Специално пред БНТ: Операторът, първи заснел с дрон Чернобилския реактор отвътре
Дрон снима за първи път от вътрешната страна Чернобилски реактор. Това са единствените изображения на вътрешността на Централата след най-мощната нуклеарна детонация в историята през 1986 година Жертвите от тази покруса към момента се пресмятат.
Боряна Черганова беседва с оператора снимал неповторимите фрагменти от дълбините на централата.
Чарлс Рей обследва рискови и недостъпни за хората зони на реактори и централи по целия свят. Дронът Elios 2, който той ръководи за компанията Flyability се употребява за настоящи централи с нуклеарни боклуци. В Чернобил влиза по молба на управлението на централата.
Ето какво споделя той пред Българска национална телевизия:
Kогато пристигнахме в Чернобил ни помолиха да създадем действителна ревизия, с цел да получат облик от 5и реактор, който в никакъв случай не е бил приключен. Те имаха потребност от доказателство, че няма запалимо съоръжение или радиоактивни материали складирани в този реактор по време на случая.
Бяхме помолени да прелетим с дрона, тъй като всички входове за достъп до дъното на реактора са или унищожени или ръждясали и рискови. Така че не беше допустимо да изпратят човек, който да влезе вътре безвредно.
Прелетяхме първо извън, през помпената станция, с цел да забележим дали е безвредно да влезем вътре. Това беше първият полет. После полетяхме там, където би трябвало да е бил реакторът и прелетяхме цялото разстояние до върха на обвивката и по-късно долу до охладителния басейн.
Видяхме, че охладителният басейн е напълно празен, няма никакви останки от гориво, складирано или забравено.
Полетът ни нагоре е към 45 метра и по-късно надолу 40 метра.
Българска национална телевизия: Има ли радиация към момента там?
Има малко радиация вътре в Чернобил, по повърхността на земята, само че вътре в 5ти реактор няма.
Когато отидохме там сложиха датчици за радиация на всички, които влязоха вътре. Ние можехме да следим, да чуваме, в случай че се откри радиоактивна среда. Бяха гайгерови броячи, които издават тон, в случай че е радиоактивно. Но по този начин и не попаднахме на място, където радиацията да е прекомерно висока.
Ако поставите датчикът на земята стартира да издава тон, само че в случай че го вдигнете във въздуха не се задейства, което значи, че е безвредно.
Четвърти реактор е употребен по-малко от 3 години преди в нощта на 26 април 1986 година няколко поредни гърмежа в ядрото му да изпратят в атмосферата голямо количество радиоактивна пара и нуклеарно гориво, засечени даже в Европа и Скандинавските страни. Все още се спекулира дали повредата е можела да бъде предотвратена.
Чарлс Рей споделя:
Учили сме в учебно заведение за случая в Чернобил и знаех от обща просвета, само че гледах филмът Чернобил, чак откакто се прибрах от фотосите.
Основната компликация при снимането беше структурата на централата. Тя е построена от бетон и това не разрешава сигналът от дрона да се предава добре. Бетонът има свойството да всмуква радиовълните, по тази причина трябваше да сме деликатни да не изгубим връзка вътре. В Чернобил бяхме с шанс, тъй като покривът на реактора не е от стомана и по този начин сигналът в действителност отскачаше от тавана и се връщаше назад до дрона. Затова и успяхме да прелетим до дъното, без значение от огромните бетонни стени и дистанцията сред дрона и дистанционното управление.
По време на полета в реактора беше доста бясно да забележим място, което е изоставено за два дни, имаше здания в централата, които по време на случая са застинали, а хората са напуснали ненадейно. Много от движимостите, с които хората са работели към момента си лежаха в близост.
Някои учени са безапелационни, че в идващите 24 хиляди години под стоманения саркофаг на авариралия реактор радиацията ще резервира смъртоносните си равнища, по тази причина Чарлс Рей е учуден от гледката отвън централата:
Самият Чернобил е забавен с това по какъв начин природата се е върнала назад. Видяхме лисица, която си се разхождаше в близост, видяхме коне, кучета, които се мотаеха или спяха - те си живееха там. Влязохме в място, което преди време е било стадион, в този момент е гора. За място, което е било мъртво за толкоз години в този момент видяхме по какъв начин природата и животът са се върнали на всички места... Това е доста изненадващо, само че и добър знак.
Боряна Черганова беседва с оператора снимал неповторимите фрагменти от дълбините на централата.
Чарлс Рей обследва рискови и недостъпни за хората зони на реактори и централи по целия свят. Дронът Elios 2, който той ръководи за компанията Flyability се употребява за настоящи централи с нуклеарни боклуци. В Чернобил влиза по молба на управлението на централата.
Ето какво споделя той пред Българска национална телевизия:
Kогато пристигнахме в Чернобил ни помолиха да създадем действителна ревизия, с цел да получат облик от 5и реактор, който в никакъв случай не е бил приключен. Те имаха потребност от доказателство, че няма запалимо съоръжение или радиоактивни материали складирани в този реактор по време на случая.
Бяхме помолени да прелетим с дрона, тъй като всички входове за достъп до дъното на реактора са или унищожени или ръждясали и рискови. Така че не беше допустимо да изпратят човек, който да влезе вътре безвредно.
Прелетяхме първо извън, през помпената станция, с цел да забележим дали е безвредно да влезем вътре. Това беше първият полет. После полетяхме там, където би трябвало да е бил реакторът и прелетяхме цялото разстояние до върха на обвивката и по-късно долу до охладителния басейн.
Видяхме, че охладителният басейн е напълно празен, няма никакви останки от гориво, складирано или забравено.
Полетът ни нагоре е към 45 метра и по-късно надолу 40 метра.
Българска национална телевизия: Има ли радиация към момента там?
Има малко радиация вътре в Чернобил, по повърхността на земята, само че вътре в 5ти реактор няма.
Когато отидохме там сложиха датчици за радиация на всички, които влязоха вътре. Ние можехме да следим, да чуваме, в случай че се откри радиоактивна среда. Бяха гайгерови броячи, които издават тон, в случай че е радиоактивно. Но по този начин и не попаднахме на място, където радиацията да е прекомерно висока.
Ако поставите датчикът на земята стартира да издава тон, само че в случай че го вдигнете във въздуха не се задейства, което значи, че е безвредно.
Четвърти реактор е употребен по-малко от 3 години преди в нощта на 26 април 1986 година няколко поредни гърмежа в ядрото му да изпратят в атмосферата голямо количество радиоактивна пара и нуклеарно гориво, засечени даже в Европа и Скандинавските страни. Все още се спекулира дали повредата е можела да бъде предотвратена.
Чарлс Рей споделя:
Учили сме в учебно заведение за случая в Чернобил и знаех от обща просвета, само че гледах филмът Чернобил, чак откакто се прибрах от фотосите.
Основната компликация при снимането беше структурата на централата. Тя е построена от бетон и това не разрешава сигналът от дрона да се предава добре. Бетонът има свойството да всмуква радиовълните, по тази причина трябваше да сме деликатни да не изгубим връзка вътре. В Чернобил бяхме с шанс, тъй като покривът на реактора не е от стомана и по този начин сигналът в действителност отскачаше от тавана и се връщаше назад до дрона. Затова и успяхме да прелетим до дъното, без значение от огромните бетонни стени и дистанцията сред дрона и дистанционното управление.
По време на полета в реактора беше доста бясно да забележим място, което е изоставено за два дни, имаше здания в централата, които по време на случая са застинали, а хората са напуснали ненадейно. Много от движимостите, с които хората са работели към момента си лежаха в близост.
Някои учени са безапелационни, че в идващите 24 хиляди години под стоманения саркофаг на авариралия реактор радиацията ще резервира смъртоносните си равнища, по тази причина Чарлс Рей е учуден от гледката отвън централата:
Самият Чернобил е забавен с това по какъв начин природата се е върнала назад. Видяхме лисица, която си се разхождаше в близост, видяхме коне, кучета, които се мотаеха или спяха - те си живееха там. Влязохме в място, което преди време е било стадион, в този момент е гора. За място, което е било мъртво за толкоз години в този момент видяхме по какъв начин природата и животът са се върнали на всички места... Това е доста изненадващо, само че и добър знак.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ