Археолози откриха непознат език, докато анализираха хетски плочи
Древната столица на хетите, в Северна Турция, е гореща точка на археологически интриги към този момент повече от век. Неотдавна от праха и данните на към 30 000 глинени плочки, открити в тази историческа околност, изплува удивително изобретение. Тези артефакти, изписани с клинописно писмо, за следващ път трансформираха разбирането ни за античните езици и култури, заяви WECB.
В региона на Богазкале-Хатуша се следи непрекъсната археологическа активност в продължение на повече от 100 години, само че работата надалеч не е прозаична. Неотдавнашният разбор на тези глинени плочки, доста от които са написани на хетско-неситския език - най-старият прочут индоевропейски език - откри нещо неизмеримо. Сред рутинното дешифриране на ритуални текстове откривателите се натъкват на откъс, написан на незнаен до момента индоевропейски език.
Изненадващата находка е направена, когато експертите разшифроват обреден текст, който включва сегменти на неразпознат език. Това изобретение беше оповестено в неотдавнашно изказване на немски университет, в което се акцентира смисъла на находката. Въпреки че съответните думи на този нов език остават неразгадаеми, заобикалящият ги хетски текст, който от дълго време е разкодиран, обезпечава контекстуален декор, който усъвършенства разбирането.
Експерт по клинописното писмо изрече съмнение, че този тайнствен език може да произлиза от района, исторически прочут като Калашма - област, която в този момент обгръща актуалните турски градове Болу и Гереде. Друг академик поддържа тази доктрина, като допусна подобие сред новооткрития език и лувийския, език, говорен в миналото в античната Троя.
Не става въпрос единствено за откриването на нов език, а за задълбочаване на разбирането ни за културния и езиковия пейзаж на хетите. Хетитите са били известни с интереса си към непознати езици и съхраняването на ритуали от разнообразни култури.
Както демонстрират тези открития, измежду записите на хетите може да има още езици, които чакат да бъдат открити. Този капацитет трансформира продължаващите разкопки в Турция освен в откриване на предишното, само че и в картографиране на комплицираните езикови и културни мрежи, оформили античните цивилизации.
С всяка разчетена плочка и всеки ред клинопис археолозите не просто научават нещо ново - те си напомнят големия, взаимосвързан свят на античния Близък изток. Откриването на 3500-годишен индоевропейски език единствено ускори вълнението и ангажираността към тези археологически търсения. С продължаването на проучванията античната почва на Турция сигурно ще разкрие още повече секрети, доказвайки, че всеки откъс глина крие история, която чака да бъде разказана./БГНЕС
