Зловещата индийска традиция, смразяваща кръвта и днес
Древната индуистка традиция, наречена " Сати ", при която вдовицата се изгаря жива дружно с починалия ѝ брачен партньор, и през днешния ден ужасява доста хора по света. Този злокобент акт на всеотдайност през днешния ден е неразрешен със закон и все пак продължава да хвърля сянка над някои индуски общности в Индия.
Първоначално това е бил непринуден акт, посредством който дамата да покаже по храбър метод, че е подготвена на висша всеотдайност за своя починал брачен партньор, без който не може да живее. С годините обаче, ритуалът се трансформира в насилствена процедура и доста дами биват изгаряни срещу волята им.
Макар през днешния ден ритуалът Сати да е неразрешен в цяла Индия и към този момент да не се практикува, той има доста тъмна и мрачна история.
Твърди се, че ритуалът се появява сред 320 и 550 от новата епоха по време на ръководството на империята Гупта.
Инцидентни случаи на използване на Сати били регистрирани за първи път в Непал през 464 година, а по-късно и в Мадха Прадеш през 510 година. След това практиката се популяризирала и в Раджастхан, където този бит се е спазвал най-стриктно в продължение на епохи.
Първоначално практиката на Сати била лимитирана единствено до царските касти и едвам по-късно се популяризирала и измежду по-низшите прослойки, ставайки най-после необятно практикувана измежду всички обществени съсловия. Най-популярен този обред е бил сред 15 и 18 век. В този интервал били изгаряни живи до 1000 вдовици, най-често от Индия и Непал.
Публикувано във обстоятелства.бг:И въпреки всичко, съществували избрани правила, които освобождавали някои от дамите от тази жестока процедура. Първото предписание на Сати гласяло, че вдовица, която е бременна, с менструация или с дребни деца не може да взе участие в този обред.
Сати постоянно се практикувало в Раджастан и то измежду дамите от кралските фамилии. Бил основан и монумент на Сати, който почитал всички дами, умрели по този метод.
Преди да се разделят с живота, дамите оставяли върху него отпечатък от ръцете си, с цел да ги помнят като доблестни и предани дами. Някои от тях към момента могат да бъдат видени навътре в крепостта Мехрангарх.
Ако се има вяра на историческите обстоятелства, практиката Сати била забранявана доста пъти сред 15 и 18 век. През 1500 година императорът на Великите Монголи Акбар оповестил Сати за противозаконна, а през 1663 година Аурангзеб още веднъж опитал да пресече ритуала.
Да спрат Сати опитвали също португалците, французите и англичаните, идващи в Индия по време на колониалния ѝ интервал.
През 1850 година Чарлз Нейпир заповядва да бъде обесен всеки индуистки духовник, който е управлявал изгаряне на вдовицата.
През 1987 година в село Деорал в Раджастан 18-годишната Руп Канвар била принудена да се подложи на Сати, откакто брачният партньор ѝ починал след 8 месеца брак. Тя отказала, само че група мъже я дрогирали и изгорили. Полицията в Индия проверява този случай, съумява да залови виновниците и да ги осъди.
След този случай държавното управление в страната приема закон, с който не разрешава изцяло практикуването на Сати. В него се споделя, че всеки, който принуждава или насърчава дамите да правят Сати, както и всеки, който се съгласи да извърши ритуала, ще бъде осъден със гибел.
В ера, в която феминизмът е надълбоко затвърден в обществото ни, а равенството и човешките права са висша полезност, човек мъчно може да одобри и разбере процедура като Сати. Тази злокобна и кръвожадна процедура, която въпреки и неразрешена със закон, към момента има своите почитатели. С риск да пристъпят закона, някои индуски общности одобряват Сати като краен израз на висша безрезервност и всеотдайност от страна на скърбящата брачна половинка.
Източник: fakti.bg
Първоначално това е бил непринуден акт, посредством който дамата да покаже по храбър метод, че е подготвена на висша всеотдайност за своя починал брачен партньор, без който не може да живее. С годините обаче, ритуалът се трансформира в насилствена процедура и доста дами биват изгаряни срещу волята им.
Макар през днешния ден ритуалът Сати да е неразрешен в цяла Индия и към този момент да не се практикува, той има доста тъмна и мрачна история.
Твърди се, че ритуалът се появява сред 320 и 550 от новата епоха по време на ръководството на империята Гупта.
Инцидентни случаи на използване на Сати били регистрирани за първи път в Непал през 464 година, а по-късно и в Мадха Прадеш през 510 година. След това практиката се популяризирала и в Раджастхан, където този бит се е спазвал най-стриктно в продължение на епохи.
Първоначално практиката на Сати била лимитирана единствено до царските касти и едвам по-късно се популяризирала и измежду по-низшите прослойки, ставайки най-после необятно практикувана измежду всички обществени съсловия. Най-популярен този обред е бил сред 15 и 18 век. В този интервал били изгаряни живи до 1000 вдовици, най-често от Индия и Непал.
Публикувано във обстоятелства.бг:И въпреки всичко, съществували избрани правила, които освобождавали някои от дамите от тази жестока процедура. Първото предписание на Сати гласяло, че вдовица, която е бременна, с менструация или с дребни деца не може да взе участие в този обред.
Сати постоянно се практикувало в Раджастан и то измежду дамите от кралските фамилии. Бил основан и монумент на Сати, който почитал всички дами, умрели по този метод.
Преди да се разделят с живота, дамите оставяли върху него отпечатък от ръцете си, с цел да ги помнят като доблестни и предани дами. Някои от тях към момента могат да бъдат видени навътре в крепостта Мехрангарх.
Ако се има вяра на историческите обстоятелства, практиката Сати била забранявана доста пъти сред 15 и 18 век. През 1500 година императорът на Великите Монголи Акбар оповестил Сати за противозаконна, а през 1663 година Аурангзеб още веднъж опитал да пресече ритуала.
Да спрат Сати опитвали също португалците, французите и англичаните, идващи в Индия по време на колониалния ѝ интервал.
През 1850 година Чарлз Нейпир заповядва да бъде обесен всеки индуистки духовник, който е управлявал изгаряне на вдовицата.
През 1987 година в село Деорал в Раджастан 18-годишната Руп Канвар била принудена да се подложи на Сати, откакто брачният партньор ѝ починал след 8 месеца брак. Тя отказала, само че група мъже я дрогирали и изгорили. Полицията в Индия проверява този случай, съумява да залови виновниците и да ги осъди.
След този случай държавното управление в страната приема закон, с който не разрешава изцяло практикуването на Сати. В него се споделя, че всеки, който принуждава или насърчава дамите да правят Сати, както и всеки, който се съгласи да извърши ритуала, ще бъде осъден със гибел.
В ера, в която феминизмът е надълбоко затвърден в обществото ни, а равенството и човешките права са висша полезност, човек мъчно може да одобри и разбере процедура като Сати. Тази злокобна и кръвожадна процедура, която въпреки и неразрешена със закон, към момента има своите почитатели. С риск да пристъпят закона, някои индуски общности одобряват Сати като краен израз на висша безрезервност и всеотдайност от страна на скърбящата брачна половинка.
Източник: fakti.bg
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ