Драматични сцени се разиграват край гръцко-турската граница по река Марица.

Драматични подиуми се разиграват край гръцко-турската граница по река Марица. Местни хора описват за принуждение и гонения на бежанци. Особено брутални били дейностите на гръцките управляващи, написа Дойче веле.

Температурата на водата в река Марица през януари е малко над нулата. Реката съставлява естествена граница сред Гърция и Турция. През нощта и на сутринта над водата тегне гъста мъгла, стръмните крайбрежия са заледени. В момента зимната идилия е помрачена от несекващия поток бежанци, които избират рисковия маршрут през реката, с цел да не попаднат в някой от печално известните лагери за бежанци на островите Лесбос, Самос или Хиос. Някои заплащат за това с живота си.

" Вече съм извадил десетки мъртъвци от реката ", споделя един риболовец по делтата на Марица и демонстрира фотоси на трупове, които е снимал със смарт телефона си. Някои от тези, които оцеляват след прехода в нощта, измръзват при ледените температури по брега от гръцка страна, до момента в който изтощени и гладни се крият от граничната полиция.

Районът към реката е закрита военна зона - достъп имат единствено тези селяни от региона, които имат ниви край крайбрежията на реката. " Не можеш да слезеш до реката, в случай че нямаш кола с локален регистрационен номер ", споделя един гражданин на дребното село Неа Виса. " Дъщеря ми един път беше взела кола чартърен, с която отиде до земите ни, и полицията и армията незабавно я последваха. "

Хората по Марица познават живота край границата. Постоянният спор с Турция дава своето отражение:  " Постоянно получаваме закани от турските граничари, които настояват, че влизаме в техни териториални води, само че това не е правилно ", оплаква се рибарят. Животът по външната граница на Европейски Съюз обаче е обвързван освен с политическо напрежение - най-много обстановката с бежанците рискува да ескалира.

Хората по реката живеят с бежанци още от първата война в Залива през 90-те години и знаят, че в региона непрекъснато умират хора. Но обстановката в този момент се е влошила още повече, споделя Маранти Тасули от село Микро Дерейо. На хората непрекъснато се оказва помощ с облекла и храна, по този начин е и през днешния ден. Междувременно обаче доста от локалните хора изпитват боязън.

" Синът ми бе застрашен с нож от четирима мъже, които му заповядали да ги заведе до идващото по-голямо село ", споделя Тасули. В прилежащото село Руса един човек споделя, че бежанците постоянно нощуват в къщата му, когато него го няма там: " Веднъж бяха си запалили огън, с цел да се стоплят, и ми бяха предизвикали вреди. " Други изреждат случаи на обири и набези.

Но има и приятни моменти: съдържателят на кафене Димитрис Кацантис от Неа Виса бил сюрпризиран една заран, когато заварил записка и 10 евро пред входа на заведението си. " Бежанците бяха взели от мен дърва за огрев и ми бяха оставили пари за тях. "

Защо обаче бежанците заобикалят да си имат работа с формалните управляващи, които по закон са задължени да преглеждат всяка молба за леговище? Независими неправителствени организации оповестяват, че гръцката полиция  демонстрира принуждение и нелегално гони бежанците назад в Турция, с цел да не влязат на гръцка територия. А тези, които въпреки всичко съумеят да влязат в Гърция, нерядко били незаконно връщани назад в прилежащата страна.

Местните поданици се усещат безпомощни и избират да не приказват за агресивното държание на управляващите: " Всеки тук знае за бусовете без опознавателни знаци на полицията и всеки знае, че с тях нелегално връщат бежанците назад ", споделя една съдържателка на кафене в село Праги, ситуирано в непосредствена непосредственост до реката.

" Успях едвам при четвъртия опит ", споделя един 19-годишен афганистанец в Солун. " Първите два пъти ме разкри турската полиция. Третия път - гърците. Те ме биха, счупиха ми смарт телефона и ме върнаха назад в Турция. "

През декември списание " Шпигел " разгласява фрагменти, снимани от видеокамерите за наблюдаване, които документират незаконните гонитби на бежанци, осъществявани от маскирани мъже по граничната река Марица. Служител на " Фронтекс " (Европейската организация за гранична и брегова охрана), патрулиращ по гръцко-турската граница, счита, че информацията на " Шпигел " е достоверна, както съобщи в неофициален диалог с Дойче веле.

" След идването им Гърция полицията постоянно откарва бежанците на място, където събира по 60-100 души едновременно ", изяснява Селма Месич от " Mobile Info Team " в Солун. Организацията интервюира бежанци и документира противозаконните гонения: " Вечер ги водят до реката. От бежанците знаем, че там ги чакат маскирани мъже, които ги натоварват в лодки и ги отпращат по реката. "

В декемврийския отчет на " Border Violence Monitoring Neworks " - друга организация, която се занимава с незаконните гонения на бежанци по балканския маршрут, е документиран случай от ноември предходната година. Двама мароканци, надлежно на 25 и на 26 години описват, че преди прекосяването на реката били трима. Гръцките чиновници обаче завързали ръцете и краката на третия човек с пластмасови кабели и го хвърлили в реката. " Не знам дали е жив или е починал ", споделя единият от мъжете. След конфликта той и неговият сателит били върнати назад в Турция. Дойче веле помоли гръцката полиция за изявление, излагайки информацията по случая в писмен тип. Коментар от гръцка страна обаче по този начин и не последва.

Селма Месич упорства за без значение изследване на случаите. И не счита, че бежанците просто си измислят:

" Много самостоятелни организации, както и институции на Европейски Съюз са събрали доста данни по тематиката за противозаконните гонения. Всички стигат до извода, че става дума за достоверни информации, тъй като хора от разнообразни страни оповестяват по друго време за сходни произшествия. Не е допустимо толкоз доста разнообразни хора да си измислят все едни и същи неща ", споделя тя.