Луис Армстронг цял живот се представя за по-стар
Дрезгав глас, соло на тромпет, безкрайни импровизации. What a Wonderful World и Summertime в дует с Ела Фицджералд. Луис Армстронг е индивидът, с помощта на който джазът, тръгнал от затънтените питейни заведения по крайбрежията на Ню Орлиънс, превзема целия свят. " Какво е джаз? Човече, в случай че питаш, в никакъв случай няма да схванеш ", казвал великият музикант, роден преди тъкмо 120 години в Ню Орлиънс.
Самият Армстронг упорствал, че датата на рождението му е 4 юли 1900 година За разлика от Лили Иванова, която скрива някоя и друга година от ЕГН-то си, той цял живот се е изкарвал по-стар... може би поради знаковото значение на определените цифри: националният празник на Съединени американски щати и годината, която поставя начало на новия век. Трябва да минат цели 27 години след гибелта му, с цел да стане ясна същинската рождена дата на Сачмо. Тогава е открито кръщелно удостоверение, доказващо, че той в действителност е роден на 4 август 1901 г. До 1998-а във всички биографични информации е участвал с по-ранната рождена дата.
Внук на чернокожи плебеи от щата Луизиана,
дребният Луис съвсем не познава родителите си. Баща му напуща фамилията, когато той е още бебе. Бъдещият джазмен и сестра му Беатрис са оставени на грижите на баба си. Когато е единствено на 5, Луис е взет от майка си и тогава научава, че тя е продажница. 11-годишен напуща учебно заведение и стартира да работи - разнася вестници, придвижва въглища. Музикантът разяснява това време с усмивка: „ Имах куп доведени татковци. Всъщност всеки, в това число и сладоледаджията на улицата, би могъл да ми е татко “.
Получава разнообразни прозвища заради огромната си уста – Гейтмаут (от англ. - уста порта), Дипърмаут (уста черпак) и Сачълмаут (уста торба), откъдето идва и прякорът, останал му за цялостен живот – Сачмо. Момчето израства на улицата, която при започване на XX век е рискова и цялостна с принуждение. В новогодишната нощ на 1913 година Луис стреля във въздуха с револвера на дядо си, поради което е
задържан и изпратен в изправителен дом
Там се среща освен с дисциплината, само че и с музиката: става член на учебния оркестър.
През 1918 година тромбонистът Кид Ори, един от одобрените музиканти в града, го взема като корнетист в своя бенд и по този начин стартира пътят му на професионален музикант. Дори и като част от група, стилът на Армстронг стартира да се построява и да изпъква над останалите. В последна сметка Ню Орлиънс се оказва стеснен за големия му гений.
На 16 се дами за Дейзи Паркър. Двамата с нея осиновяват племенника на Луис - Кларънс, който остава кръговиден сирак след гибелта на майка си, братовчедка на музиканта. Момчето е умствено изостанало и Луис поема грижата за него, макар че самият той е още съвсем дете. Армстронг се грижи за Кларънс през целия си живот. След развода си с Дейзи, която скоро след раздялата им умира, той сключва още три брака и на всяка от дамите си поставял като първо изискване, че би трябвало да одобряват обстоятелството, че е " татко на Кларънс ".
В светлината на днешната пандемия любопитен е фактът, че Армстронг стартира музикалния си път във време, в което Испанският грип върлува в родния му Ню Орлиънс, вземайки над 3300 жертви в периода 1918-1919 година Той оцелява. През 1922 година отпътува за Чикаго и там групата записва първите си записи. През 1929 година показва песента си Ain`t Misbehavin на Бродуей и тя се трансформира в шлагер. Именно тази ария проправя пътя на Армстронг към Европа. Той наема за собствен управител Джо Гласър - негов другар, но с много подозрителен имидж, защото
минавал за човек на Ал Капоне
Гласър обаче обича Луис и въодушевено използва връзките си в негова изгода.
Специалистите настояват, че Армстронг може би в никакъв случай не надминава своите музикални достижения от 20-те години, само че пък се трансформира в един от първите явления на попкултурата. Ролята му за еманципирането на джаза е голяма и макар че техниката му на тромпет по-късно неведнъж е била надграждана от други реализатори, никой не е основал и парченце от музикалните шедьоври, които Сачмо основава с квинтета, а по-късно и секстета си Hot Five и Hot Seven.
Участията му в холивудски филми като High Society (1956), Paris Blues (1961), Хелоу, Доли! (1969) и в безчет телевизионни излъчвания го трансформират в един от онази най-рядка порода звезди, които светът познава единствено с едно име: Сачмо. 1968-а минава под знака на What A Wonderful World. Сред най-известните му осъществявания са още Hello Dolly, Star Dust, La Vie En Rose, както и именитите му дуети с Ела Фицджералд Summertime, Cheek to Cheek, When You’re Smiling и други
Музикантът има и принос
в битката против расовата сегрегация в Съединени американски щати.
Армстронг обичал да пуска шеги от рода на тази, че няма никакъв проблем " да се събират черни с бели котки ", и така с лекост реализирал повече, в сравнение с обиграни политици с дипломацията си. Той е първият негър, за който се отварят вратите на " белите " клубове, първият, който афишират като „ специфичен участник “ в холивудски филм (Pennies from Heaven), първият негър джаз музикант, който написа автобиография, както и първият негър, водещ национално радиошоу.
За жалост здравето му не е по този начин ослепително, както кариерата. В края на 60-те Армстронг неколкократно постъпва в болница. В паузите сред лекуванията той работи неуморно - свири, записва, изнася по 300 концерта годишно. Покосен е от следващия инфаркт месец преди да навърши 70 (според същинската рождена дата) - на 6 юли 1971 г. " Музикантите не се пенсионират. Те стопират, когато към този момент няма музика в тях ", казвал приживе той. Неговото сърце стопира, преди да утихне музиката.
Самият Армстронг упорствал, че датата на рождението му е 4 юли 1900 година За разлика от Лили Иванова, която скрива някоя и друга година от ЕГН-то си, той цял живот се е изкарвал по-стар... може би поради знаковото значение на определените цифри: националният празник на Съединени американски щати и годината, която поставя начало на новия век. Трябва да минат цели 27 години след гибелта му, с цел да стане ясна същинската рождена дата на Сачмо. Тогава е открито кръщелно удостоверение, доказващо, че той в действителност е роден на 4 август 1901 г. До 1998-а във всички биографични информации е участвал с по-ранната рождена дата.
Внук на чернокожи плебеи от щата Луизиана,
дребният Луис съвсем не познава родителите си. Баща му напуща фамилията, когато той е още бебе. Бъдещият джазмен и сестра му Беатрис са оставени на грижите на баба си. Когато е единствено на 5, Луис е взет от майка си и тогава научава, че тя е продажница. 11-годишен напуща учебно заведение и стартира да работи - разнася вестници, придвижва въглища. Музикантът разяснява това време с усмивка: „ Имах куп доведени татковци. Всъщност всеки, в това число и сладоледаджията на улицата, би могъл да ми е татко “.
Получава разнообразни прозвища заради огромната си уста – Гейтмаут (от англ. - уста порта), Дипърмаут (уста черпак) и Сачълмаут (уста торба), откъдето идва и прякорът, останал му за цялостен живот – Сачмо. Момчето израства на улицата, която при започване на XX век е рискова и цялостна с принуждение. В новогодишната нощ на 1913 година Луис стреля във въздуха с револвера на дядо си, поради което е
задържан и изпратен в изправителен дом
Там се среща освен с дисциплината, само че и с музиката: става член на учебния оркестър.
През 1918 година тромбонистът Кид Ори, един от одобрените музиканти в града, го взема като корнетист в своя бенд и по този начин стартира пътят му на професионален музикант. Дори и като част от група, стилът на Армстронг стартира да се построява и да изпъква над останалите. В последна сметка Ню Орлиънс се оказва стеснен за големия му гений.
На 16 се дами за Дейзи Паркър. Двамата с нея осиновяват племенника на Луис - Кларънс, който остава кръговиден сирак след гибелта на майка си, братовчедка на музиканта. Момчето е умствено изостанало и Луис поема грижата за него, макар че самият той е още съвсем дете. Армстронг се грижи за Кларънс през целия си живот. След развода си с Дейзи, която скоро след раздялата им умира, той сключва още три брака и на всяка от дамите си поставял като първо изискване, че би трябвало да одобряват обстоятелството, че е " татко на Кларънс ".
В светлината на днешната пандемия любопитен е фактът, че Армстронг стартира музикалния си път във време, в което Испанският грип върлува в родния му Ню Орлиънс, вземайки над 3300 жертви в периода 1918-1919 година Той оцелява. През 1922 година отпътува за Чикаго и там групата записва първите си записи. През 1929 година показва песента си Ain`t Misbehavin на Бродуей и тя се трансформира в шлагер. Именно тази ария проправя пътя на Армстронг към Европа. Той наема за собствен управител Джо Гласър - негов другар, но с много подозрителен имидж, защото
минавал за човек на Ал Капоне
Гласър обаче обича Луис и въодушевено използва връзките си в негова изгода.
Специалистите настояват, че Армстронг може би в никакъв случай не надминава своите музикални достижения от 20-те години, само че пък се трансформира в един от първите явления на попкултурата. Ролята му за еманципирането на джаза е голяма и макар че техниката му на тромпет по-късно неведнъж е била надграждана от други реализатори, никой не е основал и парченце от музикалните шедьоври, които Сачмо основава с квинтета, а по-късно и секстета си Hot Five и Hot Seven.
Участията му в холивудски филми като High Society (1956), Paris Blues (1961), Хелоу, Доли! (1969) и в безчет телевизионни излъчвания го трансформират в един от онази най-рядка порода звезди, които светът познава единствено с едно име: Сачмо. 1968-а минава под знака на What A Wonderful World. Сред най-известните му осъществявания са още Hello Dolly, Star Dust, La Vie En Rose, както и именитите му дуети с Ела Фицджералд Summertime, Cheek to Cheek, When You’re Smiling и други
Музикантът има и принос
в битката против расовата сегрегация в Съединени американски щати.
Армстронг обичал да пуска шеги от рода на тази, че няма никакъв проблем " да се събират черни с бели котки ", и така с лекост реализирал повече, в сравнение с обиграни политици с дипломацията си. Той е първият негър, за който се отварят вратите на " белите " клубове, първият, който афишират като „ специфичен участник “ в холивудски филм (Pennies from Heaven), първият негър джаз музикант, който написа автобиография, както и първият негър, водещ национално радиошоу.
За жалост здравето му не е по този начин ослепително, както кариерата. В края на 60-те Армстронг неколкократно постъпва в болница. В паузите сред лекуванията той работи неуморно - свири, записва, изнася по 300 концерта годишно. Покосен е от следващия инфаркт месец преди да навърши 70 (според същинската рождена дата) - на 6 юли 1971 г. " Музикантите не се пенсионират. Те стопират, когато към този момент няма музика в тях ", казвал приживе той. Неговото сърце стопира, преди да утихне музиката.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ