доста по-сладки от пресните, по-малко кисели и извънредно вкусни – обичани както от децата, по този начин и от възрастните. Полезните субстанции в тях са в по-концентриран тип, заради което те са изключително потребни в зимните дни, когато организмът се нуждае от по-висока отбрана против вирусните и бактериалните офанзиви.

Ползите от дренките са многочислени и даже единствено тяхното изброяване би заело забележителна част от по-нататъшния текст. Съдържащите се в тях субстанции възстановяват артериалното налягане, както и това в съдовете на основния мозък, предотвратяват развиването на атеросклероза, отстраняват главоболието. Подобно на шипката, с помощта на съществуването на биофлавоноидния комплекс, прочут като витамин Р (рутин, цитрин, катехини), както и на забележителното количество на витамин С, дренките спомагат за подсилване на стените на капилярите, предотвратяват тяхната трошливост и имат удобен резултат при разширени вени и отоци на краката. Доказано е, че те усъвършенстват обменните процеси в човешкия организъм и имат благотворно влияние при подагра, защото способстват за отделянето на пикочната киселина. Имат позитивен резултат при ставни и кожни болести. Положителното им влияние върху храносмилателния тракт е известно от незапомнени времена.

Още Хипократ е препоръчвал дренките за облекчение на страданията и лекуване на редица болести на храносмилателната система. Дренките възбуждат апетита, имат жлъчегонно деяние, притъпяват пристъпите на колит и имат мощно изразен запичащ (антидиаричен) резултат. При разстройство при децата е дейно следното средство. Три супени лъжици сушени или пресни плодове се варят в 200 мл вода. Една трета от сместа се пие три пъти на ден преди хранене. Дренките се предлагат при болести като гастрит, ентероколит и диария, в т. ч. и при кръв в изпражненията. Благодарение на съществуването на обилни количества фитонциди те работят губително на редица бактерии, даже на тифозните и дизентерийните. Сокът от дренки е изключително потребен за болните от диабет, защото намалява кръвната захар. Това се дължи на активизирането на функционалността на задстомашната жлеза (панкреаса), продуцираща редица ензими и хормони. Това води до усъвършенстване на храносмилането и нарастване на количеството на инсулин, хормона, който спомага за усвояването на глюкозата от организма и складирането й в черния дроб под формата на запасния полизахарид гликоген.

Дренките са значима суровина за фармацевтичната индустрия.

 Те се употребяват за приемане на ефикасни препарати против висока температура, стомашно-чревни разстройства, кръвоспиращи средства и така нататък Листата на дряна съдържат огромен брой скъпи субстанции, заради което те също се употребяват с лечебна цел. Отварата от тях има жлъчегонно, пикочогонно, понижаващо кръвната захар и запичащо деяние. Тя се получава като една супена лъжица листа се залее с 200 мл вряща вода. След изстиване се пият по 50 мл четири пъти на ден. Дървесината на дряна е извънредно здрава и красива. В далечни времена тя се употребила за разработване на части на часовници, копчета, дръжки на мечове и други оръжия.

В умозаключение ще подчертаем още един път, че дренките – пресни и сушени, под формата на мармалад или компот, са налично средство за подготовка на организма за тестванията на зимата и извънредно ефикасни при дискомфортни положения на храносмилателната система – разследване от отиващото си лято. Освен потребни те са и доста вкусни.

Автор: Доц. доктор Димитър Попов

Инфо: www.jivotatdnes.bg